Можем да отсъдим разумно или да се опитаме да се снишим

Коментар във Фейсбук на доц. Георги Цветков, политолог и експерт по национална сигурност и отбрана:

В последните дни отново избуява обществена дискусия, сравнима по своята полярност с яростното противопоставяне „за“ и „против“ ваксините. Причината е необходимостта от разполагане на допълнителни съюзнически сили на наша територия заради заплахата от ново руско нахлуване в Украйна.

Сериозните изказвания, които представляват риск за националната ни сигурност се допълват от редица други, които се опитват да звучат оригинално, без да си дават сметка за сериозността на ситуацията.

Да ги обобщим:

1. Твърдят, че няма нужда от допълнителни съюзнически сили, тъй като реална заплаха липсва.

Официалните руски източници говорят точно обратното. Има ясна заплаха за ескалация включително в официално изпратените искания, потвърдено от пространното интервю на Путин вчера. А може би някой е получил специални уверения, че това е блъф?

2. Твърдят, че няма нужда от допълнителни съюзнически сили, защото това са чужди войски.

Освен че е абсурдно, това твърдение зле прикрива опит за реално саботиране на нашата национална сигурност. Бих искал да видя поддръжниците му сред яростните привърженици на национална програма за превъоръжаване, но не ги намирам. Щом е така, явно не става въпрос за грижа за собствения ни потенциал, а за откровено подкопаване на отбранителния ни капацитет. Как се нарича такова действие?

3. Твърдят, че няма нужда от допълнителни съюзнически сили, за да не провокираме Русия.

Тук има два отговора.

Първо. Всеки студент в науките за управлението, политиката, сигурността или историята е съвсем наясно с доктрината на сдържането или възпирането. За другите има латинската „Si vis pacem, para bellum” или за любителите на българския спорт или мутренските времена „Бий, за да те уважават“. Никой не може да претендира, че не разбира за какво става въпрос и да маскира умишлената манипулация зад хуморески.

Второ. Ние не сме високопланинска индустриална и банкова държава в сърцето на Европа, с дисциплинирано, обучено и въоръжено население с 99.9% съвместимост с НАТО и най-новите американски самолети. Пропагандиращите „ненамеса“ или „неутралност“ в голям конфликт или прикриват подкопаването на собствената ни сигурност, или са безотговорни глупаци.

Нима някой има гаранции, че Русия ще гледа на нас като на „недо-НАТО“ държава? И са обещали, че специално България ще бъде пощадена?

Как гарантираме неутралността ни спрямо последствията от използване на тактически ядрени оръжия? Или понеже са тактически, това звучи като „малки“ и едва ли не безобидни? Ако Констанца изгори, то радиацията ще спре на Вама веке?

И за размисъл – ако от Солун към Русе се движи военна колона с гориво или конвой с танкове - това военен обект ли е? Или някой надлежно ще съобщава на Русия, че тези сили са или не са български? И получил ли е гаранции, че Русия няма да ги разглежда като военни обекти? Или че руското балканско куче – Сърбия, също ще е „неутрално“ и няма да предава разузнавателна информация или да разбунва Босна и Косово? Или някой наивник и манипулатор ще смята, че в условията на голям конфликт ние ще сме защитено място с мирни птички, пчелички и платноходки?

Последно…

4. Твърдят, че няма нужда от допълнителни съюзнически сили, защото приемаме руското военно нахлуване в Украйна и ще го подкрепим чрез членството си в НАТО и ЕС.

Добре, нека оставим морала на страна и приемем подхода на Realpolitik, без да се интересуваме дали една 40-милионна държава има право да съществува и дали десетки хиляди близки до нас хора ще загубят живота си. Нека приемем тезата на привържениците на „ненамесата“.

Украйна ще загуби територия, но няма да бъде сломена. Ако някой си мисли, че Русия може да преглътне Украйна се лъже. Зоната на запад от Днепър остава сигурна, включително заради едностранно обявяване на от страна на НАТО на зона забранена за полети. НАТО не се намесва с военни сили, но доставя оръжие и друга помощ на Украйна. В Източна Украйна започва дълъг асиметричен конфликт.

Какво печелим ние? Това би трябвало да е основното съображение на тези, които претендират да защитават националния интерес. Какво печелим?

Черно море и цялата зона от Каспийско до Адриатическо море ще е още по-милитаризирана и реално ще е военна зона. Нима някой очаква след конфликта с магическа пръчка напрежението да се свали? А във военните зони няма място за нормална икономика и нормален живот.

НАТО и особено ЕС ще са по-слаби. Вратата за войни на Балканите ще бъде отворена, а Сърбия – окуражена. А Турция? Как ще се държи в рамките на едно отслабено НАТО?

Какъв национален интерес ще защитим при такъв сценарий? Свобода, сигурност, просперитет? Или нашата роля е да саботираме западната система за сигурност? Но в името на какво? Нов ред няма да има – няма кой да го предложи. Насреща има само по-голям потенциал за несигурност и насилие. Всички, които претендират да защитават обикновените хора и са против политиката за сигурност и отбрана водят същите тези хора към нищета и несигурност. Във военните конфликти няма сигурност и просперитет.

Накрая…

Можем да отсъдим разумно или да се опитаме да се снишим.

Ако отговорните фактори се страхуват да застанат до нашите съюзници или се страхуват да излязат от НАТО и ЕС, то тогава ще останем в ситуацията на страхливец, на който никой не вярва.

Обратното е да имаме достойнство и самочувствие. Направили сме верен избор. Заставаме до нашите съюзници от Финландия до Черно море. В същото време изграждаме собствена ефективна бойна сила. Без условности и извинения. С отговорност към себе си.