Андрей Кортунов: Путин не прави отстъпки, но обича яснотата

Русия обяви ответни мерки на новите американски санкции. Отговорът на Москва предвижда забрана за влизане в страната на няколко високопоставени служители в администрацията на президента Байдън, сред които са генералният прокурор на Съединените щати Мерик Гарланд, министърът на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, президентският съветник по вътрешна политика и бивш постоянен американски представител в ООН Сюзън Райс, директорът на ФБР Кристофър Рей и директорът на националното разузнаване Ервил Хайнс.

Помощникът на руския президент Владимир Путин Юрий Ушаков е посъветвал американския посланик в Москва Джон Съливан да се прибере временно в родината си за консултации. На реципрочен принцип от Москва ще бъдат изгонени 10 американски дипломати, ще бъде забранено на руски граждани и граждани на трети страни да работят в дипломатическите представителства на Съединените щати в Русия и рязко ще бъдат съкратени краткосрочните командировки на служители в Държавния департамент. Ще се ограничава и забранява дейността на американските неправителствени организации, които, по преценка на Москва, се месят във вътрешните работи на Русия.

На този фон възможен ли е изобщо руско-американски диалог за Украйна? Отминала ли е опасността от голяма война в Донбас? И ще се срещнат ли в крайна сметка президентите Владимир Путин и Джо Байдън?

На 13 април американският президент Джо Байдън се обади по телефона на руския си колега Владимир Путин и му предложи да се срещнат лично. На 15-ти Съединените щати въведоха нови санкции срещу Русия, а на 16-ти президентът Байдън се обяви за стабилни и предсказуеми отношения с Москва. Какво всъщност е посланието на президента и как се възприема то в Кремъл?

Отговорът даде генералният директор на Руския съвет по международни отношения Андрей Кортунов в интервю за предаването „Събота 150“ по БНР:

„Струва ми се, че на първо място трябва да се отчита вътрешнополитическият контекст в Съединените щати. Разбира се, Байдън не би искал опозицията, най-вече в лицето на неоконсервативните републиканци, да го обвини в слабост пред лицето на геополитическия противник. Байдън разбира, че така, както навремето демократите изобличаваха Тръмп в слабост, непоследователност или готовност за някакви декларативни отстъпки, така и него ще го изобличават републиканците, независимо от това какви уговорки или двусмислици може да си позволи. Той трябва да се застрахова вътре в страната, което всъщност виждаме. Байдън разбира, че ако не въведе санкции, то те ще бъдат въведени от Конгреса. И това вероятно ще бъдат други санкции - не толкова професионални и носещи политически рискове за самите Съединени щати. Второто обстоятелство е, че американската тактика e „една стъпка напред и една, даже две стъпки назад“. Това също е ясно и не трябва да предизвиква голямо учудване. Байдън се стреми да демонстрира прагматизъм по отношение на Русия. Това означава, че там, където възприема Русия като част от решението на проблема, той е готов да работи с нея. Там, където възприема Русия като част от проблема, той е готов да оказва и занапред допълнителен натиск над Кремъл“.

Доколко обаче такъв подход е приемлив за Русия? Президентът Путин не обича да отстъпва и да говорят с него от позицията на силата?

Путин, разбира се, не обича отстъпките и като цяло не прави отстъпки, но той обича яснотата. Защо Путин така активно и като цяло позитивно взаимодейства с Ердоган? Путин разбира, че Русия и Турция имат много различни, често пъти противоположни интереси. Той казва обаче, че Ердоган е предсказуем, разбира по свой начин турските интереси и ги защитава. С европейците не се получава така, защото Путин ги обвинява в двусмисленост, лицемерие, непоследователност и други грехове. Може да се спори доколко справедливи са тези обвинения, но стилът на европейците е друг, по-неудобен за Путин.

Разбира се, че яснотата е важна, но не винаги е възможно да се направи такъв преглед на отношенията, при която ясно да бъдат разделени сферите на сътрудничество от сферите на съперничество. По съветско време Москва и Вашингтон успяха да отделят контрола на стратегическите въоръжения в качеството на „свещена крава“. Т.е., каквото и да става, каквито и проблеми да ни разделят, каквито и кризи да възникват, нека съхраним тази сфера, защото тя е много важна за нас, за целия свят и за международната стабилност. Това се получаваше. Възможно е да се получи и сега. В по-широк контекст обаче това не е много продуктивна база за развитие на отношенията, защото липсата на доверие пречи на постигането на договорености в конкретните сфери.

Възможен ли е изобщо руско-американски диалог по чувствителната тема Украйна?

Украйна, разбира се, е особен проблем и като цяло той е по-скоро европейски, отколкото американски. Неслучайно Съединените щати не участват в нормандския процес и не подписаха минските споразумения. Струва ми се, че Съединените щати заеха най-удобната за тях позиция по украинския въпрос. От една страна имат голямо влияние върху позицията на Киев. От друга страна имат канали за комуникация с Москва. От трета страна не носят никаква отговорност за това, което става там. Отговорността, ако говорим за Запада, се носи от Париж и Берлин. Не искам да кажа, че Съединените щати са заинтересовани от голяма война. Вероятно никой не е заинтересован. Състоянието на напрежение обаче, което връзва ръцете на Владимир Путин и предотвратява активни действия на Русия в други райони на света отговаря за интересите на Съединените щати. Това отслабва американския геополитически противник.

Затова ми се струва, че да се разчита, че Съединените щати ще играят ролята на главен миротворец в Украйна, би било малко наивно. Впрочем в Москва няма такива илюзии, а в Киев може би има надежда, че в случай на конфликт Съединените щати ще дойдат на помощ. Най-вероятно Съединените щати са готови да воюват в Украйна до последния украинец, но не повече.

Можем ли да въздъхнем с облекчение и да кажем, че опасността от голяма война в Югоизточна Украйна е отминала?

Първо, заплахата от война все пак не е отминала. Заплахата не е в това, че някоя от страните - Киев, Москва, Донецк или Луганск ще вземе решение за мащабна настъпателна операция. Струва ми се, че заплахата произтича от непреднамерената ескалация. Има опасност, че тези стълкновения и периодични инциденти, които за съжаление зачестиха ще провокират спиралата на ескалацията, при което ситуацията може излезе от контрол и да започне да се развива по собствени закони. Мнозина казват, че така е започнала Първата световна война в Европа. Никой не е искал да воюва 4 години и никой не е очаквал, че войната ще доведе до катастрофа от континентален мащаб, но въпреки това логиката на събитията е довела именно до това. Струва ми се, че за съжаление такава заплаха съществува и в дадения случай. Съгласен съм с вас, че ситуацията днес е по-добра, отколкото преди седмица. Вероятно, поглеждайки от ръба на пропастта надолу, страните са се ужасили и за започнали да постепенно да отстъпват назад.

Какво означава ескалацията в Донбас за Русия и за Украйна? Какви изводи трябва да си направят в Москва и Киев?

Мисля, че всички страни трябва да извлекат съответните уроци от тази криза. Ясно е, че особено след събитията в Нагорни Карабах през есента на миналата година украинската страна може да се опита да превърне Зеленски в Алиев. Толкова години говорихме, за нищо не се разбрахме, ако използваме военна сила, можем да променим ситуацията. Русия даде да се разбере, че няма да позволи ситуацията да бъде променена. Независимо от това, че съотношението на силите между Киев от една страна и Луганск и Донецк от друга се променя в полза на Киев, най-вероятно няма да има военно решение. Русия е в неудобно положение, защото рискува да се превърне в пряк участник в конфликта - нещо, което Русия се опитваше да избегне. Руските власти непрекъснато повтаряха „ние не участваме, това е граждански конфликт на територията на Украйна, а ние, както и други членове на нормандската група, сме посредници, медиатори, брокери и искаме да помогнем за решаването на конфликта“.

В тази позиция, разбира се, винаги е имало голяма доза лицемерие. Ако предположим, че започне война и Русия се намеси, то вече би било невъзможно да се отрича руското участие в конфликта. Стабилизирането на ситуацията означава не само по-малко жертви и разрушения, но и в някакъв смисъл политическа победа за Кремъл, който успя да избегне прякото си въвличане в този конфликт.

Трябва ли Путин да се срещне с Байдън, който го нарече „убиец“ и след това въведе нови санкции срещу Русия?

Би било добре тази среща да се състои, защото още от съветско време спецификата на отношенията между Москва и Вашингтон се състои в това, че именно срещите на най-високо високо равнище винаги са били катализатор на развитието на тези отношения. Какво всъщност става? С какво сме свикнали? В Съединените щати върви избирателна кампания. Обикновено кандидатите се съревновават в демонстриране на твърда позиция по отношение на Москва. След това в Белия дом се появява това администрация. Президентът се консултира с експертите си и достига до извода, че редица въпроси не могат да бъдат решени без Москва. Москва може да бъде партньор, може да бъде и опонент, но във всеки случай трябва да се говори с нея.

Минава известно време и се организира среща на високо равнище. По някои въпроси се договарят, по други не, но срещата позволява да се задейства тромавата и инерционна бюрократична машина. Срещата минава, тръгват сигнали по бюрократичните канали, размърдват се дипломатите, военните, експертите, бизнесът, даже може би институциите на гражданското общество и отношенията получават нов импулс. Алгоритъмът винаги е бил такъв. Този алгоритъм беше разрушен при администрацията на Тръмп. Първо, срещата постоянно се отлагаше и се състоя едва година и половина след идването на Тръмп на власт. Второ, след срещата в Хелзинки отношенията не се подобриха, а се влошиха. Тръмп беше обвинен в предателство, в слабост, в наивност и в някакви други грехове. Той се върна, наложи му се да въвежда санкции и отношенията започнаха да деградират по все по-ниско равнище.

Въпросът, който стои сега пред стратезите в Белия дом и в Кремъл, е дали може да бъде възстановен механизмът на срещите на високо равнище. Или трябва да се откажем от него като безнадеждно остарял и неработещ. Срещата между Байдън и Путин, ако се състои, дали срещите на високо равнище работят или вече не.

Каква е вашата прогноза? Ще се състои ли в крайна сметка срещата Путин - Байдън?

Струва ми се, че ако имаме предвид как Путин отговори на обвинението, или по-скоро констатацията на Байдън, че е убиец, то руският лидер не е склонен да драматизира и да се стреми към ескалация на реториката. Ако е така, можем да предположим, че той е заинтересован от срещата и е готов да си затвори очите за някои изказвания и действия на американския президент. Между другото искам да отворя една скоба и да отбележа, че санкциите, които бяха приети от Белия дом, са по-скоро символични. Това не са санкции, които ще нанесат съкрушителен удар по руската икономика, ще поставят на колене руската енергетика или напълно ще разрушат руската финансова система. Мисля, че това се знае и в Белия дом, и в Кремъл. Не мисля, че тези санкции трябва да бъдат непреодолимо препятствие пред организирането на среща на най-високо равнище.