Непонятно!

Стана дума за фактите, затова ще ги припомня. На 11 юли 2021 г. да гласуват отидоха 2 775 754 или 42,2% от записаните в избирателните списъци – по-малко от половината. Но дори и да приемем, че избирателните списъци с 6 668 540 избиратели не са достоверни и те, по всяка вероятност, едва ли са повече от 6 млн., участието пак е ниско – 46,3%. На първо място по брой на гласовете излезе партията „Има такъв народ“ с 657 829 или 24,1% от гласувалите. Спрямо всичките 6 млн. това прави 11%. В избраното народно събрание победилата партия спечели според правилата 65 мандата от 240 общо или 27,1% от местата.

Правителство може да бъде избрано с мнозинството на народните представители, стига да има кворум. В идеалния, а и най-разбираемия от публиката случай, това са 121 депутати – мнозинство от списъчния състав на парламента. В някакъв възможен, но едва ли и приемлив сценарий, правителство може да бъде избрано от 61 депутати при 121 души кворум (присъстващи депутати). Но при малко по-висок кворум такова правителство лесно може да бъде свалено с вот на недоверие, ситуацията би била твърде нестабилна, а такъв сценарий – малко вероятен или нарочно изигран.

Веднага след изборите, по-точно още на 12 юли 2021 г. Слави Трифонов заяви: „Подкрепата, която получи „Има такъв народ“, е изумителна. Сега очакването към нас е начело на държавата да бъдат излъчени почтени и достойни хора, които да имат морал, да говорят езици и да са завършили престижни университети.“ И предложи кабинет от 18 души начело с Николай Василев. След буря от критики, включително и заради липсата на каквито и да било разговори в още несвикания новоизбран парламент, лидерът на ИТН оттегли предложението си и обяви, че ще разговаря с партиите, от които очаква подкрепа.

Започнаха разговори с „Демократична България“, „Изправи се.БГ“, но също с БСП и ДПС. Беше демонстрирано желание за постигане на съгласие, което вдъхна оптимизъм и в обществото, защото очакването е най-сетне да има редовно правителство. На разговорите да бяха направени поредица от декларации, че съставът на правителството ще бъде посочен само и единствено от ИТН, а другите партии нееднократно заявиха, че нямат претенции за министри. Но на всички Беше ясно, че персоналният състав на кабинета съвсем не е нещо, което няма връзка с договаряните принципи за политиките, които биха могли да срещнат одобрение от едно мнозинство в парламента.

И изведнъж, след изказано мнение на Христо Иванов, че двама от служебните министри (на финансите и на икономиката) са подходящи като профил на едно ново управление, от ИТН реагираха с изцяло неразбираеми персонални обвинения към министри, които само преди седмици бяха канили в един нов кабинет. Непонятно! Извинението, че не са „били проверили“ нещата предварително, не изглежда достоверно. А обвинението, че „Демократична България“ и „Изправи се.БГ“ искали „да кадруват“ в новото правителство, фактически обезсмисли водените дотогава разговори.

Как всъщност ИТН си представят подкрепата за предложеното от тях правителство? Откъде очакват да дойде, след като предварително отхвърлят онова, което наричат „кадруване“ от страна на партиите, които се очаква да го подкрепят. Кои са те? Отговорът е прост, ако искаме да останем в логиката на всичко казано публично преди 29 юли 2021 г. – „Демократична България“ и „Изправи се.БГ“. А как да стане това, ако ги обвиниш, че „искат постове“ и по този начин заговориш като бившия премиер Бойко Борисов, на чийто „модел“ на управление искаш (поне така изглежда) да сложиш край? Непонятно!

Да не говорим, че в това намерение на ИТН могат да се намерят и други съюзници, които да подкрепят евентуалното ново правителство – например БСП. Казват, никаква коалиция! Но как тогава да постигнат една по-трайна подкрепа? Защо изключват споразумение за политики? Такова поведение подхранва съмненията, че ИТН ще разчита на различни „плаващи мнозинства“ в законодателната си дейност, и на липса на трайно мнозинство, което да иска непременно да свали предложеното правителство. Стратегията за „плаващи мнозинства“ е всъщност заявление, подобно на Николчо от „Мамино детенце“: „Мене се харесват всичките момичета“.

В ситуацията с предложения нов премиер (Пламен Николов) има едновременно изненада, нещо ново и нещо много старо и познато.

Изненадата е самата кандидатура, след като медиите няколко дни вече обсъждаха възможната кандидатура на адвокат Петър Илиев. Човек остава с впечатлението, че това е било съзнателно организирано, за да отклони вниманието на медиите от действителния кандидат преди той да бъде обявен. Защо обаче изненадата беше и за партиите, от които ИТН иска подкрепа? Дали тази кандидатура е била представена на конфиденциалните разговори? Едва ли, но ситуацията оставя тези партии в положението на изнудване или цуг-цванг – те нямат полезен ход. Непонятно!

Новото е, че този път имаме предложен кандидат за министър-председател, а не цяло правителство. Всъщност ще видим, дали Пламен Николов ще има свободата да договори свой кабинет, включително с партиите, от които ИТН очаква подкрепа. Или обратното, ще получи списъка с министрите от лидера на партията.

Старото е, че отново имаме решение, което изглежда еднолично. Защото не става ясно, какъв партиен форум на ИТН е обсъждала кандидатурата. Лошо ще е, ако начинът на вземане на решения от страна на претендентите да бъдат новите управляващи, е същият, както при старите управляващи от ГЕРБ. А той ни е познат отдавна: „Аз реших!“, „Аз съм наредил!“, „Аз го/я срещнах на кръстопътя!“

Дано този път не стане „пак така“! Защото ако все пак ИТН не разговарят-договарят-привличат евентуална по-трайна подкрепа, новите избори са неизбежни (заради конституционната процедура). Но тогава виновни ще са единствено от ИТН и няма защо да вменяват вината на тези, които нито са питани, нито сериозно е искана подкрепата им. Ще видим…

Бел.ред.
И двете партии, ИТН и ГЕРБ, обещаха на избирателите си мажоритарен вот и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си? Линк към резултатите