За еврото, плоския данък и доходите на българина

Инвеститорите обичат прозрачността и сигурността. В България има неефективно държавно управление, корупция и изтичане на мозъци, и това трябва да се промени. Това каза за ФАКТИ Стефан Иванов, с когото си поговорихме за инвестиционния климат в България и перспективите за развитие.

През миналата година Стефан Иванов, заедно със своя син Максим, без никакъв опит в мореплаването прекоси Атлантическия океан с лодката Neverest, която построи в гаража си в София.

Стефан Иванов е авантюрист по душа, но финансист по професия. Той е управляващ партньор на финансовия бутик Challenger Capital Management, а преди това е бил генерален директор на Citibank за България, вицепрезидент на Американската търговска камара в България и член на борда на директорите в КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Завършва в едно от най-престижните учебни заведения в света – университета „Корнел” в САЩ, и има огромен опит в банковия сектор и инвестиционното банкиране.

Г-н Иванов, как финансист с Вашия огромен опит, включително и в инвестиционното банкиране, вижда България през 2021 година? Доближаваме ли се до нашите партньори в ЕС, или като перспективи и финансови възможности сме по-близо до бившите съветски републики?

Имаме достатъчно предпоставки да доближим България до средните нива на икономическа активност и жизнен стандарт в ЕС, тъй като пазарите за стоки и услуги, капитал и човешки ресурси между нашата страна и другите членки на съюза са напълно отворени, тъй като получаваме безвъзмездно милиарди евро от европейските фондове за развитие и тъй като географски сме много по-близо до Европа от бившите съветски републики. Това доближаване обаче е далеч по-бавно от желаното и възможното поради неефективно държавно управление, корупция и изтичане на мозъци.

От години мнозина български граждани и политици мечтаят страната ни да стане „Швейцария на Балканите”. Но до момента това е само химера, защото други държави на Балканите са много по-привлекателни за инвеститори и туристи. Какъв съвет бихте дали на властимащите – къде трябва да вложи усилията си България, за да стане по-привлекателна за инвеститорите?

Международните инвеститори отиват там, където има големи пазари за техните продукти и услуги или там, където по-ефективно могат да ги произвеждат и изнасят на глобалните пазари. Тъй като България е малък пазар, трябва да направим така, че те бързо да могат да получават необходимите разрешения за тяхната дейност, стига да отговарят на прозрачни критерии; лесно да могат да наемат, преустройват или изграждат производствени мощности в индустриални зони, ефективно да бъдат снабдявани с ток, газ и инфраструктура и да имат възможност да наемат човешки ресурси с добри квалификации, върху които да се надгражда. Тези инвеститори, които идват отвън, трябва да имат увереност, че макроикономическата среда е стабилна и че политически решения или корупционни практики няма да пречат на тяхната дейност. Тъй като държавите са в конкуренция помежду си, трябва непрекъснато да работим за това инфраструктурата и квалификациите на работната ръка да се подобряват, цените на ресурсите като електричество, газ и т.н. да са конкурентни, а и да поддържаме допълнителни предимства като ниския плосък данък.

Изменението на климата се превърна в една от основните заплахи за Европа и света. ЕС все повече говори за зелени технологии и екосъобразни инициативи. Може ли България именно в тази сфера да вложи усилия? Има ли в България такива иновативни компании?

Не само че може, но според мен в България трябва да вложим усилия за развитието на зелени технологии и инициативи, за да избегнем екологични катастрофи и живеем в по-здравословна среда. У нас вече има такива иновативни и високотехнологични компании, които развиват кръгова икономика като, например, „Насекомо,“ която използва черната муха войник за високотехнологично производство на протеини за храни на домашни любимци, риба, свине и птици. Тъй като вече 80% от обработваемата земя в света се използва за изхранване на животни и близо толкова от запасите на диви риби са преексплоатирани, ако не се развиват такива ефективни алтернативни производства, ще продължи изсичането на горите и скоро ще имаме проблеми с изхранването на човечеството. Вместо да улеснят развитието на компанията, обаче, нашите държавни институции се държат като политици популисти – ослушват се дали няма да има публичен или друг натиск от една или друга посока, разрешителните за развитие на дейността се издават изключително бавно, правят се множество еднотипни проверки, въпреки че не са регистрирани отклонения, след което вече издадени положителни становища от органи като РИОСВ се връщат за преразглеждане без основателна причина и дейността на компанията се възпрепятства в продължение на години. Това обезсърчава хората, които са инвестирали времето и парите си. Също така дава лош знак на други потенциални инвеститори, че средата в България е нестабилна и създава прекомерно големи рискове за евентуалната им инвестиция. А, както знаем, инвеститорите обичат прозрачността и сигурността. И вместо България да бъде сред пионерите в следващата индустриална революция – както успяхме да се включим навреме в IT-революцията – и да продаваме на света технологии, които да гарантират изхранването на планетата, ние се държим недалновидно. Ако успеем да заставим държавните институции да работят експедитивно и последователно и се фокусираме върху създаването на продукти с висока принадена стойност, за което не е нужно да си мощна държава с големи природни ресурси, ние ще съумеем да излезем от дъното на всички европейски класации. И за това ни дава шанс и „Зелената сделка“ – не просто да се „усвоят“ едни милиарди, а средствата да бъдат фокусирани в развитието на ефективни и природосъобразни технологии, пример за които е и „Насекомо“.

През последните месеци виждаме как цените растат, а доходите и пенсиите на българина продължават да са ниски. Всеки българин се пита – как можем да увеличим доходите?

Най-ефективно можем да увеличим доходите си чрез повишаване на квалификацията си и ако е нужно, чрез преквалификация в нова по-перспективна област. Академии като SoftUni и Telerik провеждат обучения по програмиране и нови технологии като дигитален маркетинг, облачни услуги, блокчейн и т.н. Броят и размерът на високотехнологичните компании в България продължава да расте и те трудно намират подготвени кадри. Можем да увеличим доходите си като работим в сфери и компании с висока добавена стойност, като получаваме част от тази добавена стойност. Освен традиционните технологични компании като тези от софтуерната индустрия, вече се развиват компании в био-тек (био-технологиите), фин-тек (във финансовата сфера), фуд-тек (в хранителната сфера), ед-тек (в образованието), хелт-тек (в здавеопазването) и други индустрии. Трябва да внимаваме да не попаднем в компании, чието производство е свързано с елементарни трудоемки операции, които са дошли в България предимно за да ангажират евтина работна ръка.

Трябва ли България да въведе еврото и какви са плюсовете и минусите на еврозоната?

Категорично – да. Практиката в редица Европейски държави, въвели еврото, показва, че от това има много плюсове: избягват се разходите за превалутиране между местната валута и еврото; спадат лихвите по кредитите на държавата, фирмите и гражданите; изчезва дори теоретичният риск от обезценка на местната валута; увеличава се комфортът на международните инвеститори да развиват проекти в съответната държава. Един от минусите е, че някои единични евтини стоки могат да поскъпнат – например нещо, което е струвало един лев, може да стане едно евро, но като цяло се наблюдават незначителни инфлационни последици. Елиминира се и възможността за масирано печатане на местна валута, но България така или иначе не е прибягвала до това от въвеждането на валутния борд през 1997г.

Много образовани и квалифицирани българи работят на високи позиции в западни компании. Какво може да им предложи България, за да ги върне тук?

Най-доброто, което България може да им предложи, е екосистема, в която те могат да се развиват в иновативни, бързорастящи български или международни компании с висока добавена стойност или пък да стартират свои собствени компании с улеснен достъп до финансиране, ментори и обучения.

Вие активно подкрепяте кампанията в подкрепа на донорството и трансплантацията „Да! За живот!”. Още ли тази тема е табу в България? Оптимист ли сте, че законодателството ще бъде променено и ще се приеме закон за съгласие за донорство по презумпция?

Аз и цялото ми семейство сме активни застъпници за кампанията на Министерство на здравеопазването „Да! За живот!”, която цели да стимулира повече хора да вземат решение да бъдат потенциални донори на органи след смъртта си за животоспасяващи трансплантации. Колкото повече хора вземат това решение и го споделят с близките си, толкова по-малко наши сънародници ще живеят в агония, очаквайки орган, който в повечето случаи не дочакват. Темата вече не е табу и след стотици разговори, които сме провели на тази тема с познати, непознати и в медиите, виждаме, че повечето българи са отзивчиви и благородни хора и в повечето случаи казват „Да!“. Настоящият Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки на практика е закон за донорство по презумпция. Това не се казва изрично в него, но се подразбира. Могат да се внесат някои пояснения, но няма нужда същността на закона да се променя.