Меглена Антонова, „Грийнпийс“ за ФАКТИ: Водите у нас или изчезват, или водят до наводнения

На 17 март природозащитната организация „Грийнпийс“ - България отправи три въпроса за състоянието и опазването на водите в страната към партии, които се борят за депутатски места в следващото 45-то Народно събрание. „Огромен дял от водните ресурси се използва за охлаждане в енергетиката и в допълнение към това водите са редовно замърсявани“, казват от „Грийнпийс“.

По същество въпросите на природозащитниците са какви решения на проблема с недостига на вода в контекста на климатичната криза ще потърсят партиите, каква е визията им за използването на вода в енергетиката и какво е мнението им относно контрола върху замърсяването на водите от въглищни централи като ТЕЦ „Бобов дол“.

В контекста на Световния ден на водата, който отбелязваме днес, от ФАКТИ се свързахме с Меглена Антонова, която е координатор на кампаниите на организацията „Грийнпийс“ у нас, за да говорим за състоянието на водите в България, за наличието и употребата им.

„Това, което се вижда в последните данни на Националния статистически институт от 2019 година е, че в икономически дейности в България най-много вода се използва за охлаждане в производството на електро- и топлоенергия. Това са ядрена енергия, въглищни централи, които все още имат най-високият процент на производството у нас. Изключваме хидроенергетиката. Над 70% от водата, която се използва в България отива за тази дейност“, коментира Антонова.

Тя сравни използването на вода в енергетиката у нас с това в други европейски държави: „Със сигурност енергетиката е голям консуматор на вода на много места. Много държави в Европа обаче вече започват да намалят производството на електроенергия от изкопаеми горива и съответно при тях този процент започва да спада. Големият конкурент на електроенергията в използването на много големи количества вода е земеделието. В България обаче цифрите за използването в енергетиката са много впечатляващи. На фона на всички останали те доста драматично изпъкват. На местата, където водата се използва за такъв тип технология на производство на енергия обаче, с водата винаги има проблеми“.

„Мога да дам пример с Полша, която е голям консуматор на въглища за производството на енергия. Там преди няколко години през лятото се наблюдаваше сериозно засушаване и съответно централите не можеха да работят. Когато разчитаме на толкова големи количества вода, това предизвика риск и за енергийната сигурност“, допълни тя.

По повод замърсяването на водата при употребата ѝ в производството на енергия, Антонова каза: „По принцип е разрешено да има само термично замърсяване. Тоест водата да излиза по-топла от централата, особено когато това са централи, които използват голямо количество вода и са с т.нар. отворен цикъл – водата не се върти в инсталация, а влиза в централата и излиза в съответния водоем. Причинява се термично замърсяване, тоест по-топла вода, която може да има ефект върху екосистемата в близост, например на някои животински и растителни видове. Има обаче и случаи на друго замърсяване“.

„Съвсем скоро правихме едно проучване, което излезе в началото на март. То беше свързано конкретно с ТЕЦ „Бобов дол“. Взехме проби на река Разметаница, където ТЕЦ-ът зауства отпадъчни води. Освен охлаждане, водата се използва и в много голяма част от целия процес, тъй като се горят въглища, генерира се пепел, тази пепел, за да не се разпрашава и да създава замърсяване във въздуха, се отвежда чрез вода в депа. Тези депа обикновено се наричат „черно езеро“ или депо за неопасни отпадъци от изгарянето на въглища. Във водата, която се използва в тези процеси, се съдържат най-различни замърсители.

Това, което ние установихме от проучването, което проведохме в района на „Бобов дол“ е, че заради лошият контрол в района се случва изхвърляне на замърсена вода и в реката. В нея достига вода, в която има например наличие на металоиди. Взимали сме проби и от седименти от реката, които също показват връзка с въглищата. Можем да кажем с голяма сигурност, че замърсяването идва от въглищата“, разказа Меглена Антонова.

На въпроса до какво води самото замърсяване, тя отговори: „Въглищата са токсични, а водата е част от нашата система. Ние консумираме тази вода, тя се използва и за поливане на земеделски култури, водопой на животни, достига и до хората. Обикновено ако човек не консумира много екстремни количества от тази вода, върху него няма да има мигновен ефект. Ефектите обаче са дългосрочни – това е например натрупване на тежки метали в организма, което има ефект върху всички системи в човешкото тяло“.

Разговорът премина към климатичните промени, които се превръщат в климатична криза. „Това, което наблюдаваме в момента вече не го наричаме климатични промени, защото смятаме, че сме достигнали доста по-сериозен етап на тези промени. Виждаме го ежедневно на места в България, виждаме проблеми и конкретно с водите. По състоянието на водите можем да съдим много за климатичните промени. Водите или изчезват и се случва засушаване, или са в огромни количества, които водят до наводнения. И в двете ситуации проявленията на климатичните промени са екстремни“.

„За нас е показателен също и фактът, че на много места хората директно виждат промените. Станахме свидетели на проблеми с достъпа до вода и в по-големи градове, и в по-малки. Притесненията ни са, че това ще започне да става нещо постоянно за хората на много места. В България много от районите са във висок риск от недостиг на вода. Това означава, че консумацията на вода е повече от това, което е налично в ресурсите на даденото място. Такива райони са Маришкия басейн, басейна на река Искър, на река Струма“, добави тя.

Самото намаляване на количествата вода според Антонова се дължи на комплексен проблем. „От една страна, може би тези региони не са толкова пълноводни, няма наличие на толкова много ресурси, колкото преди сме мислили. От друга страна, те може би не се използват по най-ефективния начин. Тоест възможно е да се консумира много повече отколкото екосистемата може да понесе. Към това добавяме изменението на климата и тази все по-задълбочаваща се непостоянност в климата, в която имаме екстремни ситуации – или прекалено много дъждове и сняг, или прекалено засушаване“, каза тя.

„Това води до нужда да се промени начинът, по който се управляват тези води. За нас най-вече трябва да се види кои са най-големите консуматори на вода, да се помисли дали не може те да се заменят с други източници. На практика за много от дейностите като производство на енергия имаме алтернативи, които са с по-малка консумация на вода“, допълни Антонова.

В края на разговора с Меглена Антонова говорихме и за трите въпроса, които „Грийнпийс“ – България отправя към политическите формации. „Надяваме се, че партиите ще се замислят за този проблем и с влизането в управлението ще има по-конкретни политики в тази посока. Въпросът наистина е на предотвратяване на още по-сериозни бъдещи кризи, свързани конкретно с водата“, каза тя.