Номера

През есента на 2006 в България пак имаше президентски избори. Абсолютен фаворит – действащият президент Георги Първанов. Евентуалните конкуренти – омаломощеният СДС, НДСВ, част от Тройната, пасува, само Волен се обяви направо и изначално.

Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.

Гледах отблизо и още през февруари написах какво ще стане. Втори тур Първанов- Сидеров, резултат 80:20. Не познах с 24 стотни.

Имах шанса да гледам отблизо и да си говоря със замесените хора. С Петър Стоянов, тогава лидер на СДС, с Иван Костов, лидер на ДСБ (макар и не директно).

Казах им. Не обърнаха внимание.

Костов наложи Неделчо Беронов. Изключително свестен. Но неизбираем.
Помня, че тогава Петър Стоянов дойде в „Синия лъв“, където ни беше редакцията, затворихме се в една стаичка и рече – Иван ме изигра. Издигна Неделчо Беронов, без изобщо да ме пита и сега, ако аз имам възражения, ще излезе, че разцепвам десницата.

И се отказа, и хвърлихме усилия в подкрепа на г-н Беронов и Юлиана Николова.
Обречени.

Сценарият сработи, Волен отиде на втори тур и стана както стана.
Само Лили Маринкова ми обърна внимание, пост фактум.

Все едно.
Беше си ченгесарска постановка, Първанов – второмандатник.
Това струваше на България няколко милиарда долара – през Големия шлем.
Но причини повече поражения в психиката на хората, на суверена , на избирателите.

Помня, като главен редактор на „Демокрация“ ходих на „Балша“1 в София, където беше щабът на кандидата на демократичните сили. Бяха Румяна Коларова, Албена Ивайлова, Васил Гарнизов… И други имаше.
Исках да помогна.

По едно време Румяна Коларова се извърна, погледна ме лошо и рече – Жоро, ако обичаш, излез, че имаме да си говорим разни важни работи.
Ядосах се. И отвърнах. Какви важни работи. До изборите остава една седмица, бай Неделчо изостава с 300 000 гласа от Волен и не можем да ги наваксаме.

И си тръгнах.
Васил ме настигна да се извинява. Ама той се отличава от тази менажерия.
Сега сценарият е друг.

Радев президент още на първи тур. Щото на втори не е сигурно.
Освен ако насреща няма откровена карикатура.
(И по двете направления се работи. Но предпочитат първото).
Та – искам да кажа.

Тези номера не са от вчера.
Румен Радев стана естествен център на едни хора, предимно ДС и БКП номенклатура, които от повече от едно десетилетие не са хванали ръка. Не че Бойко не ги храни, това е друга тема.
Ама трябва да се кланят, да целуват ръка и други неща.

Жадуват реванш.
И се събират.

А им помагат други хора, дето вярват, че Радев ще „възстанови държавността“, ще върне правдата, ще възцари справедливост.
На по-младите искам да кажа, че съюзът с комунистите, с криптокомунистите и най-вече с ДС до нищо добро не ни е извел.

На по-възрастните, с които заедно сме го живели, за съжаление нищо не мога да кажа. (Тежка е тяхната отговорност).
Никога няма да забравя, че Костов през 2006 призова да гласуваме за Първанов.

Пък вие както си решите.
Тя БКП се реформира.
Я какви хубави хора.