Най-могъщата жена в Европа си тръгва. Коя е Меркел?

Парите и блясъкът не я привличат. Тя не е визионер, нито революционер. И все пак: никога не подценявайте Меркел! За да се превърнеш в най-могъщата жена в Европа, е нужен много силен инстинкт за власт.

Ангела Меркел прилича на сфинкс. Коя е тази жена? Въпреки че цели 16 години тя заема канцлерския пост, все още не може да се намери прост отговор. По-лесно е да се каже какво не е: Меркел не е нито хладна и безчувствена физичка, нито пък някаква всеотдайна добрячка, израсла в дома на пастор. Меркел не е и някаква снежна царица, минаваща през труповете на конкурентите мъже, уж застлали целия ѝ път нагоре в политиката. Тези конкуренти сами си бяха виновни за пораженията.

Сравненията със сериала "Къща от карти" също не вършат работа. На Меркел сякаш ѝ е съвсем чужда насладата от отмъщението. Парите и блясъкът също явно не я привличат. Дори нейните политически противници не биха посмели да кажат, че Меркел може да се корумпира. Една жена, която в берлинския супермаркет сама слага в количката си вино и тоалетна хартия, очевидно е стъпила здраво на земята. Меркел е пълната противоположност на популистите от всевъзможни разцветки.

Всички те си отидоха. Меркел остана.

И все пак: никога не подценявайте Меркел! За тази поука скъпа цена платиха не само редица нейни конкуренти в Берлин, но и някои особено трудни събеседници на международната сцена като Силвио Берлускони, Ярослав Качински, Доналд Тръмп. Всички те дойдоха и си отидоха, а Меркел остана.

Но да се превърнеш в най-могъщата жена в Европа - за това е нужен много силен инстинкт за власт. Властта на Меркел обаче не е мускулеста и доминантна. В нейния арсенал липсват пиперливите изказвания, удрянето по масата или вдъхновените речи. Меркел е благонадеждна, прецизна, невероятно старателна и винаги добре осведомена: благодарение на всичко това тя обикновено решава проблемите с прозорливост, прогнозирайки възможния финал. Познава всяко досие до последната запетайка, а това направо докарва до бяс мнозина, на които им се е налагало да преговарят с нея.

Сред рецептите за успеха на Меркел несъмнено спада и усетът ѝ за настроенията в обществото, който върви в комбинация с политическа гъвкавост. Тя може рязко да смени курса, когато вятърът се обърне. Точно това стори, когато каза "не" на ядрената енергия и на наборната военна служба. През 2017 година Меркел разчисти пътя и пред еднополовите бракове, когато уж мимоходом отмени партийната дисциплина при гласуването на своята фракция в Бундестага и така превзе един от последните консервативни бастиони. Но на самото гласуване лично тя беше против. Което е класически пример за "метода Меркел": превключвай бързо и винаги се питай какво може да се прокара политически и с чия помощ.

Ангела Меркел не е визионер

Канцлерката няма да бъде запомнена като обсебена визионерка, а като гарант на стабилността във времена на кризи и обществени поврати. Бихме могли спокойно да ѝ припишем мотото на Чърчил "Никога не пропилявай една добра криза!", защото Меркел съумяваше да повдигне авторитета си с всяко ново международно предизвикателство. Особено в чужбина.

Към края на мандата ѝ либералите в Америка дори я обявиха за последната защитничка на свободния свят и за най-могъщия противник на Доналд Тръмп. В частни разговори по темата самата Меркел обаче най-много да поклати глава – и толкова. Защото всеки, който я е наблюдавал по време на безбройните срещи на най-високо равнище, добре знае, че тя действа по-скоро като посредник, а понякога се оказва и последната инстанция. Тя е човекът, който след цяла нощ преговори в крайна сметка успява да помири различните позиции, за когото компромисът не е признак на слабост, а единственият път да се върви заедно напред. Пък било то и със съвсем ситни стъпчици.

Опасна липса на сериозен дебат

Меркел не е революционерка, която дава тласък на нови идеи. Тя се отнася подозрително към всякакви визионерски пориви или гръмки слова и се грижи за стабилността. Но редом с това се превръща и в управител на застоя и всъщност носи част от отговорността за опасната липса на сериозен дебат в тази страна. Там, където общественият център става прекалено сговорчив и нерешителен, задължително укрепват радикалните периферии. Когато в едно общество се взимат решения, които уж нямат алтернатива, тогава на терена излизат фалшиви алтернативи.

През 2015 година Меркел неочаквано зае съвсем ясна политическа позиция и реши да не затваря германските граници за бежанците, но в крайна сметка не успя да наложи една хуманна общоевропейска политика по отношение на бежанците.

Разказват една история от младините на Меркел: как в час по плуване стояла на триметровата дъска над басейна до последния момент и скочила едва когато ударил звънецът за междучасието. В най-последния момент, когато учителят все още може да ѝ признае скока. В големите политически кризи Меркел също обикновено "скача" в най-последния момент – надявайки се навярно, че проблемът може да се реши от само себе си.

Но при две големи кризи тактиката ѝ не даде резултат. Сегашната пандемия безмилостно разкри факта, че реформите в Германия буксуват, а страната не е в състояние да реагира на кризи. Пред лицето на климатичната криза стратегията на Меркел да изчаква, да се колебае и да отлага също се провали по целия фронт. Изгубените години вече не могат да се наваксат, те стоварват върху следващия канцлер или канцлерка отговорността за болезнени решения, за да се предотврати най-лошото.

Слизайки от политическата сцена, Меркел ще постигне и един успех, който не се удаде на никого от нейните политически предшественици: тя сама и доброволно предава властта. Нека не забравяме обаче, че през есента на 2018 година заради лошите резултати в провинциалните избори тя попадна под силен натиск и беше принудена да се откаже от председателския пост в ХДС, само и само за да оцелее като канцлерка до края на мандата си. А Анегрет Крамп-Каренбауер - наследничката, посочена тогава от Меркел, просто беше поставена пред свършен факт. За Крамп-Каренбауер в крайна сметка нещата се закучиха. Не и за Меркел.

ХДС е на ръба на пропастта

След 16 години Меркел на кацнлерския пост обаче партията ѝ е изправена на ръба на пропастта. Ето защо, противно на обичая си, в последната си реч пред Бундестага тя се намеси в предизборната борба и даде рамо на кандидата на ХДС/ХСС Армин Лашет – сигурно, след като трезво е преценила опасността някой ден учебниците по история да пишат, че в края на управлението си е довела левицата на власт.

Управлението ѝ приключва така, както започна: трезво, без патос и навярно до последния ден изпълнено с непрестанен труд. Трудно е да си представим, че по подобие на своя предшественик Герхард Шрьодер тя ще отиде на заплата при някой богат деспот. Или пък че по подобие на Хелмут Кол, макар и в пенсия, ще продължи да се бори срещу всички, поставящи нейната самооценка под въпрос. Плановете на Меркел за времето, след като сдаде властта, звучат по типичния за нея начин – трезво и без суета: "Първо малко ще поспя, после ще видим".

Макар че последният ѝ ден в канцлерството може доста да се поотложи. След миналите избори за Бундестаг бяха нужни цели четири месеца, за да се сформира правителство. Така че като нищо тазгодишното тържествено новогодишно слово отново да бъде поднесено от Ангела Меркел.