Да запази конфликта със Запада – най-важната задача на Путин

През последните седем години, след като започна войната с Украйна, Владимир Путин винаги звучи войнствено и раздразнено, когато говори за Съединените щати, за Европейския съюз – и, разбира се, за Украйна. Президентът на една ядрена държава, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, и срещу която едва ли някой би осъществил военно нападение, нареди на своя външен министър да изиска от Запада „дългосрочни гаранции за обезпечаване на сигурността и безопасността" на Русия. По думите на Путин, Русия не може да продължи да живее с вечната тревога, че „там може да се случи нещо". Под „там" той има предвид Средна Европа и Украйна.

Путин като Сталин?

На Путин видимо му личи увлечението по външната и отбранителната политика на Сталин от края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Той все по-често звучи именно като Сталин, който поставя на Хелзинки ултиматум, малко преди СССР да нападне Финландия през 1939 година, или пък диктува на румънския крал своята воля преди анексията на Бесарабия през 1940-те. Мен лично ме поразиха следните думи на Путин: „…необходимо е това състояние (на напрегнатост – бел. ред) да продължи при тях (НАТО – бел. ред.) колкото е възможно по-дълго, тъй че и на ум да не им идва да организират по нашите западни граници някакъв ненужен за нас конфликт…" Излиза, че Лукашенко прекарва до границата хиляди мигранти от Близкия изток, но всъщност виновни са Полша и Литва. Крим беше анексиран от Русия, но агресор са страните от Северноатлантическия договор, които не признават анексията.

С други думи, в момента Кремъл обявява за ключов елемент от своята външна политика не просто идейно-политическото противопоставяне с колективния „Запад", а активното поддържане на конфликта с него. На гарнизона „Крепост Русия" е заповядано да се подготвя за нова фаза от хибридната война, която всъщност се оказва смисъл на съществуването на путинския режим, независимо колко време му е отредила историята. Дори пандемията от Ковид-19 не принуди режима на Путин да обърне повече внимание на ставащото вътре в страната. На пръв поглед за Путин има много по-просто решение: да отдели много пари от непрестанно растящите газови и петролни приходи за модернизиране на здравеопазването поне в 10-15 милионни градове и да си гарантира триумфално „преизбиране" през 2024 година. Но не: той залага на продължаването на новата Студена война.

Какви гаранции иска Кремъл от Запада?

Какви форми може да приеме тя? С подкрепата на Москва Лукашенко изкуствено създаде миграционна криза по границите с Полша и с Литва, която ще убеди руското ръководство, че подобни акции си струва да бъдат провеждани и в бъдеще. Освен това за Путин тя дава повод да поиска от Лукашенко съгласие за разполагане на руски войски в Беларус. И аз съм сигурен, че „експериментите" по границите на НАТО и на ЕС ще продължат. След мигрантите в полските гори могат да се появят „заблудили се членове на клуба по спортно ориентиране", нарамили оръжие от държавните военни арсенали.

Трето и най-важно: Кремъл очевидно се готви или за „доброволно присъединяване", или за „необходимо взимане под защита" на така наречените „ДНР" и „ЛНР" в Донбас. Решението още не е взето, но да се намери съответният повод никак няма да бъде трудно. В Русия не се наблюдава някакво сериозно подобряване на икономическата ситуация, така че за поредното удължаване на президентските мандати е нужен някакъв пропаганден трик. А какъв по-добър от едно триумфално „спасяване на руснаците в Донбас"?

Сега Сергей Лавров ще се опита да изпълни заповедта на Путин и да получи от Запада „сериозни и дългосрочни гаранции за сигурност". Ако съдим по онова, което се говори в МВнР, става дума за няколко позиции: прекратяване на разполагането на американски системи за противоракетна отбрана в Полша и в Румъния, спиране на ученията на натовския флот близо до бреговете на Крим в Черно море, а също така официално оттегляне на обявеното през 2008 година съгласие за приемането на Украйна и Грузия в НАТО.

Нова Студена война

И тук възниква основният въпрос: Путин е достатъчно опитен политик, за да си дава сметка, че тези искания няма да бъдат изпълнени. Просто той може би все пак се надява, че Западът ще отстъпи поне по някой пункт. Или пък се опасява, че каквото и да било разведряване на отношенията със същия този Запад може да доведе до загуба на контрол над ситуацията вътре в Русия. Нека не забравяме, че възгледите на Путин и на неговото близко обкръжение в редица отношения са формирани от преживяното през последните години на Съветския съюз. Този опит може да бъде обобщен така: „Горбачов вярваше, че ако престане да се кара със Запада, ще спаси СССР от вече непосилната надпревара във въоръжаването. В резултат от това Западът се възползва и съсипа великата ни страна." Те се опасяват, че могат да загубят не просто властта си, но и произтичащия от нея контрол над икономиката, който превърна руската върхушка в клуб от мултимилиардери.

Лично Путин и старите пушки от тайните служби около него може и наистина да си мислят, че защитават някакъв уникален „руски цивилизационен код" и създават нова руска идентичност. Но хиляди циници около тях гледат единствено да не изгубят натрупаното имане, ако настъпи някакво ново разведряване. Тях ги тормозят и страховете от папките с компромати, които могат внезапно да се окажат на най-важното писалище в Кремъл, ако Путин дори за миг се усъмни в тяхната лоялност. И докато тези страхове съществуват, те просто няма да отстъпят нито крачка назад от фронта на новата Студена война. За Запада има два изхода: или да остави режима на Путин на мира и да чака, докато той слезе от сцената по някакви вътрешни причини, или пък да приеме предизвикателството и да се опита да спечели инициирания от Путин мач-реванш.

Автор: Константин Егерт