Пореден антибългарски пасквил за Македония в руски сайт

На 18 декември 2020 г. известният и респектабелен руски информационен ресурс Regnum, който е известен с това, че прокарва линията на управляващите в Москва, публикува остра антибългарска статия. Автор е Мария Третякова, която е работила като помощник на програмния директор на Международния републикански институт в Скопие. Тя е извънщатен сътрудник на Центъра за невоенни стратегически изследвания в северномакедонската столица. Съучредител е на Фонда за съдействие на руско-македонските стратегически изследвания в Скопие. Заглавието на въпросния пасквил е „България не може да „забрани“ македонския език и македонския народ“.

В текста българският народ е обвинен, че има „причастност към фашизма“. Българският интелектуално-политически елит бил „работил за реабилитирането на страната за „съучастие в Холокоста“. Мария Третякова пише: „Опитите за изкривяване на историческите факти, които се отнасят към периода на Втората световна война, излязоха наяве в цялото свое морално уродство и политическа жестокост в контекста на евроинтеграцията на Македония“. Само тази фраза е достатъчна, за да разберем, че авторката е „агент за влияние“ на македонците и сърбите. Тя изцяло защитава патологичния македонизъм, който обслужва великосръбската идеология. Естествено, за сметка на българските национални интереси вече около 150 години.

Излизането на въпросната статия в Regnum е поредния медиен успех на сръбското лоби в Русия, което в последно време престана да крие много старателно своите антибългарски емоционални изблици. Мария Третякова заблуждава или по-точно лъже читателите, че „на светло са излезли непреодолените териториални претенции на България към съседна Македония“. София никога не е имала от много десетилетия териториални претенции към Северна Македония. България първа в света призна Северна Македония на 15 януари 1992 г. под конституционното ѝ име и успява да убеди и Русия да стори същото. Къде Мария Третякова вижда български териториални претенции към северомакедонската национална територия? По един изключително перверзен и изкривен начин „македонският и сръбски агент за влияние“ формулира българските претенции към Скопие: „... България поиска от Македония да се откаже от още една съставна на своята идентичност - език и история“. В текста фигурира и още едно изключително нагло и не отговарящо на истината твърдение: „Освен това, българските твърдения за македонския език като „диалект“ на българския са изкривени и не съответстват на действителността“.

Мария Третякова интригантства, че България е била фашистки окупатор на Македония. И, за да бъде по-убедителна дава примери с цитати на гръцки политици и естествено се цитира мнението на рояк професори от бившите подмандатни територии на сръбската УДБА в Западните Балкани. Елементарно за наивници! Авторката нарича Красимир Каракачанов „български булдозер“ от редовете на управляващата партия. И повтаря скопската теза, че българите правят спънки на северномакедонците за влизане в ЕС, тъй като предстоят парламентарни избори в България.

В края на своя пасквил, Мария Третякова е загрижена за евроинтеграцията на северномакедонците, обвинява българите със заключения на брюкселската евробюрокрация за „систематично неуважение на основополагащи документи на ЕС“. И напомня за Резолюция от 8 октомври 2020 г., която „призовава властите (българските) да регистрират националното македонско малцинство „ОМО Илинден“, чието съществуване официална София не признава от 1956 година“. Щото сърбите и македонците признават българско малцинство в Северна Македония и Сърбия, нали? Албания призна българско малцинство, но Северна Македония и Сърбия не щат и да чуят нещо по въпроса. Мария Третякова да вземе географската карта и да обясни как етнически българи са се оказали на албанска територия. Прескочили са сръбската и северномакедонската територия и са се телепортирали?!

Прави впечатление, че македонистите старателно избягват или много рядко говорят за българо-северномакедонски отношения преди Втората световна война. Тази част от историята не им „харесва“ и я премълчават старателно. Историчарите от Скопие в този период от българската история са принудени да измислят комични лакърдии, които сериозен учен няма как да приеме. Трудно се обяснява защо светът нарича Охрид „българският Йерусалим“.

Сръбската държавна доктрина се ражда през 40-те на XIX век. Неин баща е Илия Гарашанин (1812-1874). Тя се спазва години наред без да ѝ се дава гласност. Доктрината се нарича „Начертание“. Накратко, тя гласи: територията на Сърбия трябва да се увеличи с привличането в рамките на скороосвободената сръбска държава и останалите близки и далечни славянски земи, като по този начин Сърбия изиграе ролята на един Пиемонт на Балканите. Всичките български земи влизат в анексионистичните планове на гарашаниновото „Начертание“ . В него се набелязват конкретни задачи за неговото изпълнение.

През 1862 г. изтъкнатият фолклорист етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход Стефан Веркович е изпратен от сърбите като емисар да работи сред македонските българи. И да проучи въпроса на място. Стефан Веркович бързо разбира, че се е заел с „невъзможна мисия“. Той не намира сърби в Македония. Стефан Веркович излага своите наблюдения в книгите си „Народне песме македонски бугара“ (Белград, 1860), „Описание быта болгар, населяющих Македонию“ (Москва, 1868) и други. До 1875 г. Стефан Веркович редовно изпраща до сръбското правителство секретни доклади за обстановката в българските земи под турска власт. Той искрено вярва в пропагандираната от Белград идея за ролята на Сръбското княжество като защитник и бъдещ обединител на всички южнославянски народи, но никога не става безгласно оръдие на сръбския шовинизъм и открито подкрепя църковно-националните борби на българския народ.

След 1885 г. великосръбската пропаганда се въоръжава с идеологията на македонизма. За тази цел през 1886 г. в Белград е създадена сръбската културно просветна организация „Свети Сава“. Тя се заема с активно пропагандиране на великосръбската идея в Македония и Стара Сърбия. След три години ръководното тяло на „Свети Сава“ става отделение на сръбското външно министерство. Сърбите започват да откриват училища и да основават религиозно-просветни сдружения в Косовския и Битолския вилает. Последовател на Илия Гарашанин става сръбският учен и посланик в Цариград проф. Стоян Новакович. Сръбската македонистка политика се подкрепя и налага и от Азиатския департамент на руското външно министерство.

След включването на Стоян Новакович македонизмът се превръща в оръжие на Белград срещу България, та чак до днес. След 1917 г. великосръбската идеология се въвежда като съветска линия от структурите на Коминтерна. На 11 януари 1934 г. е приета резолюция на Балканския лендерсекретариат за налагане на македонската нация чрез балканските комунистически партии. Този документ на Коминтерна се счита за един от най-важните документи за създаване на македонска нация.

На практика в своята статия Мария Третякова обвинява България в антисемитизъм и фашизъм. Това са две много често повтаряни мантри от днешния македонизъм. Естествено, зад тези постановки стои Белград. Първо, да обвиняваш в съпричастност към Холокоста единственият европейски народ, който е спасил безкористно своите евреи през Втората световна война е абсолютно свинство и липса на елементарна порядъчност. Второ, преди да жонглира с понятията българска "окупация" и българска „администрация“ през Втората световна война на македонска територия, ще е добре Мария Третякова да посети мемориалния комплекс „Яд Вашем“ в Израел и да изслуша уредниците на музея. Те за разлика от нея много ясно правят разликата между „окупация“ и „администриране“ на македонската територия. България спасява своите евреи със съвместните усилия на Борис II, Българската православна църква, български парламентаристи и ключови фигури в държавната администрация.

Българите винаги в своята история са защитавали своите съграждани от друг етнически произход, които са били неделима част от българския народ. Било той арменски, еврейски, турски и други. Заключените през нощта в пловдивския полицейски участък еврейски семейства, които е трябвало да бъдат депортирани на следващия ден, са освободени от стражар, който е агент на българското военно разузнаване. В съхраняването на живота на българските евреи негласно участва цялата държава. А Мария Третякова твърди, че нашият народ „е съпричастен към Холокоста“. Тя просто папагалства тезата на македонистите, зад чиито гръб надничат сърбите.

Що се касае до това, преди да обвинява България във „фашизъм“, ще бъде добре Мария Третякова да отговори на следните няколко въпроси, чиито отговори явно не знае. Или се прави, че не знае. Накратко, тя се занимава с класическа хибридна война в нейното историческо измерение срещу България в услуга на войстващите македонисти и стоящите зад техния гръб великосръбски идеолози. Колко дивизии изпрати Царство България на Източния фронт да се сражават срещу СССР? Една, две, три или нито една! Как така „фашистка“ България не обяви война на СССР след 22 юни 1942 г. и не закри съветското посолство в София по време на Втората световна война? Защо българският генерал-полковник Владимир Стойчев присъства на 24 юни 1945 г. на Парада на победата на Червения площад? Може ли да изброи Мария Третякова други чужди генерали, освен генерал Владимир Стойчев, които да присъстват на площада на 24 юни 1945 г.?

Как според Мария Третякова обременената „фашистка“ и „антисемитска“ България изпраща българската армия, която се командва от генерал-полковник Владимир Стойчев, и става част от 3-ти украински фронт. Български войски с численост около 445 000 войници действат на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. Българската армия губи в сраженията 10 124 войници и офицери и са ранени 21 541. Как така съветското командване награждава 360 български офицери и войници на „фашистка“ България със съветски ордени и медали? Няма логика! Но защитниците на патологичния македонизъм са лишени от възможност да мислят логично и да говорят честно и почтено. На кого прави услуга Мария Третякова с подобна статия?

Македонският писател и журналист Ким Мехмети на 18 декември 2020 г. в едно свое интервю е до болка откровен: „В Република Северна Македония от първи клас до дълбока старост македонците биват учени, че българите и албанците са най-големите им врагове, а сърбите са техни братя. Сърбия насади сред местното население македонизма, който черпи сили от антибългаризма и антиалбанизма. Македонската история се редактира в Белград, който е истинската столица на Македония, а не Скопие“.

Доказателство за казаното от Ким Мехмети е и истеризирането на председателя на сръбската Скупщина Ивица Дачич. След като отношенията между София и Скопие се обтегнаха той не пропусна да срита вербално „някаквите българи“. Доста груба грешка за политик с претенции. Така може да се държи и говори само „свободно веселяща се единица“, фен на Илия Гарашанин.

Няма да бъде коректно, ако спестя и факта, че един влиятелен кръг в Москва плътно подкрепя великосръбската идеология и нейното прокси в лицето на войнстващия македонизъм. Известния руски геополитик Александър Дугин в своята книга „Основи на геополитиката. Геополитическото бъдеще на Русия“ издадена през 1997 г. твърди следното: „Сърбите представляват на Балканите Православна Русия. Хърватите и словенците – Средна Европа (Германия, Австрия, Италия). Мюсюлманите албанци и боснийци - остатъците от Османската империя, а значи, Турция и даже ислямския свят като цяло. Македонците са смесен сръбско-български етнос, който се явява символ на Велика Православна Югославия (основана върху обединението на Сърбия и България), която така и не успя да се създаде исторически, въпреки съществуващите в началото на века сръбско-български проекти“.

Обърнете внимание, това е публикувано през 1997 г., а не по време на Коминтерна. Даже Александър Дугин казва половинчато, че македонците са „смесен сръбско-български етнос“. Мария Третякова като агент за влияние на Белград и Скопие не се интересува от този факт. За да разберем руската позиция ще трябва да цитирам отново Александър Дугин: „Съдбата на сърбите и съдбата на руснаците на геополитическо ниво е една и съща съдба“. Тук ние българите трябва да си зададем един много прост въпрос! Ако сърбите и руснаците са едно и също нещо на Балканите, то къде точно в този план са ситуирани България и българският национален интерес? Да станем втора категория народ, който да се върти около сърбите и да ги обслужва съгласно геостратегията на Александър Дугин?

Да загърбим българските национални интереси, за да сме симпатични на „братята православни и славяни“ сърби? Когато Русия се е заигравала със сърбите, както сега прекалено открито и за сметка на българските национални интереси, София се е отдалечавала от Москва и е отивала в нейния противников лагер. Народ като българският, който носи исторически в себе си „имперска искрица“, няма как да се примири с обслужване на сърбите на Балканите. Не е необходимо да враждуваме с Белград. Трябва да имаме дружески отношения със сърбите, но е крайно време да си кажем право в очите истината.

Мария Третякова с подигравка пише, че официална София счита македонския език за диалект на българския. Тя подчертава, че българите „твърдят че македонският език е „диалект“ на изкривен български, което не съответства на действителността“. Като „доказателство“ се дава пример, че в МГУ „Ломоносов“ македонският се изучава в качеството на „самобитен славянски език на южната група“. За голямо разочарование на Мария Третякова огромно число световни учени и лингвисти определят македонския език като западнобългарски диалект.

Доц. Ана Кочева коментира темата: „От редица изследвания на чужди лингвисти личи, че диалектите на територията на Република Македония, а следователно и писмената норма, възникнала въз основа на централната част от тези диалекти, е свързана с типологичните особености на българския език и споделя българската езикова история през вековете. Тук могат да бъдат посочени имената на едни от най-големите представители на световната славистика, а също така и на редица автори на старобългарски граматики и изследвания, подчертаващи ролята на България и на българския език. Ето за сведение на Мария Третякова „краткия“ списък на въпросните учени, които не споделят нейните тези относно българския език:

Аванесов 1973; Андреев 1987; Белодед 1883; Бернштейн 1957, 1937, 1961, 1977; Билярский 1858; Бодянский 1843; Булаховский 1952; Булич 1893; Венелин 1849; Бирнбаум 1985; Ван-Вейк 1957; Верещагин 1982; Виноградов 1958, 1967, 1973; Винокур 1945; Горшков 1963, 1984; Гутшмид 1983; Державин 1914, 1945, 1946; Дёмина 1983; Eлкина 1960; Иванова 1977; Ильинский 1909; Иречек 1929; Истрин 1930; Исаченко 1963; Карский 1962; Климовская 1974; Копецкий 1974; Кривчик и Можайко 1968; Кульбакин 1907, 1911; Ларин 1975; Литаврин 1983; Лихачов 1973; Логачев 1985; Майборода 1975; Мещерский 1981; Матвеева-Исаева 1958; Милев 1966; Никифоров 1952; Никитин 1976; Норман 1980; Обнорский 1946; Охридски 1931; Полевой 1900; Погорелов 1914; Селищев 1957, 1968; Соболевский 1891, 1903; Сперанский 1920; Станивьский 1964; Супрун 1977; Толковый словарь русского языка 1940; Улуханов 1972; Ушаков 1840; Филин 1981, 1983; 1984; Хабургаев 1984; Черных 1951; Чешко 1970; Чейка и Лампрехт 1965; Шахматов 1915, 1916, 1941; Шмелёв 1977; Aizetmüler 1978; Arumaa 1964; Bräuer 1952; Boué 1840; Boehme 1904; Diels 1932; Griesbach 1841; Geitler 1875; Dobrovsky 1947; Havrànek 1963; Kiparski 1963; Kiepert 1876; Lamouche 1931; Leskien 1871; Rosenkranz 1955; Guillou 1984; Petr 1986; Popovič 1960; Siatkowski 1983; Słаwski 1983; Słoński 1950; Vraz 1974; Weigand 1924; Wondrák 1912 и др.

Естествено, подобен списък от учени няма как да респектира македонистите и великосръбските шовинисти. Статията на Мария Третякова е класически пример за водене на хибридна война срещу нашата страна. Украинството и укрите са някакъв аналог на македонизма и македонците. За първото сме „против“, но сме „за“ второто. България няма нищо против северномакедонците да се наричат както си пожелаят, да говорят на който език си пожелаят, но да не пипат българската история до 1945 година. Ние трябва да сме луди да допуснем чрез Скопие да се вихри в ЕС патологичен македонизъм, който е подпроект на великосръбската идеология. Москва осъжда инициативата „Източно партньорство“ на ЕС, но сръбското лоби в Русия пропагандира влизането на Скопие в Евросъюза. Някой да вижда елементарна логика в това шизофренично раздвояване?

В настоящата ситуация наш регионален съюзник отново се оказват албанците. На 14 април 1933 г. бившият албански премиер Хасан бей Прищина съвместно с Ванче Михайлов изработват проект за съвместна дейност срещу Югославия. На 13 август 1933 година в Солун Хасан бей Прищина е убит от албанеца Ибрахим Чело. Не се знае със сигурност дали става дума за кръвно отмъщение или за убийство по заръка на Ахмед Зогу и Кралство Югославия. Любопитна подробност е, че през 1912 г. Хасан бей Прищина е ръководител на Албанското въстание. Той предлага създаването на албано-българска държава в Македония, подкрепен от британския консул в Скопие.

Накрая, трябва да престанем да отговаряме на агресията на Скопие и Белград по отношение на България. Необходимо е да следваме непреклонно линията на защита на националните ни интереси, включително и като страна пълноправен член на ЕС. Имаме възможност да отиграем в наша полза ситуацията, която сами създадоха войнстващите македонисти и великосръбските идеолози. Както и да изработим наша българска стратегия и тактика на Балканите.

Автор: Боян Чуков

Източник: InFacto