"Зелен паспорт" за ваксинация - сегрегация, основана на здравен критерий

От близо година сме свидетели на безпрецедентния разпад на правовата държава. От миналия март живеем с ритъма на карантината, излизането от карантина, новата карантина и вечерния час. Всичко това в почти абсолютно политическо мълчание. Единствено методът (и справянето на правителството с епидемията) се поставя под въпрос от опозицията. Не самите мерки, докато именно те трябва да бъдат разгледани.

Трябва да се признае креативността на управляващото мнозинство при въвеждането на все по-задушаващи свободата мерки, вдъхновени от лекарите от Научния съвет, вездесъщи в медиите, за повечето от които грижата за публичните свободи е равна на нула. Последната идея премина границата в настоящата трескава лудост в относително медийно и политическо мълчание. Тя дойде от една депутатка от Съюза на демократите и независимите, Валери Сикс, фармацевт по професия, която предложи в реч пред Националното събрание да се въведе “зелен паспорт” за всички ваксинирани лица. Дори бе внесен законопроект за това.

Бихме могли да вземем пример от Израел, който издава на всяко ваксинирано лице зелен паспорт, позволяващ му да посещава културни места, ресторант… В крайна сметка, да се върне към нормалния живот, посочи тя.

Трябва да отбележим, че Жил Симеони, председател на Изпълнителния съвет на Корсика, защитава подобна мярка, която би позволила на хората с отрицателен тест за COVID да отидат на красивия остров, снабдени със “зелен пропуск”, който свидетелства, че не са носители на вируса.

Не знаем дали Валери Сикс, парламентарната група на Съюза на демократите и независимите, която подкрепя това предложение, или пък Жил Симеони схващат плашещия демократичен регрес на подобни мерки. Ако това е така, тогава има утежняващи обстоятелства и можем с основание да смятаме, че тези хора вече не принадлежат към републиканския лагер.

Защото какво означава конкретно тази идея за здравен паспорт?

Тя всъщност включва две неща. Първото е, че в света на коронавируса вече ще има две категории граждани, които нямат едни и същи права: гражданите, които се ваксинират, и гражданите, които не се ваксинират. Гражданите, които се ваксинират, ще имат достъп до местата на възстановения социален живот, при условие, че представят доказателство за ваксинация (паспорт). Те ще могат да се хранят в ресторант, да посещават музеи, да ходят на концерти. Да се върнат към нормалния живот, както хубаво го каза Валери Сикс. Гражданите, които решат да не се ваксинират (независимо по каква причина), няма да имат достъп до тези места на цивилизоваността и следователно ще живеят в почти пълна социална изолация.

Нека изречем думата: сегрегация, основана на здравен критерий.

Ако не сте ваксинирани, това означава, че сте потенциално опасни; следователно ще ви отстранят от публичния и социалния живот.

Второто нещо, което предполага тази мярка, е почти пълното задължение да се ваксинирате. Разбираме добре залога: според едно ново проучване над 50 на сто от французите се противопоставят на идеята да се ваксинират срещу COVID. Това означава, че трябва да се свърши работа по убеждаването им. В Израел е още по-лошо, тъй като тази цифра достига 75 на сто, което обяснява решението, взето от израелското здравно министерство.

Аз абсолютно уважавам онези, които не искат да бъдат ваксинирани. Мога да ги разбера. Казвам само, че да бъдеш ваксиниран и да не си ваксиниран не са едно и също нещо… Ако сте ваксинирани, имате право да живеете нормално, заяви шефът на Съюза на демократите и независимите, Жан-Кристоф Лагард. Колегата му Валери Сикс добави: Нашата група смята, че подобна мярка може да подтикне французите да се ваксинират и да осъзнаят, че ваксинацията позволява да защитят себе си, но и другите.

Да се мисли, че мярка като зеления паспорт може да накара французите да се ваксинират, е абсолютна безсмислица. Дори е почти сигурно, че ще се случи точно обратното. Недоверието на огромна част от французите към ваксините ще нарасне още повече и конспираторите от всички страни ще имат нов аргумент, за да задвижат машината на недоверието. Трябва да си много наивен или напълно откъснат от реалността, за да мислиш обратното.

Но тази история с ваксините е второстепенна. Основният проблем е другаде. Той е във възможността толкова варварска и антидемократична идея изобщо да се появи в нашата демокрация, в нашия парламент и да бъде защитавана от хора, които априори са умерени и демократи.

Това е поредният знак за невероятния демократичен регрес, който безпомощно наблюдаваме от март в почти пълно политическо мълчание. Бяха наложени най-безумните и убийствени за свободата мерки без никакъв демократичен дебат, под влиянието на един научен съвет, който не е избран и следователно няма никаква демократична легитимност.

Новият пост-COVID свят е “безконтактно общество” (по израза на журналиста Франсоа Салтиел), свят, в който страхът и медицинският дискурс направиха възможно това, което би изглеждало немислимо преди епидемията. Всичко това е оправдано от морализаторското и вменяващо чувство за вина говорене на правителството за дълга за солидарност на всички нас, макар че по ирония на съдбата от три години то не спира да се подиграва и да потъпква този императив за солидарност.

Не всички спънки са премахнати, но за колко време? Няколко лекари се обявиха публично срещу зеления паспорт, смятайки, че това би било контрапродуктивно в перспективата да бъдат убедени възможно най-много хора да се ваксинират. Наскоро СЗО обяви, че не препоръчва въвеждането на имунизационен паспорт (но през октомври подписа протокол за сътрудничество с Естония за разработването на дигитален ваксинационен сертификат…).

Англичаните изглежда също се отказаха от тази мярка, след като хипотезата бе повдигната от новия им министър на ваксините, Надим Захауи. Да се надяваме, че Франция също ще устои, въпреки натиска, който несъмнено ще бъде упражнен от политическите и медицински среди. Още по-тревожното във всичко това е изчезването на всякакъв критичен дух и фактът, че толкова шокиращи мерки, като всеобщата карантина или пък зеления паспорт, не предизвикват истинско възмущение.

Източник: "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

Автор: Матийо Слама, "Фигаро"