Размисли за политическото завещание на Ахмед Доган

Не самият акт на покушението, а ритуалът с оттеглянето на Ахмед Доган от лидерската позиция в ДПС, която заемаше цели 28 години, е най-интересното политическо събитие на започващата 2013 година. Това е тезата, изразена от проф. Кръстьо Петков

Защо?

Първо, Ахмед Доган се прости след ритуал, очевидно премислен и реализиран перфектно:

-веднъж му беше отказано - той се вслуша в Гласа на Народа си!

-сега е категоричен: неговата воля се наложи от още по-силни персонално-морални позиции;

-оттеглянето стана публично и театрално (независимо кой от сценариите за покушението ще се потвърди: инсценировка, поръчка или солова акция на психар);

-името му се прочу отвъд Босфора , по цяла Европа и зад океана; образът му придобива саможертвен ореол!

-остави политическо Завещание и ще следи за неговото изпълнение, докато е жив.

Говори срещу новия авторитаризъм, но наложи неговата екстремна форма: пожизнено председателство, в собствената си партия.

Именно за Завещанието ще стане дума в следващите редове. Имам предвид грижливо подготвения доклад на Лидера, който слиза от авансцената, но остава в централното Задкулисие на властта.

Второ, никой не обърна внимание на съдържанието на неговата прекъсната реч и на продължението - като аналитичен, стратегически документ и като пакет от напътствия. Тях неотклонно ще следва неговият наследник на стария пост Лютви Местан (новият, пожизнен пост , в духа на най-важните традиции и принципи на султанизма, Доган запази за себе си).

Оставям встрани високопарния, наукообразен и абсолютно неразбираем за повечето - семпли като личности и без високо образование - делегати и активисти на ДПС (за електоралната маса не говорим изобщо).

Ахмед Доган умело използва трибуната не за да внуши на своите следовници прости истини от живота и духовни просветления; за него националният партиен форум с европейско участие беше най-подходящият повод да отправи политически послания, разчитайки, че ще останат в историята:

1.Доган предложи своя диагноза за настъпващия НОВ ПРЕХОД в глобалния свят и Европа . Изводите му: от тезата за настъплението на въглеродната икономика до био-еко-перспективите, са копие на постмодерни неолиберални утопии. Самата му пост-модернистка философия има само един смисъл: да укрепи и доразвие връзката на политика-философ със СИСТЕМАТА НА ВЛАСТТА. Именно заплахата за властта на манипулативно построената пирамида на партийната власт е онова, което го тревожи и мотивира да излезе в защита на плуралистичната представителна демокрация, в която има място и за етнически партии; прочетете внимателно втората част от доклада и ще се убедите.

2. Водещата стратегема на Доган този път е погрешна, демоде, изоставаща от събитията. Изглежда отшелничеството в Сараите е попречило на Сокола със зорко око да види, че Европа и Америка, Близкият изток и Африка, Евразия се променят СОЦИАЛНО И ГРАЖДАНСКИ. Тоест, трансформира се основата, а не върха на пирамидата на властта и властовите отношения, които така детайлно познаваше и шлифоваше през изминалите 23 г. Лидера на ДПС. Еко-био-IT стратегията , за която така уверено говори Доган ще се състои в Европа и света, но това ще се случи успоредно и дори след трансформацията на нейния фундамент-гражданското общество.

Що се отнася до икономическата криза, тук хипотезите му са доста тривиални, да не кажа безпомощни. Което е предупреждение и поука за всеки абстрактно теоретизиращ философ и метааналитик, политик – да не коментира материя, която не му е позната в детайли. Но това е тема, която изисква отделен дебат.

В този смисъл старата йерархическа зависимост, която изповядва Доган: между "държава" (явни и скрити властимащи) и поданици (сбор от електорални единици) се видоизменя; динамиката /промените в постмодерните общества вече се задават от социалната/гражданска база, а не от философстващите политици.
Поне така е в развития свят. На юг от долното течение на Дунав може и да е различно...

3. Доган се проявява за пореден път като евроопортюнист: хем е вътре в общността и обитава нейния либерален (мисловен и институционален) вектор; хем бленува за регионален сепаратизъм (или поне за онази конфигурация на еврообщността и онази степен на децентрализация и автономност, която ще позволи и занапред на етно-малцинствата и техните Лидери да контрират паневропейските стратегии). Доган не харесва сегашната Европа, защото била еманация на идеалната национална държава; той жадува за мултикултурализъм, в който не етнокултурите, а политическите интереси на етноелитите да продуцират икономическия, финансовия, институционалния обмен.

Да, но Меркел и силните на деня в Европа и на Острова вече загърбиха мултикултурализма-както битовия, така и политическия!

4. Дисекцията на авторитарната власт, която предлага Доган, е най-доброто, което съм чел - като позиция на настоящ лидер на парламентарна партия у нас. Като изключим тавтологията "авторитарна диктатура", в речта си самообрисувалият се като последователен борец за демокрация в две репресивни власти - комунистическата на Тодор Живков и дясно-популистката на Бойко Борисов - поставя точна диагноза:

"България днес се управлява еднолично от човек, чиито публичен образ е на "Герой-Спасител". Управлението е силово, брутално, с тотален натиск върху бизнеса и с рекетьорска апроприация на неговите атрактивни активи".

Дотук Доган е прав. Интересно е, че не обелва нито дума за погазените права на гражданите, интелектуалците, младежите, жените. Техните "права и свободи" не тревожат посветения демократ. Както и социалното битие на народа: нито на турската общност, нито на ромската, нито на българската. За бедност, риск от обедняване, социално изключване, подоходно неравенство, политическа корупция и прочее европейски оценки за кризисната ситуация в България през последните години никъде не се говори в Доклада-Завещание.

Но нали демокрацията, уважаеми колега Доган, не е самоцел - особено представителната, изборната. Вече се изхабява и като средство, като политически инструмент. Тя (демокрацията )има смисъл само ако е релевантна по отношение на социалните интереси и тежнения на свободните граждани (така поне тълкуват посочената релация автентични либерали). По този въпрос сме говорили с теб и покойния д-р Дертлиев още през 1999 г. ; тогава останах с впечатление, че нямаме принципни различия...

5. За разлика от отсъстващата социална чувствителност и рефлексия, в прощалното си слово пожизненият Лидер на ДПС е убийствено точен в прогнозата за съдбата на човека, когото очевидно смята за свой Враг № 1 в момента: действащия български премиер, генерал Бойко Борисов. Той не е назован по име в политическия анализ на Доган, заместен е от псевдоним „Герой-Спасител”.

След възхода и триумфа на генерала-ексбодигард, сътворени от медиите и при странна пасивност на политическата класа (тук Доган е самокритичен, включва и себе си!) опитният оратор предвижда КРАХ НА ЕДНОЛИЧНАТА ВЛАСТ.

Доган съзира и още нещо: страх - прикрит, но забелижим за умния поглед страх - в публичното поведение и жестовете на "Героя Спасител". Иде реч са СТРАХ ОТ ЗАГУБА НА ВЛАСТТА. Като всеки обигран политик/прагматик, сам неколкократно станал прицел на покушения, Доган вижда изхода от властовата битка не във физическото посегателство, а в парламентарните избори. И отправя косвено предупреждение към официална Анкара: дистанцирайте се от онзи, който е обречен да загуби!

Впрочем, не беше ли целият този политически ТЕАТЪР тъкмо заради задаващите се сакрални парламентарни избори през лятото на 2013 г.!

ДПС и Доган не са свикнали да губят. През сегашния мандат те за първи път реално са на резервната скамейка; при загуба на шансове да влязат отново в изпълнителната власт пътят ги води направо в съблекалнята. Така че отново е потребна политическа символика, сакрален знак за победата над политическия враг. Този път дори и символичният акт се оказа толкова драматичен, че стигна почти до ръба на ТРАГЕДИЯТА. Покушението не се състоя, но легендата за саможертвата на етническия лидер остава.

И така, ДПС отива на предстоящите парламентарни избори желязно обединена и готова да изпълни Завещанието на Пожизнения Председател.

Българският Дън Сяо Пин се роди . Не в комунистическия, а в етно-либералния сегмент на постоталитарното българско общество.

------------

Проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България

Статията е публикувана за първи път във Faktor.bg