Бруталната истина за Беларус: побой, унижения и издевателства

„Докато ни биеха, все повтаряха: „И какво, да не би да сме фашисти?“. А когато те налагат с палка, ти определено няма да им кажеш: „Да, фашисти сте“. Това разказва Андрей, който всъщност се казва другояче, но предпочита да запази анонимност. „Как иначе да ги нарича човек, след като очевидно работата им е да пребиват хората. Че на всичко отгоре изпитват и удоволствие от това“, продължава Андрей.

Той е един от онези близо 7000 души, които бяха арестувани в Беларус по време на протестите след президентските избори. Миналата седмица властите освободиха 2000 души, а заместник-министърът на вътрешните работи Александър Барсуков се изправи пред затвора на улица „Окрестина“ и заяви на журналистите: „Не е имало никакви посегателства и нарушения“. Но Андрей и още двама от арестуваните разказват пред ДВ точно обратното.

Ужаси зад решетките

Павел Чудка бил арестуван в Минск през нощта на 10 август. След като го съборили на земята, полицаите започнали да го налагат с електрошокова палка в областта на бъбреците. „От това не остават следи, но в продължение на 5 минути усещах токовите удари. Изобщо не можех да ходя“. Вратът и брадичката му така се схванали, че не можел да говори, а ден и половина не бил в състояние и да преглъща. Ръцете му треперят и до ден-днешен. Освен че го малтретирали, полицаите го и унижавали. „Е, как е, харесва ли ти? Искаш ли още? Ще ходиш ли пак да протестираш?“, подигравали се те, докато го биели.

След това го натикали в затвора, където вече били прибрани стотици други демонстранти. С очите си видял как ги биели. Той самият бил принуден да стои във вътрешния двор, където го карали да заема много болезнени пози. „Два часа седиш на колене с ръце зад тила и чело, опряно в земята. Или пък трябва да подпираш стената с ръце и чело.“ Надзирателите ги карали на всеки 20 минути да пълзят на колене от едната стена до другата - цели 20-30 метра.

По време на престоя му в затвора на четири пъти пристигали линейки, но медицинският персонал не бил допуснат вътре, разказва още Павел. Самият затвор бил безнадеждно претъпкан. „В килия от 10 квадратни метра бяха натъпкани 25 души. Имаше и непълнолетни. Но тях първи ги освободиха.“

Андрей бил арестуван през нощта на 11 август и още в полицейската кола започнали да го бият. Разказва, че когато пристигнали на паркинга пред участъка, там вече лежали други 30 души, с лица, притиснати към асфалта. „Наоколо се разхождаха надзиратели, които непрекъснато крещяха. Ние, новопристигащите, също трябваше да легнем с лице към земята, а за „добре дошли“ изядохме още бой с палки. После ни поляха с вода.“ По този начин Андрей прекарал близо три часа. Младият мъж има кръвоизливи по краката и синини по гърба. Но е видял други да излизат от затвора в много по-лошо състояние.

Арестантите били принуждавани да подпишат един предварително подготвен протокол, в който пишело, че са участвали в забранена демонстрация и са скандирали призиви към насилие, обяснява Андрей. А който не искал да подпише, бил отвеждан в съседното помещение, където пак го биели. И така докато подпише. Държали ги в претъпкани килии, където нямало дори вода за пиене.

"Зверове"

Михаил бил натоварен на затворнически бус заедно с тежко ранени хора. Повикали лекари, които да се погрижат за ранените, разказва той. Една от лекарките крещяла на войниците, че са зверове. На което те отвърнали: „Да бе, ясно. А сега почвай да работиш“. Михаил също се казва другояче, но помоли истинското му име да бъде запазено в тайна. Той самият дори не участвал демонстрацията - просто го извлекли от колата му. „Попаднахме в задръстване. По едно време се появиха хора с щитове и палки, мисля, че бяха от специалните части. Накараха ни да излезем от колите и да им предадем мобилните си телефони. Провериха дали някой не е заснел видео от протестите.“ Михаил имал в телефона си видео, на което се виждали хора с бяло-червено-бели знамена. Това знаме до 1995 година е официален флаг на Беларус, а част от опозицията го използва днес по време на протестите. Михаил начаса бил арестуван.

„Войниците, които ме отведоха, ми препоръчаха да си кротувам. Така се опазих от побой. Други обаче бяха жестоко пребити още в затворническия бус. Човекът до мен направо не можеше да говори. Само стенеше и по всички личеше, че не може да се държи на краката си.“

Михаил прекарал нощта в двора на участъка - с оковани ръце и лице към стената. Не му разрешили да сяда, въпреки че му се виело свят. Не му дали и вода, а един от надзирателите дори казал: „Не им давайте вода, нека да пукнат от жажда“. Когато на другия ден го освободили, Михаил си дал сметка, че се е отървал съвсем леко.

Автор: Татяна Неведомская