Когато църквите станат джамии: планът на Ердоган

Първо "Света София", а сега и "Христос Спасител": превръщането на още една църква в Истанбул в джамия ще предизвика ново напрежение. Президентът Ердоган накърнява миналото на града, казват критици.

 

След като превърна в джамия емблематичната "Света София" в Истанбул, сега турският президент Реджеп Ердоган е взел на мушка още една православна църква в многомилионния град край Босфора. Миналата седмица президентският дворец оповести декрет, с който занапред в някогашната византийска църква "Христос Спасител" вече ще се провеждат ислямски богослужения. Древната сграда в близост до Златния рог, която досега беше музей, преминава под управлението на държавната Служба по религиозните дела "Дианет". 

Тази сграда има сходна съдба със "Света София" като културно наследство в листата на ЮНЕСКО. "Христос Спасител" е издигната по византийско време в Константинопол - още през 6 век. По времето на Османската империя, през 1511 година Атик Али паша, великият везир на Баязид Втори, я превръща в джамия. По време на турската република, през 1945 година кабинетът решава да я трансформира в религиозно неутрално място - музея Хóра. "Христос Спасител" се слави със своите уникални и добре запазени фрески и мозайки. През последните дни в социалните мрежи могат да се видят много видеа, показващи дългите опашки пред музея. Очевидно много хора искат за последен път да зърнат забележителните произведения на изкуството, преди прилагането на декрета. Защото съществува сериозно опасение, че в бъдещата джамия те ще бъдат закрити със завеси.

"Културното многообразие не бива да се поставя под въпрос"

Религиозното посегателство срещу музея Хóра навярно ще предизвика нови напрежения. Вселенският патриарх Вартоломей и представители на православната общност в Истанбул реагираха остро, когато "Света София" беше превърната в джамия. И сега може да се очакват отрицателни реакции. Президентът на Асоциацията на гръцките фондации Лаки Вингас вече заяви пред Дойче Веле, че това е едно печално решение. "В една културна метрополия като Истанбул многообразието на различните култури никога не бива да се поставя под въпрос", каза Вингас, който участва в движение за опазване на културно-историческото наследство.

Безкомпромисната позиция на турското правителство ще доведе до още по-голяма изолация на малцинствата, предупреждава той. Според Вингас, все повече млади хора от различни малцинства вече искат да си намерят някаква работа в чужбина. "През последните 15 години много хора се преселиха от Гърция в Истанбул. Те вече са интегрирани и дават своя принос към обществения живот. Силно се тревожа, че те вече обмислят дали да не си тръгнат", казва Вингас.

"Това накърнява историята на Истанбул"

Специалистът по история на изкуството Осман Ерден смята, че посегателството срещу някогашните православни черкви накърнява историята на града край Босфора. Според него, досегашният музеен статут на "Света София" и на "Христос Спасител" е бил знак, че в Истанбул се уважава цялото минало на града. "Този статут изобщо не е бил някакво посегателство срещу миналото на Османската империя или срещу исляма", казва той. Университетският преподавател се тревожи, че историята на Истанбул все повече се инструментализира политически. А това е нечестно спрямо историческото минало на града, казва той.

Политоложката Айше Чавдар смята, че мюсюлманското покръстване на днешни музеи и някогашни християнски черкви е политическа маневра. "На комуналните избори през юни миналата година Ердоган изгуби в Истанбул срещу опозицията. Сега той и неговите хора навярно се опитват по друг начин да поставят свой ясен отпечатък в града", казва тя. Чавдар смята, че партията на Ердоган подава недвусмислен сигнал: "Хора, гледайте, ние още сме тук!". Политоложката казва и още нещо много важно: "На правителствата след ерата Ердоган ще им бъде изключително трудно да ревизират тези стъпки в посока ислямизиране".