След 76 г. антибългарски режим възстановихме истината за Българската азбука

Най-после една изконна истина намери своето признание!

За първи път след 76 г. комунистически и поскомунистически антибългарски режими! С днешното гласуване на Парламента фактически бе отменено действието на Директивата на Идеологическия отдел към ЦК на БКП от 1948 г. българската история да бъде форматирана спрямо "панславянската доктрина", прокламираща водещата славянска и руска културна и цивилизационна доминация.

Фундаменталната роля на България беше заличавана, маргинализирана, фалшифицирана..

Книги бяха забранявани, изземани, унищожавани. Учените бяха принуждавани да следват “водещия курс” на Партията и интернационализма, демонизиращ въобще българите и всичко свързано с нашето име, профанизирайки го до “скитническа орда на монголско-тюркски народ”, без писменост, достижения и минало.

Една брутална лъжа, налагана насила в образователната ни система и втълпявана по всички възможни начини в главите на поколения българи. За да могат днес братята ни от Вардарско да ни наричат “татарско племе”, което откраднало езика, азбуката, държавността, културата и историята си от “великия македонски народ”, поробен и окупиран от тях

Именно заради това идеологическо извращение, днес Путин изтъква официално пред президента на Скопие Георги Иванов в Кремъл, че "славянската писменост" била създадена в "македонските земи", а по света се шири циничната пропаганда насаждана още от СССР, че азбуката е "руска" и едва ли не Кирил и Методий са я преписали по време на Хазарската си мисия.

Заради това днес в изложбата на Руския културен център за 24-ти май България и уникалната ѝ мисия просто не съществуват… Заради това се крадат нагло български литературни паметници, като Симеоновия сборник, който се представя в руската наука, като “Святославов сборник” и т.н. подобни дивотии, от които може да се възпламени от възмущение всяко честно българско сърце. Няма как да се примирим с подобна грозна гавра на историята.

България беше и е буквално изтривана до ден днешен в свещената си уникална роля на създателка, хранителка и разпространителка на 4-тия свещен език в света, след гръцки, латински и еврейски.
Неслучайно досега истинското название "Българска Азбука" беше забранено и заменено със "славянска писменост" от наследниците на комунистическите денационализатори.

Те неслучайно и днес гласуваха в Парламента СРЕЩУ истината, срещу великото дело и наследство оставено от дедите ни. Неслучайно с комунистическата езикова реформа след 1944 г. от азбуката ни бяха изхвърлени сакрални древнобългарски букви, като “голямата носовка” /Ѫ / и “двойното е” /ѣ/ обединяващо българските говори от Изток и Запад.

Нали трябваше по заповед на Коминтерна да създават изкуствените “македонски” нация и език на гърба на българския народ,

да им се подари българската история, за да бъдат отрязани корените на нашата памет, самосъзнание и същност. Печалните резултати от това национално предателство изпитваме тежко и до днес..

Независимо от политическата си хибридност и гнилост, днес парламентът на България изправи една малка част от десетилетното изнасилване на българското минало. И това трябва да се отбележи и да се почете по достойнство.

Защото светът трябва да знае категорично, че третата писменост и култура в Европа е Българска и никаква друга освен Българска. Защото “кирилицата” на която днес пишат около 300 млн. души по света е създадена и кодифицирана дори не от Кирил и Методий, а в книжовната школа на Преслав и е използвана паралелно с измислената от тях “глаголица” за административните и държавни нужди на Българската държава.

В “кирилицата” неслучайно са обединени в едно цяло латински, гръцки и прабългарски писмени знаци. Знаци стигнали до нас днес от многобройните древнобългарски каменни надписи, намерени на обширни територии в днешните територии на България, Румъния, Украйна, Русия, Унгария, Черна гора, Средна Азия…

Въпреки всички писмени реформи, налагани във времето за изхвърляне на тези български руни от древната ни азбука, създадена много векове преди “кирилицата”, дори до нас са останали част от тях. Това са уникални букви, които не съществуват, нито в глаголицата, нито в която и да е от познатите писмени кодекси, освен в древнобългарската предхристиянска писменост.

Това са например: Б, Ж, Ч, Ш, Щ, Ц, У, Ъ, Ь.. Имало е и други - изхвърлени нарочно от граматичната ни норма: Ѫ, ѣ, Ѧ, Ѯ, Ꙓ, ,… и много други, които просто не могат да се изпишат тук, защото няма създадени дигитални знаци и шрифтове за това. Самите фундаментални думи: кънигъ и боуквъ, наУКъ и урокъ са чисто български, а не славянски.

Така, че с пълно научно, аргументирано и обосновано становище може да се каже, че глаголицата и още повече кирилицата са взаимствали и са интегрирали в себе си най-древната българска писменост, която е служила на дедите ни хилядолетия преди това! Доказан факт.

Ето защо Азбуката може и трябва да се нарича с пълно право Българска, а 24-ти май - Български празник.

Този ден е създаден в България и е честван от българите, от почти 200 г., дори в мрачните години на комунистическия режим, когато "колегите", които сега се опитват да си го припишат, го забраняваха и нямаха хабер какво представлява 24-ти май до преди 15-ина години…

Това, че България е облъчила със своята култура и духовност голяма част от тогавашния свят преди около 1200 г., е един уникален цивилизационен принос, който обаче не може да бъде основание всеки приемник да се прави на създател и творец.
За да не забравяме завета на Патриарха Вазов:
“..че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четат”..