Живеем във време на силна обществена конфронтация, в която борбата е не само за настоящето и бъдещето, но и за миналото, което някои се стремят да пренапишат и представят в напълно изкривена светлина в името на своите користни политически цели. Една от темите, които раздели българския народ по време на т.нар. Преход е Втората световна война. В изминалите 30 години многократно бяха направени опити да се оправдаят действията на режима преди 9 септември 1944 г., да се омаловажи ролята на героите от антифашистката съпротива, да се отрекат заслугите на българската армия, която взе дейно участие във войната с хитлеризма и допринесе за победата на Съюзниците.
Искам да подчертая колко важно е да пазим в сърцата си подвига на българските и на съветските воини, които рамо до рамо воюваха с чумата на XX век. Колко важно е да отдадем дължимото на тези, които се жертваха не само за своите отечества, но и за бъдещето на човечеството.
Участието на България във Втората световна война може да се раздели на три периода. Първият е периодът на неутралитет, който продължава до 1 март 1941 г., вторият е периодът, през който българското правителство, но не и българският народ, е съюзник на страните от Оста, той завършва на 9 септември 1944 г. Третият период е свързан с присъединяването на страната към Съюзниците и той продължава до края на войната – 9 май 1945 г.
Неутралитетът на България в началото на конфликта е следствие от резултатите от Първата световна война, фиксирани във Версайската система от мирни договори, сключени през 1919–1920 г. След двете национални катастрофи България е териториално разкъсана, икономически разорена и лишена от собствена армия. Ръководителите ѝ осъзнават, че страната не е в състояние по военен път да коригира Ньойския диктат и да осъществи идеала си за национално обединение. Затова се провежда политика за преразглеждане на наложените ѝ тежки условия по дипломатически път, независимо че държавата е в международната изолация, а това усложнява постигането на голямата цел.
Първата успешна стъпка в това направление е анулирането на репарационните задължения, което е постигнато в началото на 30-те години. Втората е т.н. Солунска спогодба от 31 юли 1938 г., подписана със страните от Балканския пакт. Тя премахва ограничителните военни клаузи за България, без да се наруши неутралитетът ѝ и без да се поемат допълнителни ангажименти в замяна на възвърнатото ѝ право на собствена армия. Третата стъпка е т.н. Крайовска спогодба, подписана на 7 септември 1940 г., по силата на която Южна Добруджа е върната на България. Решаваща роля за това споразумение с Румъния изиграва категоричната и недвусмислена подкрепа на Съветския съюз.
На 27 септември 1940 г. в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Япония и Италия. След това тези страни настояват и България да се присъедини към него. На 16 октомври 1940 г. германският външен министър Фон Рибентроп иска от страната в двудневен срок да определи политиката си спрямо Пакта, а на същия ден Мусолини заявява на българския посланик, че Италия очаква от България да се включи в бъдещата война срещу Гърция. България отклонява и двете искания. От друга страна, английският крал предупреждава, че ако България се присъедини към Пакта, тя ще се превърне в театър на бойни действия. Подобни заплахи се чуват и от САЩ. Съветският Съюз също се противопоставя на влизането на България в коалицията, оглавявана от Германия, Италия и Япония. В София е изпратен главният секретар на Съветското външно министерство Аркадий Соболев. Той предлага сключване на договор за приятелство и взаимна помощ, с който се признават териториалните претенции на страната и е обещано съдействието на СССР за тяхното постигане. В подкрепа на съветското предложение Българската работническа партия организира т.н. Соболева акция. Провеждат се събрания и сбирки по фабрики, учреждения, читалища и казарми. Изпратени са множество резолюции, писма и телеграми до Министерския съвет и Народното събрание. По този повод Никола Вапцаров пише едно от най-известните си стихотворения „Селска хроника“. Постигнатият резултат е внушителен – събрани са милион и половина подписа в подкрепа на съветското предложение, като са изпратени и над 340 000 писма и телеграми до Народното събрание на България в подкрепа на съюза със СССР. Независимо от народното недоволство министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. във Виена. Днес ние справедливо осъждаме този ход, но трябва да помним, че преди България, към Хитлеристката коалиция се присъединяват редица държави от Източна Европа – на 20 ноември 1940 г. това направи Унгария, на 23 ноември – Румъния, на 24 ноември – Словакия, а на 25 март 1941 г. и Югославия.
С този акт започва вторият период от участието на България във Втората световна война, в който тя е съюзник на държавите от Оста, а българската икономика е превърната в суровинен придатък на германската. В страната е приет дискриминационният Закон за защита на нацията. Въпреки силният германски натиск и желанието на премиера Богдан Филов да изпрати поне един батальон на Източния фронт, българската общественост оказва силна съпротива и не позволява това да се случи. Нито един български войник не воюва срещу Русия. България не участва и в агресиите срещу Гърция и Югославия. Но на 14 декември 1941 г. тя обявява война на САЩ и Великобритания. Страната ни успя да спаси българските евреи, ала не и да опази македонските. Политиката на правителството помогна на България да получи Македония и Беломорието за временно административно управление, но при условие, че окончателният им статут ще се реши след края на войната.
Всичко това предопределя и спецификата на антифашистката съпротива. Ако в окупираните държави от Европа партизанското движение е насочено срещу външен враг, а в България то е срещу собственото правителство, това ограничава размаха и целите му в началния период от неговото разгръщане.
Дори и в тази обстановка България не скъсва дипломатическите си отношения със Съветския съюз, но агресията на Третия райх, започнала на 22 юни 1941 година, ускорява въоръжената съпротива срещу режима в София. Тя започва още през есента на 1941 г., а през юли 1942 г. БКП създава Отечествения фронт (ОФ) заедно с кръга „Звено“ и БЗНС „Пладне”. По-късно към ОФ се присъединява и БРСДП (широки социалисти). През пролетта на 1943 г. е сформирана Народноосвободителна въстаническа армия, която към 1944 г. наброява 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети и стотици бойни групи. В началото на септември 1944 г. е създадена и една дивизия. Страната е разделена на 13 въстанически оперативни зони, а общият брой на партизаните варира между 5 000 и 18 000 души. Броят на ятаците доближава 200 000.
Приведените данни показват не само ненавистта на българския народ към профашисткия режим, но и колко дълбоки са връзките му с Русия, колко силно е обвързан той със своите руски братя по кръв и съдба.
Прогерманското правителство в София създава жандармерия с неограничени правомощия и използва армията в борбата с антифашистите. Но всичките му опити да ликвидира партизанското движение през 1943–1944 г. са неуспешни, а главната причина за това е подкрепата на българския народ за съпротивителното движение. В хода на гражданската война той дава хиляди жертви.
Правителството на Константин Муравиев обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944, а след народната революция на 9 септември България започва активни военни действия срещу Третия райх. Първоначално участието на страната във войната е ограничено в нейните граници и в областите, които тя бе получила от Германия за административно управление. Хитлеристите спешно се изтеглят от тези райони. България все още е в международна изолация, която новата власт бърза да преодолее. Българска делегация в състав: Димитър Ганев, проф. Димитър Михалчев, Кирил Станчев и Райчо Славков, се среща с командването на Трети украински фронт през септември 1944 г. и прави предложение за прекратяване на юридическото състояние на войната със СССР. Поставен е и въпросът за активното включване на България в бойните действия на страната на антихитлеристката коалиция, оглавявана от СССР, Великобритания и САЩ. В тази посока са усилията и на лидера на комунистите Георги Димитров. „…Ние трябва твърдо да знаем, че бъдещето на нашата страна ще зависи преди всичко от реалния принос, който сега като народ и държава ще прибавим към общите военни усилия за час по-скорошно разгромяване на фашистка Германия”, заявява той в Москва.
От 16 септември 1944 г. българските въоръжени сили са поставени в подчинение на Трети украински фронт, командван от маршала на Съветския съюз Фьодор Толбухин. Съглашението за примирие между правителствата на Великобритания, САЩ и СССР, от една страна, и правителството на България, от друга, е подписано на 28 октомври 1944 година.
След 9 септември се провежда целенасочена политическа работа сред населението, а това създава благоприятна обстановка за набиране на доброволци и за кратък период е мобилизирана почти 300 хилядна армия. В Народната гвардия доброволно се включват над 40 хиляди желаещи да воюват, но без мобилизационни назначения. Скоро след това българските воини се включват активно в борбата срещу нацизма – в освобождението на Югославия участват три български армии с обща численост 271 977 човека. Там те провеждат четири успешни настъпателни операции – Нишката; Косовската, Страцино-Кумановската и Брегалишко-Струмската. През този период загиват 5 692 войници и офицери, а 12 501 са ранени.
След изпълнението на поставените задачи, в края на ноември 1944 г., българското правителство изразява готовност да участва в по-нататъшните военни действия до пълния разгром на хитлеристка Германия. След проведените преговори е решено за целта да се формира Първа българска армия, която ще бъде в състав от 130 000 души. Тя има шест дивизии. За командващ е назначен генерал Владимир Стойчев, за помощник командир – полковник Щерю Атанасов, за началник щаб – полковник Петър Ханджиев. Армията преминава в подчинение на командващия Трети украински фронт маршал Толбухин и се разполага западно от Белград, като получава необходимата помощ – по решение на военния съвет, тя е третирана като съставна част на Съветската армия.
Първата голяма операция, организирана от армията под ръководството на Трети украински фронт и с взаимодействие на части на Югославската народна армия, е Сремската операция – преминаване на река Дунав в края на 1944 г. и началото на 1945 г. Въпреки сложните метеорологични условия, задачата е изпълнена успешно.
Апогеят на участието на България в заключителния етап от войната е Дравската отбранителна операция през март 1945 г. По това време Хитлер все още таи надежди за обрат. Той замисля операция „Пролетно пробуждане”, която включва внезапен удар по съветската групировка между езерата Веленцейто и Балатон. Целта на хитлеристите е да разгромят целия южен фланг на Червената армия и съюзниците им и така да възстановят контрола си над петролните находища в Плоещ. Немските войски са подсилени от елитната Шеста СС танкова армия, командвана от генерал-полковник Йозеф Дитрих. На българския участък на фронта хитлеристите действат под ръководството на генерал-полковник Александър фон Льор. Бойните действия при Драва започват в нощта на 5 срещу 6 март. Немските сили настъпват в три направления, но срещат ожесточената съпротива на българите, които на 8 март спират настъплението на врага. Хитлеристите подновяват атаките си на 10 март, но със съвместните усилия на Първа българска армия и 57-а Съветска армия, немското настъпление е спряно окончателно на 19 март. Плановете на Генералния щаб на Вермахта са провалени, нацистите отстъпват. Със своите героични действия в боевете се прославят 31-и пехотен полк, 44-и пехотен полк, 11-и пехотен полк, 24-и пехотен полк и други. Победата създава предпоставки за настъпление на Трети украински фронт и Първа българска армия към Австрия. То се развива успешно в края на март и началото на април.
Приносът на българските герои е оценен в Съветският съюз. „… Днес 30 март, в 23.00 часа, столицата на нашата родина Москва ще приветства с 20 залпа на 224 оръдия доблестните бойци от Трети украински фронт, в това число и българската армия на генерал-лейтенант Стойчев, разбили отбраната на немците и овладели назованите градове!”, гласи заповедта на Върховния главнокомандващ маршал на Съветския съюз Й. В. Сталин, прочетена по радио „Москва”. На 2 април Сталин отново издава заповед за салют в чест на българските бойци, които посрещат края на войната в Австрия.
България успява да смени няколко позиции, но не толкова заради дипломатическите си сметки, а благодарение на активността на българското общество, което се противопоставя мирно и с оръжие в ръка на пагубния съюз с Третия райх. Накрая от септември 1944г. до май 1945г., страната ни подпомага силите на антихитлеристката коалиция, като внася своя принос за победата.
България носи своята вина за подкрепата си за Германия преди 9 септември 1944 г. Страната ни можеше да бъде наказана с отнемане на територии и население, както и чрез огромни репарации. С включването си в заключителния етап на войната, България излезе от международната изолация, в която се намираше, защити своята териториална цялост и предотврати надвисналата национална катастрофа. Тя не само съхрани довоенните си граници, но и запази Южна Добруджа. Това позволи на България да нормализира отношенията си с балканските държави и другите страни от Европа и света. До голяма степен бе изчистен позора от участието в окупацията на Югославия и Гърция.
Историята категорично оправда тези действия. Българската армия изигра важна роля за освобождението на Югославия, Унгария и Австрия, така тя даде и своя принос за победата над Третия райх.
За тези постижения бе платена жестока цена – българските сили губят над 32 000 души в хода на военните операции, но причиняват тежки щети на врага. Унищожени са 60 000 вражески войници и офицери. Повече от 200 000 германци са извадени от строя от действията на Първа армия, а това спомага за капитулацията на Третия райх.
Както Съветският съюз, така и Съединените щати и Великобритания уважават военните усилия и героизма на българите. Огромно признание за подвига на българския войн е и участието на командващия Първа българска армия – генерал-лейтенант Владимир Стойчев – в Парада на победата в Москва на 24 юни 1945 година.
Ние никога няма да забравим героите, дали живота си във войната срещу хитлеризма. Те заслужават вечна признателност от българския народ!
Коментарът на Николай Малинов е публикуван в 24may.bg
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Братски народ
Коментиран от #63
12:56 09.05.2020
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Путинофил
Коментиран от #10
13:02 09.05.2020
6 Последния софиянец
Коментиран от #13, #38, #51
13:03 09.05.2020
7 Бесен Язовец
Коментиран от #15, #66
13:04 09.05.2020
8 Българка
Коментиран от #12, #14, #23
13:04 09.05.2020
9 Ден на Победата!
13:05 09.05.2020
10 Емил
До коментар #5 от "Путинофил":
Иска му се! Ама следващото поколение е с имунитет срещу русофилистизъм! Болните от тази болест постепенно изчезват, защото е неизлечима, а заразата се предава чрез копейки (те пък са на изчезване)! ;)13:06 09.05.2020
11 Хисторик
Коментиран от #18, #57
13:06 09.05.2020
12 Последния софиянец
До коментар #8 от "Българка":
Работиш за Четвъртия Райх на Меркел. Жалко за българския героизъм при Драва.13:08 09.05.2020
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Гост
До коментар #8 от "Българка":
Повечето "автори" тук са на по 20 г. и идея нямат за какво говорят или платени / знаем от къде/Поклон на баба Ви.
Коментиран от #27
13:09 09.05.2020
15 Емил
До коментар #7 от "Бесен Язовец":
Истина на бесните язовци е истина на миризливата дупка, заразена с бяс! Истината на нормалните българи е друга! А бе, русофилистизмът и до бяс ли води? Сигурно, щото и бясът се загнездва в мозъка!Коментиран от #21, #41, #46
13:11 09.05.2020
16 Слънчоглед
13:12 09.05.2020
17 В.В.
Коментиран от #30
13:13 09.05.2020
18 Емил
До коментар #11 от "Хисторик":
Сбъркал си си ник-нейма! Пише се "хистерик"! Тая болест е женска. а ма сега е модермо да си с обратна резба! В Москва плащали добре за такива постове, а?!13:14 09.05.2020
19 Нужна е още една такава война
Коментиран от #31, #52
13:14 09.05.2020
20 Borislav Popov
Коментиран от #22, #53
13:15 09.05.2020
21 Бесен Язовец
До коментар #15 от "Емил":
Твоята истина е извадена от немски WC!13:15 09.05.2020
22 Неук
До коментар #20 от "Borislav Popov":
Ти изибщо нещо чел ли си?13:16 09.05.2020
23 Емил
До коментар #8 от "Българка":
Хубава работа имаш - трябва да поправяш грешките на баба ти!Коментиран от #29
13:16 09.05.2020
24 Муя
https://m.youtube.com/watch?v=jj1MTTArzPI
13:17 09.05.2020
25 Не съм компетентен като повечето тук
Само знам. че по комунистко нямаше страхове, нямаше безртаботица. от 30г. всичко се разнебитва. Капитализмът поражда корупция, а корупцията убива. В момента все още кретаме благодарение на обучените от комунизма учители, лекари и изградените тогава морал и ценностна система. Е...след като постепенно си заминават все повече от тези хора, то падението на обществото е очевадно. Чалга, далавери, крадливи простаци - "политици". Какво излиза? Излиза, че сме живяли по-добър стойностен, спокоен и човечен живот от "как ще ги стигнем...". Така ли е?
13:17 09.05.2020
26 Последния софиянец
До коментар #13 от "Емил":
Хитлер пращал деца, старци и затворници на фронта, а нашата силна армия не. Нямал ни е доверие. Знаел е че българите няма да вдигнат оръжие срещу руснаци. Сега е същото. Разоръжиха ни армията, щото ни нямат доверие. И с основание.13:17 09.05.2020
27 Българка
До коментар #14 от "Гост":
Благодаря ви, командир и е бил Чочолу, знаете ли, тя вече няма желание да гласува... За никога, казва... Ние имахме ИДЕИ... ВЯРВАХМЕ... Рсзбирахте ли, идеалисте са били, млади... Не ми се говори.... А имам тук, един Мафред, пленник при Сталинград, все иска да си говорим за Русия, ирония на съдбата13:18 09.05.2020
28 Истината
13:19 09.05.2020
29 Последния софиянец
До коментар #23 от "Емил":
Не на баба и, а на баща и дето е скачал по площадите.13:19 09.05.2020
30 Емил
До коментар #17 от "В.В.":
Какво е това Р.Ф.? Реален Фашизъм, Румънска Фъшкия...13:19 09.05.2020
31 Последния софиянец
До коментар #19 от "Нужна е още една такава война":
С вирус е по лесно.Коментиран от #44
13:21 09.05.2020
32 Русороб
13:28 09.05.2020
33 Ръмпези
13:39 09.05.2020
34 Мдааа
С Днем Победы.
13:41 09.05.2020
35 В .В.
Коментиран от #36
13:41 09.05.2020
36 Последния софиянец
До коментар #35 от "В .В.":
Дядо ти се обръща в гроба като гледа как ни управлява Четвъртия Райх на Меркел. А Бойко Луков и вика Хайл!13:53 09.05.2020
37 Шекспир
Коментиран от #54
14:01 09.05.2020
38 Историк
До коментар #6 от "Последния софиянец":
Операция пролетно пробуждане в края на войната е една от лишените напълно от военна логика операции под давлението на хитлер, срещу която трезвомислещия немски гениралитет не смее да се противопостви Главния удар е срещу съветските части, който е отразен. Срещу югославяните италианците и българите ударът е по второстепенно направление. Жертвите дадени от германците конкретно срещу българите са между 4-5 000 като в това число влизат и дадените срещу съветските части в помощ на българите, изпратени да ликвидират плацдарма14:22 09.05.2020
39 Този коментар е премахнат от модератор.
40 Мим
Коментиран от #62
14:39 09.05.2020
41 Гост
До коментар #15 от "Емил":
Истината ли искаш, чвор? Ами има достатъчно снимков и филмов материали, които показват как българския народ посреща ч. армия и партизаните м. септември 1944 г. Приятно гледане или не ти изнася, а? Ти си имаш твоя "истина", изсмукана от НПО-то, нали?14:43 09.05.2020
42 Docenta
14:45 09.05.2020
43 Избор
15:18 09.05.2020
44 По лесно е
До коментар #31 от "Последния софиянец":
Но вируса не трепе магаретата и кучетата дето раждат по 13 чавета! Там е големия проблем!15:30 09.05.2020
45 Nikos
16:06 09.05.2020
46 А бе
До коментар #15 от "Емил":
Ти да не си лай.но на ротшилд, че така смърдиш?16:34 09.05.2020
47 Българка
ИМАТ ПРЕДВИД РОДНИТЕ СИ МЕСТА, и тези хора със смесени гени ми казеат, на мен, с теб се разбираме така, защото сме СЛаВЯНИ. Не знам вече какви сме по произход, исторически сме оме омешени, българите и руснаците в чужбина се чувстваме РОДСТВЕНИЦИ. ТОВА Е...
..
16:51 09.05.2020
48 Русия е само лъжи и престъпления
17:01 09.05.2020
49 Неутрален
Коментиран от #55, #56
17:33 09.05.2020
50 Усмивката
17:53 09.05.2020
51 Съгласен
До коментар #6 от "Последния софиянец":
Все пак ние сме една от трите нации , доказано родени войници.18:15 09.05.2020
52 Има се на предвид с наторяването
До коментар #19 от "Нужна е още една такава война":
Кво ши кажеш - ти да си първи.18:25 09.05.2020
53 Когато фактите
До коментар #20 от "Borislav Popov":
говорят... А квалификациите, които се опитваш да отправиш, говорят за неспособност да им опонираш. Аз съм на възраст, на която все още имам живи роднини -участници или преки наследници на участници във Втората световна война - и НИКОЙ НИКОГА не е говорил с неуважение към руските воити. Ще ивпреваря опитите ти за квалифисация по мой адрес и ще прибавя, че баща ми е завършил Военното на НВ.училище и никога някой от семейството ми не е бил комунист. Нека да уважаваме загиналите млади хора по фронтовете.21:32 09.05.2020
54 Не са съюзници
До коментар #37 от "Шекспир":
не бъркай нещата. Един Пакт все оше не е съюзничество, има такива документи и днес. Вероятно този жест е била единствената възможност да се забави хитлеристката инвазия на изток, която по това време е очевидна за цял свят. Прочети мемоарите на Чърчил, има ги и на български.21:37 09.05.2020
55 Окупация
До коментар #49 от "Неутрален":
на България от съветски войски просто не е имало - съветска военна база в България не е имало никога. Виж -американска, при това на територията и и извън нея за американските войници не важи българската юрисдикция - това не е ли окупация?21:40 09.05.2020
56 Gost
До коментар #49 от "Неутрален":
На страната на хитлеристка Германия на съветска територия участват с свои армий Унгария Румъния Франция. Щом. не си искал да бъдеш завладяван защо си тръгнал да завладяваш.защо тогава на онези които тръгнаха не им мина през умът им, че ако не могат да го направят ще им се случи това което са изкали а не са го постигнали. Като неизкаж неканени гости редно е и ти да не ходиш неканен.09:12 10.05.2020
57 Бай Ху
До коментар #11 от "Хисторик":
Защо забрави другаря Янко?09:18 10.05.2020
58 Hdp
Коментиран от #59
11:25 10.05.2020
59 Този коментар е премахнат от модератор.
60 Това е руско-еврейски комунистически сайт
12:45 10.05.2020
61 Кузя
15:38 10.05.2020
62 Кузя
До коментар #40 от "Мим":
Южна Добруджа, ни я връща Хитлер и граф ЧАНО, през 40год.бе,проста болшевишка кратно чети повече, вашата мама проста тролска.....15:42 10.05.2020
63 .Д.Кънев
До коментар #1 от "Братски народ":
От социализма аз само загубих.Та не страдам от носталгия по него както много от моето поколение. Та какво става няма оттърване от соца.Кой ни управства.Какъв е бил Бойко Борисов при соца.20:54 10.05.2020
64 Този коментар е премахнат от модератор.
65 123
03:17 11.05.2020
66 Абе
До коментар #7 от "Бесен Язовец":
Като цяло съм съгласен с написаното в статията, както и с настроенията които тя иска да внуши! Имам обаче една забележка, връщането на Южна Добруджа от РУМЪНИЯ става под натиска на Хитлер, а не с помощта на СССР, както е написал автора. Германците са имали силни военни и дипломатически позиции в Източна и централна Европа и за да спечелят България на своя страна са натиснали румънците да ни върнат територията. Както и са принудили Гърция да ни отстъпи беломорието, а сме получили и Македония. В следствие на въпросните подаръци и благоразположение на Хитлер към България, до известна степен породени от това че и в първата световна война сме били на една страна, а после заедно с тях сме наказани прекалено тежко и несправедливо, а също и поради факта че цар Борис реално е с немски произход. Както и да е, по това време България не е можела повече да отказва присъединяването си във войната, а предвид голямата мощ и силни позиции на Германия към този момент, както и огорчението което винаги са ни причинявали Англия и Франция е било нормално да се присъединим към тристранния пакт. По това време Германия и СССР още не са във война, така че не бива да имаме угризения за включването си в този момент, а и по-късно българската армия не е воювала с руснаците! Факт е, че благодарение на СССР след войната се запазваме като държава и с тяхна помощ постепенно успяваме да дръпнем доста напред във всяко отношение!12:04 12.05.2020