Липсващото електронно правителство ритна кабинета отзад

Непреодолимият хаос с линейки, болни, болници, лекари, отделения, брой легла, медикаменти и всички проблеми, затрупали здравната система като лавина, се дължи на липсващото електронно правителство. 
Същото, което до момента е глътнало над 2 млрд. лева. Най-тежкият ефект от забавянето на проекта, обещаван десетки пъти като „почти готов“, ритна правителството отзад по-осезателно от всичките протести, взети заедно. Само преди ден здравният министър обеща, че в линейките ще сложат лаптопи (вероятно става дума за таблети), на които всеки екип да вижда в реално време къде и колко легла са на разположение, което ще бъде постигнато посредством създаването на ново приложение. А после, като в нов вид Формула 1, най-ловкият шофьор печели заветното легло. Дни наред лекари от всякакъв калибър повтарят неуморно, че достатъчно легла са свободни за пациенти с Ковид инфекция, но в същото време дори приемните отделения в болниците не знаят това. Министърът на транспорта Росен Желязков е сред хората, които са пряко отговорни за абсурдния хаос в момента. Ресорът от години бе под шапката на вицепремиера Томислав Дончев, който се отърва от горещия картоф през 2019 г.

Електронното правителство, което е най-значимият за съвременното управление на държавата проект, се влачи от 14 години. В човешко измерение, детето, родено в началото на проекта, сега ще бъде кандидат за гимназия, но отново поради липсата на електронно правителство, през настоящата година и неговият живот ще бъде кошмарен: нито ще знае как да учи, нито родителите му ще са наясно дали да са присъствено или отсъствено на работа, нито ако те се разболеят, ще е сигурно, че ще могат навреме да получат болнични и НОИ да им ги изплати.

Преди Росен Желязков от главен секретар на МС да бъде назначен за министър, през 2016 г. той става председател на новосъздадената Държавна агенция „Електронно управление“. Мандатът му е петгодишен, тоест би трябвало да завърши догодина и да е въвел на 100% бленуваното електронно правителство. Тогава вицепремиерът Румяна Бъчварова коментира, че „огромният административен опит на Желязков е важен при изграждането на електронното управление, защото той знае как функционира администрацията.“

Към края на 2019 г. обаче, едва 5 процента от всички административни услуги са наистина електронни и всъщност всяко ведомство, всяка държавна структура постига някакъв пробив в дигитализацията по свой собствен график и усмотрение. Ако в една администрация липсва грамотният човек, който да разбира колко важно е въвеждането на изцяло електронни услуги, то там нищо не се случва.

За електронно здравеопазване се говори от почти две десетилетия (през 2021 г. стават 20 години) и колко нескопосни са всички действия в тази насока стана ясно от мига, в който гръмна Ковид епидемията.

В момента на никого не е ясно:

- Може ли да се издават електронни рецепти (системата е светкавично побългарена, като пациенти показват в аптеката екрана на телефона си, където лекарят е снимал издадената от него рецепта);

- Може ли да издават електронни направления, но те още не могат да разберат дали електронно могат да пращат за Ковид изследване;

- Може ли електронно да се установи връзка с лекар-специалист за потенциална консултация – става, когато двамата лекари са близки познати;

- Може ли единна информационна система за цялата страна в реално време да дава информация за броя заети легла по отделения. Това е вече непостижимо!

И понеже на повечето въпроси отговорът от страна на държавните институции е „в момента се работи по въпроса“, на облечените като космонавти екипи на спешната помощ, сега ще дадат и по един лаптоп (според министъра), да си го возят и дезинфекцират и него, за да гледат дали някъде се е освободило място за пациента, когото возят от няколко часа.

За наше огромно щастие, България не е зона на тероризъм, но ако ни сполети нещо дори на една десета от ужаса в Бейрут с над 200 жертви, за който се твърди, че е случайно събитие, можем убедено да заявим, че жертвите у нас ще бъдат десетина пъти повече, именно заради пълната безпомощност на системата.

Причината за пълния хаос, за изграждането на нещо средно между бежански навеси и бункери пред входовете на болниците, където да се преглеждат паникьосани хора е, че така и не се случи правилната система за цялостен контрол на здравеопазването. В настоящите условия, в страната няма специалист, който да обхване всички изпуснати и оплетени нишки на липсата на последователна организация.

Ако електронното правителство вече работеше, ако здравната система беше изцяло дигитализирана, всеки жител на България щеше да може веднага да си запише час за преглед и да се яви на него, без да се налага да се бие с някого, който опитва да го изпревари; ако е под карантина и се нуждае само от поддържаща терапия, това по електронен път щеше да направи неговия лекар.

Вината на днешните държавници не е в паническите ходове, с които всеки нов ден опитват да наваксат наученото от предишния, не е дори в погрешните решения в изключително трудната ситуация. Вината е в нехайството и престъпното бездействие по отношение на най-важния сектор за добруването на жителите на държавата – организирането на електронното здравеопазване! Глупостта с пръстови отпечатъци в болниците, като част от „дигитализацията“, бе само още едно залитане, премахнато изцяло през 2017 година. Тогавашният министър на здравеопазването Илко Семерджиев казва: „Бъдещето е в електронната здравна карта, защото тя позволява в нея да се интегрира електронното здравно досие, а във времето в досието могат да се интегрират и финансови данни за осигуряването.“

И кога е това бъдеще?

През 2017 г. тогавашният шеф на НЗОК проф. Камен Плочев обещава работещи електронни здравни карти до лятото на 2018 г.

Вероятно проф. Плочев не е разбрал, че през 2007 г. седем общопрактикуващи лекари, четири аптеки и 1000 пациенти от град Сливница и село Алдомировци участват в проекта за електронна здравна карта. Тогава е предвидено, че до четири години проектът ще е реалност за цялата страна – тоест през 2011 г.

През 2015 г. тогавашният главен секретар на Българския лекарски съюз Димитър Ленков коментира, че „въвеждането на електронна здравна карта се отлага, защото това ще затрудни достъпът до медицинска помощ на здравно неосигурените.“

На този коментар може да се отговори само с един въпрос: Здравно неосигурените ли са златната кокошка за болниците, които да източват бюджета на касата като за последно?

През 2020 г. електронна здравна карта все още няма, електронни рецепти няма, дигитализация на здравеопазването няма. За сметка на това стотици хора на ден се редят по тротоарите на опашки, като във военновременни условия, за да отворят широко уста и с тампонче да им вземат тест. После тези хора се подреждат на друга опашка, за да чакат резултатите си.

И нека веднага да е ясно: електронно здравеопазване не води до драма с неумението на баба Пена и дядо Гошо да боряват с модерните технологии – с това може да се занимава селският фелдшер, след като премери кръвното на всеки от тях.

На фона на нестихващия хаос и нарастващата от пандемията паника не само сред населението, но и сред лекарите, които всеки ден получават нови инструкции за работа и за реакция, предстои провеждането на десетото издание на Наградите на Българската асоциация по информационни технологии БАИТ за 2020 г., като ще бъде отличена тази държавна административна структура с най-добри постижения в дигитализацията. Поканата гласи: „Наградата има за цел да отличи Публична администрация, която е допринесла за позиционирането на ИКТ бранша сред водещите в икономиката на страната и/или внедрила проект в административното обслужване на гражданите и бизнеса, който е в експлоатация и в поддръжка през 2020 г., както и подобрила бизнес средата и постигнала публичност и прозрачност на работата на администрацията като цяло.“

В резултат от дигитализацията на държавните институции, ден след ден хора умират в линейките, в ръцете на напълно безпомощни медици. Това е реалността. Приносът на управляващата партия в тази трагедия също бележи десетгодишен юбилей.

Автор: Стефан Джендов

Източник: "Гласове"