Господа - другарчетата и дъното на историята

Глобализмът, прикриващ с благи пожелания стремежа на неколцина богаташи да овладеят световните ресурси, воюва с националните държави. Битката е жестока, води се на всички фронтове и засяга дори съзнанието и сърцата на увлечените в нея човешки маси. Ние направихме своя избор в тази касапница... Както обикновено, подкрепихме грешната страна.

Краят на републиката настана след вкарването ни в Евросъюза. С нея погинаха независимостта и традиционната политическа система. Властта бе поета от едрия капитал, който наложи своите принципи на управление. Територията на ненашата страна и обитателите ѝ биват разглеждани като голямо предприятие, съответно стремежът на собствениците е да получат от него възможно най-голямата печалба. В тези условия партиите са ненужни.

БСП е един от многото примери за тяхното отмиране у нас и по целия континент. Тя се обезличи и загуби ориентация в сляпото следване на указанията на корумпираните брюкселски чиновници. Който предава родината, няма право на живот - така е редно. Ала неприятното е, че заслуженото възмездие ще ни донесе повече беди... На «Позитано» разполагаха с достатъчно средства, за да позабавят процесите, разрушаващи обществено - икономическите отношения. Там имаха идеи за решаването на някои от належащите проблеми и евентуално можеха да организират изпълнението им. В края на краищата организацията бе сила, способна да обедини мнозина от народа. А сега с нейното изчезване ние губим последната опора и от граждани ставаме безправни ратаи в наложения ни феодализъм.

Вярно е, че крахът на несоциалистическата формация бе очакван отдавна. Безотговорните ръководителите направиха много, за да отвратят поддръжниците. С идването на Корнелия Нинова нещата се промениха. Председателката и нейният екип опитаха да разчистят свърталището на червените чорбаджии и изродчетата им. Противостояха, колкото можеха, на диктата на ЕС и ПАСЕ. Искаха да върнат партията в реалния живот, при хората. Работеха упорито и почти успяха. Не им достигна решителност – когато трябваше да действат, предпочетоха да изчакат. Все пак, благодарение на сегашното управление БСП привлече симпатиите или поне интереса на мнозина, стана за тях фар, който изпраща лъч надежда в бурното море.

По обективни причини резултатите от изборите нямат никакво значение -просто на 4 април се гласуваше заради легитимирането на властта на мафията. Но това е друга тема. Обаче непонятно и неприемливо е изригналото впоследствие негодувание на розовата номенклатура срещу водачката. Сигурно тя не им е угодила със своите знания, принципност и търпение... И кои само са участниците в метежа? Страшновати стари моми, мъжленца с леко поведение и разни мазни муцуни... Ах, колко праведни и критични станаха изведнъж върлите защитници на брюкселските извратеняшки идеи! За тези безсрамници тревогите и стремежите на трудовия човек не струват и пукнат грош. И вместо да дърдорят дивотии, врескливите господа – другарчета трябва да се отчетат за своите действия. А после да получат възмездие. Защото загубеното доверие на гласоподавателите е резултат от тяхната лична некадърност и мерзост.

Имаше кандидати за депутати, които се срещаха с хората и ги убеждаваха в правилността на промените, предлагани от БСП. Такива като Александър Симов и Кристиан Вигенин успяха. За съжаление огромната част от функционерите са безделници, готови да продадат всяка клауза, стига да им позволят да живеят наготово. Тази мъртва маса е баластът, пращащ и държавата, и партията на дъното на историята.