Светецът на Българската свобода в краката на един чужд войник (СНИМКА)

Мина поредния ден, в който се кълнем в Левски. Гледам тази снимка, вижте я и вие. Казва всичко за пътя, който сме извървяли, или по-скоро не сме, като нация след Освобождението.
Тази снимка е диагноза, дори присъда.

За това и неуспехите и кризите, с които днес се борим, се дължат на това, че докато се кълнем и отбелязваме с безмислени ритуали на външна показност делото на Апостола, още не можем да достигнем свободата в съзнанието, че да поставиш националния си герой, Светеца на Българската свобода в краката на един чужд войник, е пир за робството на духа и най-безсрамно предателство към Дякона. Това се предава като генетичен код на покорството и несвободата в следващите поколения, и лъсва като манталитет във времена на кризи и протести, каквито са днешните. Именно в това покорство се корени и мълчанието и търпението към феодалите, към този управленски башибозук в съдебната, изпълнителна и законодателна власт, който превърна Отечеството ни от вдъхновение и дом за българските граждани в мащеха. За пореден път сред речите на протестите нямаше много място за Апостола и неговите завети, за отговорите на тези екцистенциални въпроси на националното ни самосъзнание, самочувствие и за личната отговорност. За съвременните предателства към него, към Отечеството и към предците ни.

Къде е Левски, къде са съвременните мизерни властници - герои на нашето време, заради което на улиците излязоха стотици хиляди хора? Сравнете Апостола с Борисов, Пеевски, Доган, Гешев, Цацаров, Първанов, Станишев и сие с печалбите за себе си, нищетата за духа и презрението към народа.

Съвременните проекции на унижението, което носи този доминиращ над България съветски войн, са във всяко едно действие на това и на предишни правителство по отношение на еманципацията ни от Русия в енергийната и политическа сфера, във всяка една област на живота.

Каквото и да си говорим - тази снимка казва всичко за националния ни манталитет на примиренци, за греховете ни към възрожденците и за комплексите ни.

За това Апостолът ще продължава да стърчи със своя морал и пример над всеки от нас, а ние ще се чудим как го заблудим с изкуствен патос и фойерверки.

И този протест срещу несвършената работа в освобождаването на духа нацията ни трябва да бъде по-силен от протеста срещу поредните съвременни управленци, предали Апостола.

Няма как да искаме да направим България модерна, европейска, конкурентна на другите държава и да не решим този фундаментален въпрос. Не е само въпрос на политика и партии, а на самосъзнание и лична отговорност.