Връща ли се на мода „каруцарският език” в България?

Връща ли се на мода „каруцарският език” в България? Кой дава тон във вулгарното публично говорене? Георги Папакочев анализира темата по един актуален повод.

Определението „селски глупак”, изречено по телевизията от една вече бивша говорителка на регионално МВР, е всъщност лек нюанс в какофонията от словесна вулгарност, която непрекъснато и отвсякъде залива българина. И ако сред обикновените граждани все още се намират индивиди, които загрижено биха пояснили на децата си, че възпитаните хора не се изразяват по такъв начин, за мнозина политици, публични фигури и медийни „звезди” сквернодумството действа като своеобразен афродизиак, който ги възбужда грозно в публичните им изяви.

Забранено за лица под 16 години!

Първите „славни” вербални прояви на демокрацията започнаха още в 7-ото Велико Народно събрание през 1990 година, където покойният вече митрополит Панкратий целомъдрено тълкуваше от парламентарната трибуна разложителния смисъл на шоуто „Смокинов лист на ластик”, състоящо се от двете части за: „омайната гръд” и „сърцето, което тупти в панталона”. Особено запомнящи се бяха и словесните бисери в 39-тия парламент, в мандата на който постоянно летяха обръщения като: „лицемери, манипулатори, лакеи, лапачи на кюфтета, сервитьорки по душа” и други подобни.

Дори да върнем хрониката само три години назад ще си припомним първите дни на прохождащия тогава 41-парламент с някои крилати депутатски фрази. Като, например, въпроса на гербаджията Георги Андонов, зададен на колежката му Мая Манолова от БСП: ”Толкова ли не можахте да намерите един член, който да ви задоволи, та да спрете да говорите”, и допълнен с пояснението: „Член от закона, имам предвид”. Или изсъсканата от Емил Василев от РЗС любезност: „Боклуци не коментирам”, след като сам беше лиснал чаша вода върху свой съпартиец на парламентарната трибуна. В класиката на парламентарните простотии отдавна са намерили място откровенията на Румен Петков от БСП, че нямал навика да сяда на една маса със „Сульо, Пульо, Куйович, Уйович и Муйович”, както и джентълменското му наблюдение за негова съпартийка от левицата, че „тишината в спалнята й раждала само безумия”.

Словесните "шедьоври"

А какво да се каже за неповторимия език на премиера Бойко Борисов, който в края на 2010 година пред журналисти ласкаво защити своя министър на вътрешните работи със сравнението, че "да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш"!? Или за галантния отговор в парламента на министъра на културата Вежди Рашидов: "Ами, отнякъде трябва да се започне", на въпроса, за какво се целуват ръцете на дамите?!

Незабравими остават и наблюденията на бившия министър без портфейл на българите в чужбина Божидар Димитров за „шибания народ и шибаните колеги”, както и експертните му публични оценки за посетителките на църквата с мощите на Св.Йоан Кръстител: „Вчера гледам нашите българки голи - зърната на циците. А рускинята – не, и най-долната курва да е - забрадката, и тогава вътре.” Не друг, а шефът на българската дипломация Николай Младенов нарече през миналата година по телевизията току-що уволнения директор на НЕК с изисканото „боклук”, а през 2010, също от тв-екрана вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков беше оприличил бившия премиер и лидер на БСП Станишев на съсел и дори с гримаса беше изимитирал въпросния гризач.

Да не говорим за такива майстори на изящната словестност като лидера на ДПС Ахмед Доган, който пред студенти в Шумен предизборно беше възкликнал:”Ако такъв мухльо като Бойко Борисов ви харесва, подкрепяйте го!” или небезизвестният Павел Шопов от „Атака”, който беше нарекъл колегите си депутати: “Всички сте кирякстефчовци, педофили, селяни”. Словесният Олимп през 2010 година беше покорен и от сегашния лидер на ПЕС Сергей Станишев. По повод назначаването на поредния здравен министър от ГЕРБ той попита в парламента защо премиерът е назначил гинеколог за министър за да си отговори от трибуната така: „Защото цялата държава в момента е с краката нагоре”.

Изнасилената журналистика

Ако страстите в политиката все пак са някакво извинение за вулгарния език на депутатите, в медиите вакханалията е наистина пълна. Неслучайно тези дни стана ясно, че само за една година отруденият СЕМ е наложил 62 наказателни постановления за глоби от над четвърт милион лева основно за опасност от „увреждане на нравственото или психическото развитие на децата”. И има защо. В сутрешно предаване на частна радиостанция, например, на водещите им хрумнало да анкетират неразсънените си още слушатели на какво са готови „за един прелестен оргазъм”, като дори им подсказали възможните варианти:” на денонощна мастурбация, на конкретни перверзии или на денонощни чудеса”. Посред бял почивен ден по тв-канал с национални претенции друг водещ-похотливец надълго и нашироко дискутирал с млада руска сексоложка предимствата на френската любов и техниката „дълбокото гърло”. Един натрапчив екранен „умник” пък беше нарекъл от студиото на проправителствената си телевизия протестиращи зърнопроизводители „развилняла се пасмина от провинцията” и ги беше пратил „да си режат сланината и пият винцето върху вестника”, защото това, според него, било „забавлението по селски в България”.

В самия край на управлението си през 2009 премиерът Сергей Станишев беше упрекнал неформалния тогава лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, че „съвсем се е разпищолил”, на което засегнатият беше отвърнал благопристойно: „Това е каруцарски израз, който може да се чуе на гарата”.

Няколко месеца преди парламентарните избори словесното разпищолване на политическите и медийни „каруцари” в България отново се засилва. И дори придобива конкретен образ в зацапаното огледало на публичното сквернословие.

Георги Папакочев
Deutsche Welle