Люба Кулезич пред ФАКТИ: Институции се превръщат в бухалки

Рекламният пазар в България се контролира политически. Определени собственици, които не са толкова смели, могат да се поддадат.

За първи път институционалният натиск върху рекламодателите е толкова явен. Институциите се превръщат в бухалки.

Това заяви пред Факти журналистът Люба Кулезич. Коментарът идва след разкритията, че държавни агенции издирват рекламодатели на телевизия Евроком и основни нейни предавания.

Как ще коментирате последните информации за политически натиск над Евроком? Доволни ли сте от обществената реакция?

Доста медии реагираха. Реагираха и от съюза на издателите, както и ние - журналистите.

В момента няма какво ново да се каже. Темата е, че институции се превръщат в бухалки.

Те започват да упражняват натиск, не над редакционната политика, а над рекламодатели. Определени собственици, които не са толкова смели, може да се поддадат. В случая не става дума за такива хора.

Новото в тази история е, че толкова много журналисти и медии, макар и извън казионният списък, скочиха и реагираха. Това е много положителен сигнал.

Съюзът на издателите и съюзът на европейските журналисти реагираха. Ние не вярваме много на тези етикети, тъй като много организации действат чрез тях. Тук има конкретна реакция.Това е положително. Преди имаше други случаи. Спомнете си, когато ликвидираха BIT, по един много брутален и недостатъчно разследван дори начин, никой не реагира.

Тогава обществото все още не се беше раздвижило. Тогава не беше се появило недоволството срещу злоупотребите с власт и превръщането на медиите в слугинаж. Нещата са с положителен знак, от гледна точка на обществената реакция.

Трябва да споменем реакцията на Иван Хаджигенов, Арман Бабикян и Велислав Минеков. Те направиха тема на един от протестите тези дни, именно за атаката срещу Евроком.

Публикуваха много остро изявление срещу тази атака. Хиляди хора подкрепиха тази реакция. Това е положително.

Усещате ли покрай този натиск над рекламодателите отлив на реклами от вашите предавания? Как се справя телевизията?

Първо трябва да уточня, че за първи път става толкова явно, че върху рекламодателите има институционален натиск. Ние знаехме това по предишни казуси.

Сега бившият собственик на BIT за първи път разкри, че рекламният пазар се контролира от политически сфери. Поради това неговата телевизия не е могла да се докосне до средства от реклама.

Това аз и Сашо Диков го знаехме от нашия опит. Знаехме, че рекламата и съдържанието на определени предавания са толкова свързани, че свалят предаванията, а рекламата е под политически контрол. В случая ние не можем да отговаряме за това, дали има отлив на рекламодатели. Доколкото знам такъв няма, благодарение на надигането на недоволството.

Ние нямаме пряко отношение към рекламата. Нашите предавания са копродукция между нас и телевизията. Ние даваме продукта, а там се излъчва.

Това се регламентира от договор, като ние нямаме пряко отношение към рекламните постъпления в тези предавания. Всички тези високопоставени институции като ДАНС и НАП, както ние ги издържаме, биха могли да си организират наблюдение над рекламните блокове и да установят доколко те са реални.

Ужасното е, че ДАНС и НАП се задвижват по сигнала на Николай Бареков. Той около година стоя в Евроком, заплащайки за своето политическо предаване. Това е регламентът на Евроком, тъй като той е политик.

Изведнъж, когато собствениците решават да прекратят неговото предаване, защото е некоректен финансово, той подава сигнал до специализираната прокуратура. Ние не сме виждали сигнала, защото специализираната прокуратура въобще не ни дава достъп до този донос. Ние имаме някакви източници и научаваме, че телевизията се атакува за пране за пари, укриване на данъци и черни каси.

Моето предаване и това на Сашо Диков за същото. Става въпрос за финансиране от олигарси. Става въпрос за тежко накисване. Тези институции би трябвало да се сезират за това, че въпросният Бареков е стоял в тази телевизия дълго време и ако е забелязал такива нарушения, е трябвало да сигнализира навреме.

Сега изглежда като някакъв съучастник. Ако не, той е доносник. Това означава, че телевизията се задвижва по донос, а доносът е контролиран. Идеята е телевизията да се почувства застрашена, а на нас да ни затворят устите. Кръгът се затваря и всичко е ясно.