Марая Цветкова за ФАКТИ: Вървим към нови избори и те ще бъдат наказание за онези, които претендираха за промяна

"Партиите, които влязоха в НС предимно заради говоренето си против Иван Гешев и използваха гражданската енергия от протестите, категорично не се справиха".

Това каза в интервю за ФАКТИ политологът Марая Цветкова. Думите ѝ бяха относно участието на главния прокурор Иван Гешев в дискусията в парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси.

"Дори и БСП, ДБ и ИБГНИ да преглътнат различията си, нещата отново зависят от ИТН", коментира политологът.

"В 45-то НС по-скоро имаше някаква надежда за пробуждане на парламентаризма, защото се наблюдаваха формалностите, които липсваха по времето на управленията на Борисов. Относно 46-то НС си мисля, че подейства в обратна посока", смята още Цветкова като подчертава, че според нея вървим към трети парламентарни избори за годината.

Целия разговор четете в следващите редове:

- Г-це Цветкова, според Вас на кого президентът ще връчи третия мандат?

- Самият президент каза, че всички възможности общо взето стоят на масата. Лично според мен е най-вероятно отново да го връчи на БСП, макар и “Демократична България“ да поставя предварително условието, че няма да подкрепи Столетницата за мандатоносител. От гледна точка на разбирателство между партиите ИБГНИ може да изглежда добър вариант, но тази коалицията е прекалено нестабилна в собствените си съставни части и това е проблем, който би си проличал и на евентуални преговори. Президентът е наясно, че в тази ситуация се изисква хладнокръвие, което досега само от БСП са показали. Лошото е, че дори и трите формации да преглътнат множеството си различия, нещата отново зависят от ИТН, а тяхното поведение е непредвидимо и опасно. Аз си мисля, че вървим към нови избори и този път те ще бъдат наказание за онези, които претендираха за промяна.

- Събитията в 45-тото и 46-тото Народно събрание по-скоро издигнаха парламентаризмът в очите на хората или обратното?

- В 45-то НС по-скоро имаше някаква надежда за пробуждане на парламентаризма, защото се наблюдаваха формалностите, които липсваха по времето на управленията на Борисов и най-вече последното. Дебатът в зала се възроди и това беше добре. Относно 46-то НС си мисля, че подейства в обратна посока. Хубаво е, че имаше изслушвания на министри, но се видя че възродилият се дебат не може да излъчи политиката.

- Успяха ли за Вас партиите да изпълнят политическите си заявки по време на дискусията с главния прокурор в Комисията по конституционни и правни въпроси?

- Партиите, които влязоха в НС предимно заради говоренето си против Иван Гешев и използваха гражданската енергия от протестите, категорично не се справиха. Аз добре разбирам, че са искали да вдигат много шум и са се надявали главният прокурор да не се появи, но нямат никакво оправдание за неподготвеността си след като неговото премахване им е основна тема. На практика позволиха на Иван Гешев не само да ги наставлява по “Основи на правото“, а и го оставиха да внуши на широката публика, че той е просто един администратор и едва ли не от него не зависи кой знае какво. Общо взето се простреляха в краката.

- Според Вас ще станем ли свидетели на неочаквани обединения в опит да се сформира правителство?

- В българската политика явно всичко можем да очакваме, но се видя че политическата логика не проработи при първия мандат и едва ли ще проработи при третия. Искам да кажа, че ако се стигне до редовно правителство, то ще следва някаква друга логика. Общо взето липсата на пари за нова кампания ще бъде един от водещите фактори за съставяне, а не управленческите приоритети. И все пак си мисля, че е по-вероятно да отидем на трети избори.

- Очаквате ли при несформиране на кабинет в дневния ред да влезе по-сериозно въпросът за президентска република?

- Аз го очаквам и неведнъж разни ДС агенти са опипвали почвата, спускайки такива идеи в медийното пространство. Вече дори наблюдаваме разни политолози да лансират такива идеи и това е знак, че явно някои играчи си мислят че моментът е назрял. Може пък и да е бил подготвен нарочно. Жалкото в такива ситуации е, че лансиращите президентската република стигат само до аргумента, че парламентарната демокрация била изчерпана, без всъщност да обясняват, че точно тези авторитарни управленски практики я докараха дотук. Нека не официализираме досегашните пороци на системата ни. Хората трябва да знаят, че президентската република може да доведе на практика до еднопартийно управление или до блокиране на работата на институциите, ако парламентарното мнозинство и президентът не са от една и съща партия. Не е хубаво да се отива в такива крайности предвид разделението на българското общество, което се изразява и в Народното събрание. Като цяло това за мен е пагубна идея за българската демокрация и съм твърдо против.

- Едни нови избори ще променят ли съществено политическото разпределение в НС според Вас?

- Не мисля, че някой има категоричен отговор на това. Мисля си, че с говоренето за мигрантската криза заради случващото се в Афганистан, някоя от националистическите формации може да влезе в НС.

Бел.ред.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.