Къснопутиновата държава

COVID отдавна излезе от медицинските и вирусологичните представи. Ковидната зараза породи огромно загадъчно мировъззрение, което бушува в руското съзнание като грамадна, огнена, неподдаваща се на описание буря, в която всеки ден се включват все нови и нови вихри, нови и нови подземни исторически трусове, загадъчни кодове, складирани в народните дълбини. Движението на антиковидниците е магма, в която понякога е трудно да се различат нейните съставки, съживяващи далечното и недалечно руско минало, реликвите на руското езичество, на руския шаманизъм. В това движение има някаква връзка с биологичното, геологичното и даже с космичното.

Обяснението на антиковидния протест с недоверие от страна на руския народ към неговото управление е слабо и безполезно. Самото управление не е уверено в себе си. То, както и народното съзнание, е двойствено, тройствено, то трепери, пълно е с противоречия, действа рефлекторно, случайно, а COVID не само че порази много именити властови личности, включително и премиер-министъра, но порази и самата държава, самата представа за държавата като за всесилен властелин, управляващ народния живот и самата история. Антиковидниците не вярват в държавата, припомняйки простиращото се през вековете насилие над народа й: ГУЛАГ, разколачването, разказчването, петровото строителство на Петербург и флота, закрепостяването на селяните от цар Алексей Михайлович.

Ковидната тема раздели и Църквата. Православните антиковидни никониани изведнъж се превърнаха в разколници-старообрядци. Сред тях възкръсна и болярката Морозова, която не желаеше да се прекръства с три пръста. Върна се и протопоп Авакум, който предпочиташе да изгние в яма или да умре на клада, но да не приема антихристкото прекръстване с три пръста. Антиковидниците смятат, че върху човечеството е хвърлена страшна дяволска мрежа. Цифровата реалност е числото на звяра. Бил Гейтс е внедрил със своята електронна паяжина невидим чип във всяка ваксина, маркер, който поставя под световен контрол всяка човешка личност, отнемайки ѝ душата и превръщайки човека в жалка телесна опустошена обвивка.

Антиковидниците, невярващи в науката, в това число и медицинската, която се оплита в своите рецепти и в изказванията на адептите си, предпочитат народната медицина: отвари, тинктури, билки. Предпочитат молитви срещу заговор, магьосничество, влъхуване. Сред антиковидниците се събудиха езичници, древни магове, скрити чародеи. Може да се каже, че в тях се събудиха древни култове, които изглеждаха отдавна умрели и погребани под вулканичната пепел на историята, но изведнъж се завърнаха в нашия рационален наукообразен живот. Това са култът на поклонниците на огъня, древната религия на Ниневия, египетските и вавилонските тайнства, халдейската астрология, звездното изчисляване на човешките съдби.

Ако беше жива Елена Петровна Блаватска, която искаше да намери в древните източни ръкописи, египетски папируси и тибетски пергаменти тайно учение, обясняващо мирозданието, природата и човека като проявление на дълбок абсолютен закон, тя щеше днес, изследвайки антиковидното движение, да намери в него следи от това тайно учение.

За да се разбере същността на това грандиозно антиковидно движение, няма да са достатъчни само вирусолози, антрополози, социални психолози, политици и представители на спецслужбите. Няма да се мине без знанието на религиоведи, мистици, художници, способни със своята интуиция да разкрият същността на антиковидната буря, посред която се гради новият световен ред, случва се велико всемирно нулиране, зараждат се нови държавни модели, нежелаещи да легнат под гилотината на този вселенски нивелир, опитващи се да опазят своята суверенност. Движението на антиковидниците е въстание на народа срещу великото нулиране.

Държавният модел, който се опитва да пробие великото нулиране, е къснопутиновата държава, чието установяване се случва пред очите ни. Путин остъргва от държавата фалшивата позлата на деветдесетте години. Той изчегъртва саждите и нагара, покриващи Руската Държава след големия пожар на перестройката и деветдесетте. Той е коминочистач, почистващ комина на руската история, запушен от пепелта и пемзата на смрадливите либерални пожарища. Той дава ход на огъня на руската история, изгребва бунищата и помийните ями, обезобразили руския исторически ландшафт. Множество неправителствени организации, живеещи от чуждестранни пари и занимаващи се с подривни практики, са вписани в списък на нежеланите организации. Те все още получават парите си от Европа, Америка и Израел, но към тях с намръщено чело се приближава нагорещено клеймо с огнен етикет „чуждестранен агент“. Това клеймо напомня кръстовете върху домовете на хугенотите в навечерието на Вартоломеевата нощ. Такава нощ се сгъстява и над „Мемориала“, застрашен от забрана и затваряне.

Обществото „Мемориал“ отдавна престана да бъде паметник на невинно убитите и изтезавани в лагерите. Този паметник беше речта на Хрушчов на XX конгрес на партията; Александър Солженицин, многократно преиздаван и в съветско и в постсъветско време; безчисленото количество филми с ужасни чекисти и следователи от КГБ; филмът на Прилепин „Обител“; няколкото вълни на реабилитиране. Съветската и постъветската държава многократно отдаваха дан на мъчениците. Поставени им бяха паметници, мемориални комплекси, Соловецкия камък на Лубянка. На обществото „Мемориал“ това му е малко. Задачата на „Мемориал“ е непрестанно да сее в общественото съзнание ужас от неговата държава, независимо дали е съветска или путинска. Да превърне в напразни всички огромни усилия, насочени към помиряване на червени и бели, към изцеляване на страшните белези на руската история, към преодоляване на разривите, отделящи Романовата Русия от съветска Русия и съветска Русия от сегашната. Задачата на „Мемориал“ е да не позволи да зараснат раните, постоянно да ги разчопля, да ги посипва със сол, така че ужасът и болката да попречат на народа да се събуди от преживения потрес и да поеме напред по историческия път.

Обществото „Мемориал“ представлява три грамадни паметника от скулптора Ернст Неизвестни, три чудовищни „Маски на скръбта“, поставени в Колима, Воркута и Урал. В този магически триъгълник е заключена руската история и не успява да се измъкне отвъд тези страшни исторически беди, да пробие през историческата мъгла към слънцето. Закриването на общество „Мемориал“ е съвременна крачка на държавата, желаеща да оцелее сред историческите бури.

Желанието за оцеляване подтиква днешната руска власт да изгради идеология на Руската Държава, която да обяснява смисъла на руската история и да гарантира на народа движението му по неговия исконен исторически път. Създаването на идеология се сблъсква с множество противоречия и двусмислености. Военните паради в деня на победата на 9 май, великолепни и възхитителни, продължаващи традициите на два свещени парада – от 1941 и 1945 година, тези паради на могъщата светоносна армия преминават по Червения площад покрай драпирания мавзолей, този гранитен кристал, на който стоеше Сталин, изпращайки парада през 1941ва направо във Волколамските лесове, където този парад положи кости, заедно с всичките си скиори, пехотинци и знаменосци.

Тук стоеше Сталин и в свещения ден 24 юни 1945 година, тъпчейки знамената на разгромените фашистки дивизии. Властта, драпирайки мавзолея, драпира Сталин, както това прави и „Мемориал“, превръщайки Сталин в демона на руската история.

Победата стана огненото съдържание на днешната руска идеология. Победата от военно, геополитическо, идеологическо събитие, се превърна за днешна Русия в събитие религиозно, мистично. Знамето на победата, което преминава по Червения площад на 9 май, е червена икона. Тя събра руската държавност след крушението от 1991 година. Пред тази червена икона се прекланя цяла Русия. Целуват я старци и младенци. Към нея принадлежи многомилионния Безсмъртен полк. При нейното появяване оживяват всички герои, лежащи в незнайни гробове от Ржев до Варшава и Берлин.

Ние прославяме и се молим на Победата, но същевремнно в руската идеология присъства и Елцин, съществува и храм, издигнат на Елцин – Елцин Център. Елцин е планът „Барбароса“, пренесен от 1941ва в 1991 година. Елцин направи това, което Адолф Хитлер не успя. Той разгроми Съветския съюз, разчлени великата имперска територия, създаде около Русия огърлица от русофобски ненавистнически държави. Той унищожи руската армия и руската промишленост. Той унищожи руската култура с нейния идеал за слънчевия човек, заменяйки я с култура на тъмата и разпада. И той присъства в руската идеология наред със знамето на Победата. Опитайте да внесете знамето на Победата в Елцин Център и ще видите как хартиените стени на този център се подпалват, как покривите се сгърчват, извити като горяща в печката брезова кора.

Денят, в който по време на парада свалят платнения покров от мавзолея и мавзолеят засияе в целия си кристален блясък, денят, в който закрият Елцин Център, ще бъде и денят, ознаменуващ създаването на идеология на Руската Държава.

Александър Проханов, р. 1938, е известен руски съветски писател, публицист, политически и обществен деец. Член на Секретариата на Съюза на писателите на Русия, главен редактор на вестник „Завтра“. Председател и един от учредителите на Изборски клуб.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

Източник: izborsk-club.ru