Деца раждат деца

В ромската общност, практиката е раждаемостта да бъде изключително висока, и то при момичета под 18 години. Съвсем очевидни са последиците от такъв модел на репродуктивно поведение, който, кой знае защо някак си, убягва от вниманието на публичната дискусия у нас. Когато едно момиче под 16-годишна възраст е забременяло, това е престъпление. Сексуален контакт на лица под 16 години се счита за престъпление. Въпреки това, няма санкция.

Много от моите студенти, които са задочници са реално социални работници и те казват следното: „Идва при нас момиче, примерно на 14-15 години и казва: „Аз идвам за наградата!“ . Питаме го за каква награда говори, а то отговаря: „Наградата за това, че съм родила.““

Следователно те възприемат, че обществото ги е наградило, за това, че са родили дете в една възраст, в която те очевидно не могат да се грижат за него. И това не е грешка. Това е целенасочено, умишлено действие – да се вземе този бонус. Майката, която е родила, не може да завърши основното си образование. Много често, тя остава необразована и няма квалификации, така че тя не може да практикува каквото и да било, нещо от което да има нормални доходи. Как оцелява такъв човек? Как тя се грижи за детето си? Това е един механизъм, по който ние се превръщаме в общество, в което една огромна част от него се оказва социално некомпетентна, поради това, че съзнателно избягва да се образова. Оказва се, че един изключително голям процент от населението на България е неграмотно. То не може да чете и да пише на родния си език. В този смисъл, тук са нужни радикални промени в социалната политика, защото ако продължим по този начин, в един момент ще се окаже, че една малка група от компетентни и грамотни хора в България, трябва да носят на гърба си друга група от хора, които са се обявили за социално слаби.

Една от инициативите, които плануваме е да разберем какви са основанията в тази общност да се следва един такъв модел на продуктивно поведение. Ако това поведение не бъде променено, то ще създаде една катастрофална ситуация в нашата страна. Аз нямам нищо против етноса, но една значителна част от учениците не отиват да учат, а да използват възможността техните родители да използват социални надбавки. Защото, ако не ходят на училище, техните родители няма да получат въпросните помощи. Всичко, което правят е чисто формално.

Наскоро имах среща с учители от един проблемен регион и те споделиха, че ситуацията е трагична. Те буквално се превръщат в звероукротители за да предотвратят нежелани проблеми. Надявам се, тези остри и горещи теми да започнат да се коментират обстойно от обществото. Ако не се потърси решение, то нещата в един момент могат да излязат от контрол. Никъде няма място за един необразован човек. Съвременният човек, за да бъде интегриран в обществото, той трябва да приеме условията за живот в това общество. Това означава на първо място да бъдеш образован.

Доц. Румен Бостанджиев
Лаборатория за психична подкрепа и развитие
към Бургаски свободен университет и сексолог