Белградско издание: Български терористи от ВМРО изтриват сръбското наследство в Македония

Изтриването на имената на сръбските светини върху стенописите в манастира “Св. Йоан Осоговски” в Северна Македония е известен метод за натиск и заплашване, който често е използван от българските терористи от ВМРО.

Така започва обширната публикация в близкия до властите в Белград в. “Новости”. Статията е илюстрирана със снимка от манастира, която е описана като “Драмата на цивилизацията на Стара Сърбия”.

“Експертите смятат, че става въпрос за продължителен процес за систематично унищожаване на сръбското културно наследство и принудителната асимилация на сърбите”, пише изданието. Историкът д-р Славенко Терзич от Сръбската академия на науките и изкуствата казва следното пред “Новости”: Няма никакво съмнение, че този невиждан акт е дело на великобългарските среди, които не приемат съществуващите граници на Балканите и продължават с изтриването на сръбското културно наследство в бившата югославска република Македония, което започна в средата на 19 век.

Според него “примери за подобни груби нападения има още по това време /19 век – бел.ред./, както и след българската окупация по време на Първата и Втората световни войни”.

“За съжаление македонските републикански власти след 1945 г. продължиха с отричането на сръбското наследство и с принудителната асимилация на останалия сръбски народ, който бе изгонен от българите веднага след окупацията, а югославските власти му забраниха да се върне обратно след 1945-1946 г. И това става при факта, че Сърбия е единственият съсед, който не оспорва македонската идентичност и държавата Северна Македония. Сърбите в Северна Македония продължават да се намират в незавидно положение. Новите, по-мащабни геополитически проекти, в които се настоява за “пришиването” на техните западни и източни съседи, са голямо предизвикателство пред бъдещето на тази държава”, казва още сръбският историк.

“В капиталното си изследване в монографията “Стара Сърбия – драмата на една цивилизация” Терзич разкри една от темите-табу на Титова Югославия – трагедията на сърбите от южната средновековна държава, за чиято идентичност и наследство са правени безуспешни опити за унищожаването и, както от османците, така и от техните арнаутски слуги, българските терористи и окупатори. Сърбите от Стара Сърбия, днешна Северна Македония, Косово и Метохия са победени от югославския комунистически връх след 1945 г., пише още изданието.

“Българската пропаганда представяше всички сръбски паметници като част от “сръбската окупация” на Македония, което бе прието от по-голямата част от македонския режим в Титова Югославия. От 1945 г. до отделянето на Македония през 1991 г. се извършва систематична дългосрочна политика, на първо място за изтласкването на сърбите от македонската федерална единица, а след това и за денационализацията на онези, които са останали да живеят в своите вековни огнища”, казва д-р Терзич.

Властите на новата македонска нация, създадена през 1943 г. с решението на АВНОЮ в Яйце, не дадоха покой и на починалите сърби, те по един варварски начин унищожаваха гробовете на сръбските войници и цивилни граждани, които са пострадали по време на Балканските и световните войни”, пише “Новости”.

“Въпреки предложените материални средства от страна на сръбското правителство за поддържането на тези паметници и гробове, македонските власти упорито се противопоставяха. Всеки един по-сериозен опит за възстановяването на тези гробове от македонските власти и от обществените медии бе представяно като проява на сръбски национализъм, твърди Терзич.

“За разрешаването на “сръбския въпрос” се забранява завръщането на сръбските църковни дейци и монаси в храмовете, откъдето бяха изгонени от българите. Югославското ръководство, заедно с македонските комунисти взе решение за създаване на т.нар. Македонска православна църква с цел македонизиране на сръбското наследство”, се казва още в публикацията.

“Това бе пряко продължение на практиката на българските терористи и окупатори, които унищожаваха имената на сръбските ктитори и светци от стенописите, за да ги българизират”, казва редакторът на етнографската библиотека “Саборник” Борислав Челикович.

“Политическата македонска църква никога и от никого в православния свят не е призната, но за сметка на това си присвои сръбското културно наследство, включително и Осоговския манастир в Крива паланка, който е византийски, но неговите възстановители и ктитори са сръбските крале Стефан Милутин, неговият син Стефан Дечански и велможата Константин Драгаш Деянович. Как се използват днес става ясно от търсачката Гугъл, когато се изписва името на манастира.

Сред първите резултати е рекламата за хотела “Осоговски манастир”. Бях в този манастир, чийто комплекс има вид на луксозен център за почивка и се ръководи от свещеник от църквата, която никой не признава. Това е илюстрацията за въображението на хората в криза на идентичността, които се опитват да създадат собствена основа върху чуждо наследство”, казва Челикович в края на публикацията на проправителственото белградско издание “Новости”.

Източник: БГНЕС