Мажоритарният вот първа стъпка срещу статуквото

Мажоритарният вот може да стане първа стъпка срещу статуквото. Не смятам, че в България мажоритарният вот неизбежно би довел към двупартийна политическа система.  Това заяви за Факти.бг проф. Ричард Темпес, който е преподавател в Илинойския университет в САЩ по славянски езици, теория на културата и политология.

Г-н Темпест, Вие сте живял в Англия и Америка какво е влиянието на мажоритарния вот на политическата система в тези две страни?

Англия и Америка са страни с двупартийна система, която е следствие на мажоритарния вот. Мога да предложа и парафраза: в тези страни двете главни партии функционират както политически картел, като не дават на други партии да прокарат кандидатите си в парламента. Само когато страната изживява травматична криза (периода на Гражданската война в САЩ) или дълбока промяна на социалните структури  (възникването на работническа класа с мощна синдикалистка традиция през края на 19-ти/тачалото на 20-ти век във Великобритания) една от двете партии може да бъде заместена от нова (републиканците вместо вигите в САЩ, лейбъристите вместо либералите във Великобритания). Ако вземем резултатите от последните избори в Англия (2010 г.), ще видим, че Либерално - демократическата партия спечели 23% от националния вот, но получи само 53 депутатски места, докато консерваторите спечелиха 36%, обаче получиха 306 места. При лейбаристите пропорцията беше 29% и 258 места. Ясно е, че в британския случай на мажоритарната система не отразява точно предпочитанията на избирателите. Обаче има предимства, които компенсират този дефицит на директна демокрация.

Какви са предимствата на мажоритарния вот, според Вас ?

Предимството е, че мажоритарната система кара кандидатите да търсят директна, лична връзка с гласоподавателите в техния избирателен окръг. Въпросът е начинът, по който се решава кой ще бъде номиниран като кандидат. В Америка това става през структурите на местния клон на републиканската или демократическата партия, което значи, че номинацията е в ръцете на партийните активисти. За съжаление те са нищожен процент от общото число на гласоподавателите във всеки отделен окръг. Често активистите са по-крайни от обикновените партийни симпатизанти и дават приоритет на кандидати, които изповядват (или се преструват, че изповядват) ексцентрични възгледи. Освен това, в Америка в повечето случаи границите на окръзите се определят от партията, която притежава мнозинство в щатската легислатура, а това води към създаването на окръзи с гарантирано републиканско или демократическо мнозинство. Затова резултатите от последните изборите за камарата на представителите на Конгреса не хармонираха с аритметиката на вота: през ноември 2012 година демократите спечелиха 49%, а републиканците 48%, обаче републиканците получиха мнозинство от 33 места в камарата. На Британските острови границите се определят на редовни интервали от четири независими комисии с отговорност съответствено за Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, което прави британската мажоритарна система по-коректна от американската.

България в момента отново е на кръстопът, как смятате 100% мажоритарен вот може ли да бъде приложен у нас?

Дори и да бъде приложен, няма да е панацея. Политическите кризи не се преодоляват посредством една единствена реформа, колкото и да е радикална. Възможно и дори вероятно е, че реформата на избирателната система ще създаде нови канали за политическа корупция.  В политиката, както и във всяка сфера, действа закона за непредвидените последици. На местно ниво, тоест в рамките на мажоритарните избирателни окръзи, скромни суми могат да играят голяма роля. При всичко това, мажоритарният вот може да стане първа стъпка срещу статуквото. Също така, не смятам, че в България мажоритарният вот неизбежно би довел към двупартийна политическа система.

Като външен наблюдател въвеждането на мажоритарен вот как би променило политическата система в България?

САЩ, Обединеното Кралство и други държави с двупартийни системи и мажоритарен вот притежават мрежа от силни институции. Мрежата има не само вертикално, но и хоризонтално измерение. Тя се състои от неподкупни съдилища, ефективна общинска администрация, независими медии плюс развито гражданско общество. Партиите са част от тази многомерна национална структура. Ако пак вземем САЩ и Англия, и в двете страни партиите са национални институции с ярко изявена идеологическа и политическа идентичност. Те не са персонализирани проекти или проекции на водачите си, какъвто е случаят в България, където само БСП и може би ДПС донякъде представят (или по-точно казано твърдят, че представят) интересите на конкретни демографски и социални групи. Британската Лейбъристка партия е имала своя особена идентичност и мисия дори преди да е вкарала депутати в парламента, което става през началото на миналия век. Тогава тя не е била партията на Киър Харди, както и сега не е партията на Дейвид Милибанд. Същото виждаме в момента с партията UKIP (Партията за независимост на Обединеното Кралство), която представя протестно и дори ксенофобски настроени групи. Найджъл Фараж е рекламното й лице, но ако той един ден си отиде, партията ще продължи да съществува и да вилнее. Обаче UKIP едва ли има шанс и да осигури места в парламента през изборите в 2015 г., именно защото мажоритарната система дава решаващо предимство на консерваторите и лейбъристите.

Въвеждането на мажоритарен вот ще допринесе ли политиците да са по-отговорни към избирателите или ще залитнат към популизма?

Популизмът е проклятието на демокрацията и не само на нея: нека си спомним покойния вече Уго Чавес. Популистите предлагат прости решения на сложни проблеми. Според формулата на американския политолог Милтон Раков, «гражданинът е принципен в пряка пропорция към разстоянието, което го отделя от политическата ситуация». Мажоритарният вот има предимството, че намалява дистанцията между гласоподавателя и депутата.

У нас повечето политици и политолози се противопоставят на мажоритарния вот, насаждат ни страхове, как смятате защо?

Влиянието на сегашните партийни лидери би било намалено. Последният фактор обяснява нежеланието на българския елит да се откаже от сегашната схема. Когато анализираме поведението на един политик или влиятелна личност в общественото пространство, трябва да зададем въпроса cui bono / кому е изгодно/? Това не значи, че всяка обществена личност която се противопоставя на мажоритарния вот защитава лични интереси, но въпросът е методологически валиден.