Протестите в Куба: "Властите се страхуват от нас"

На опашката всички мълчат. Една жена се е загледала във върховете на обувките си, а млад мъж потропва с пръсти по стената. Няколко дни след като кубинците излязоха на грандиозен протест по улиците, всяко пространство е изпълнено с възмущение. Гневът на хората расте – включително заради случаите на полицейско насилие, свидетелските показания на майки, чиито деца са в неизвестност след протестите, и на фона на кадрите с цели градове, обсадени от военните.

Всеки, който не познава острова отпреди тази историческа дата, би казал, че властите са успели да овладеят ситуацията и че в Куба отново е спокойно. Всъщност това привидно спокойствие не е нищо повече от страх, гняв и болка. В Хавана напрежението се усеща във въздуха и навсякъде е пълно с полицаи, военни и верни на правителството цивилни граждани, въоръжени с импровизирани палки.

Цари страх

В домовете расте недоволството и се леят сълзи. Хиляди семейства търсят по полицейските участъци близките си, други чакат униформените да почукат на вратите им, за да задържат някой роднина за това, че е участвал в протестите. В различни части на страната избухват нови и нови вълнения, които биват потушавани, включително с насилие и стрелба, от елитните специални части, т.нар. „черни оси". Редица независими журналисти са арестувани, други са под домашен арест, а от началото на протестите насам достъпът до интернет многократно е цензуриран.

Гражданите, представяни от властите за абсолютно верни на системата, покорни и мирни, вече не съществуват. В страната има протестни призиви - някои по-гръмки, други по-сподавени. И е невъзможно да се предскаже кога те ще бъдат издигнати отново. Истинската Куба се е отдалечила много от този образ, който се пропагандира в официалните медии. И докато страната е обхваната от усещането, че е възвърнала гражданския си глас, изпробва силите си на улицата и скандира думата „свобода", контролираните медии говорят за конспирации от чужбина, за отделни групировки, които демонстрират, и за престъпници, които плячкосват пазарите.

Ще има ли гражданска война?

Двата наратива се изключват взаимно и няма да могат да съществуват дълго съвместно. Кубинският президент Мигел Диас-Канел се опита да смекчи думите, които изрече в началото на протестите, когато почти ежечасно пристигаха сведения за нови вълнения. „Заповедта за атака е дадена" и „ние сме готови на всичко" - гласеше заплахата му, а призракът на гражданската война витаеше над острова. Сега президентът предпочита да използва думи като хармония, мир и радост, но не е убедителен, тъй като паралелно със захаросаните фрази със стотици автобуси военни подразделения биват разгръщани в цялата страна.

До момента единствената мярка, обявена за успокояване на протестите, бе отмяната на ограниченията за пътуващите да носят на острова медикаменти, храни и хигиенни материали. Но тази мярка идва твърде късно, тъй като за това хората настояват от години. Освен това тя е като троха в контекста на исканията за социални промени, за оставка на основните политически фигури и за начало на максимално бърз преход към демокрация.

"Вече вие трябва да се страхувате"

„Свободата не се побира в куфар", предупреждават мнозина в социалните медии, точно както и въстанието не би могло да бъде спряно от полицейска табела. „Бяхме толкова гладни, че изядохме страха си", може да се прочете навсякъде. А добавката гласи: Сега сме толкова гневни, че вие сте тези, които се боят от нас. И това ви личи.

Автор: Йоани Санчес