Тема на ФАКТИ: Трябва ли българският президент да бъде и законотворец? Гледната точка на адв. Емил Георгиев

Кампанията за президентските избори започна скучно, с клишета, походи и фалшив патриотизъм. А също така и с изказвания по актуални теми, нападателни препратки към минали постъпки на един или друг кандидат за президент и нищо градивно.

В този смисъл в България кандидатите за президент са лишени от възможността да се съревновават в полето на политическите идеи. И няма по-добър от момент от текущата кампания, за да бъде повдигнат и дебатиран въпросът: Трябва ли българският президент да бъде и законотворец?

Изключително важно е да се разбере, за да не се спекулира, че не става въпрос за лансиране на идеята за установяване на президентска или полупрезидентска република, а за възможност българският президент да входира законопроекти в Народното събрание и да предлага изменения и допълнения по действащи закони, които да се дискутират и гласуват от народните избраници, ако се въобще се стигне дотам. Дори напротив, ако българският президент получи такава опция, то пробутването на идеята за смяна на републиката с парламентарно управление с президентска такава вероятно ще спре.

В понеделнишката си анкета нашата медия бе задала следния въпрос: Трябва ли българският президент да има право да предлага законопроекти на Народното събрание? 78% от гласувалите са отговорили с "да".

Позицията по този въпрос ще помогне много, за да се доизясни и профилът на всеки от кандидатите за президент на републиката ни.

А за да дадем начало на дебата, от ФАКТИ потърсихме за мнение адв. Емил Георгиев от Инициатива "Правосъдие за всеки", който изрази личната си позиция по въпроса: Трябва ли българският президент да бъде и законотворец? Освен това той надгради мнението си по темата и с допълнителна идея, която можете да прочетете в редовете надолу.

Ето и мнението на адв. Георгиев:

"Ако бъде гласувано право на законодателна инициатива на държавния глава, на президента на републиката, което задължително би преминало през Велико народно събрание, тъй като се променя балансът на властите у нас, това би внесло много сериозна промяна, тъй като президентската институция ще придобие много, много по-различен облик и много по-различни правомощия от тези, които са ѝ дадени от настоящата ни Конституция.

В България президентската институция е доста особена, тя е извън всички останали власти - изпълнителна, законодателна и съдебна, но има отделни конкретни правомощия, които са свързани с всяка една от тези власти. В очите на тогавашния конституционен законодател - последното Велико народно събрание, е преценено, че това трябва да ѝ бъде дадено като правомощия", започна той.

"На мен не ми е известен модел, установен извън България, където държавният глава да има право на законодателна инициатива, като това се отнася и за онези управленски системи, които са известни у нас като президентски републики. Например САЩ, Франция или Република Турция. Може би това е така, защото в тези президентски републики има много пряка връзка между държавния глава и изпълнителната власт. Много често тя се назначава от него. Разбира се, нуждае се от някакво парламентарно одобрение, парламентът има възможност евентуално да избере друга администрация, различна от президентското, какъвто е случаят с Франция и Турция.

Ако в тези президентски републики самите президенти имат идея за законодателна инициатива, те използват механизмите или на инициативата, която има изпълнителната власт, или там, където е предвидено определен брой народни представители да могат да инициират законодателно изменение", уточни адвокатът.

"Обобщено, аз категорично бих се противопоставил на една такава идея на президента да му бъде дадена възможност за законодателна инициатива", заяви адв. Емил Георгиев.

''Много лесно мога да си обясня мотивите зад една такава идея, а именно много лошото представяне на Народното събрание като законодателна власт в последните месеци от настоящата година, а и в годините отпреди това, когато уж имаше някакви по-стабилни парламентарни мнозинства, които се сформираха. Достиженията им са повече от съмнителни. Изобщо в българската общественост Народното събрание има много нисък рейтинг", коментира той и добави, че български президенти с по-нисък рейтинг от настоящия също са имали по-висок рейтинг от Парламента като институция. "Но смятам, че снабдяването на държавния глава с такова допълнително правомощие много сериозно ще наруши баланса, който е установен", допълни адв. Георгиев.

"Ако трябва да мислим в посока на някакво доразвиване на настоящите правомощия на държавния глава в законодателната власт, то най-добрият кандидат за това считам, че е президентското вето срещу приети от Народното събрание закони. Би могло да има промени в посока на това то да бъде изпълнено с малко повече съдържание и да не става така, че едно наложено президентско вето да може да се преодолява лесно от Народното събрание. Може да се помисли в посока да има някаква степен на квалифицираност на мнозинството при преодоляване на президентско вето, а не да бъде с обикновено мнозинство. Тогава и самото вето би имало повече смисъл.

Вярвам, че едно такова затрудняване на преодоляване президентското вето би постигнало ефект ако щете и в посока на по-добро законодателство, но най-вече на по-ясен и по-смислено воден парламентарен дебат, в който ще може да се обсъди ветото, да се обсъдят мотивите и ако няма воля за събиране на мнозинство, което лесно да преодолее президентското вето, то тогава ще са наложителни и някакви компромиси.

Разбира се, това увеличение на президентското пълномощие носи със себе си задължението президентските вета да бъдат много добре аргументирани, което далеч не може да се каже за всички вета, които сме виждали. Особено за тези толкова много, над 20, които натрупа настоящият ни президент Румен Радев, който стана шампион по налагане на вета, а причината за това е катастрофалното законодателно качество на 44-тия Парламент и предполагам заради възприетата от Радев идея малко по-активно да упражнява това си правомощие от своите предшественици".