Какво прави държавата, за да подпише договор за евтин газ?

Тази вечер по новините пак ни информират как газът е поскъпнал и как изнемогват бизнес и домакинства. На един бизнесмен сметката му за газ скочила 5 пъти, на една баба газът поскъпнал 2 пъти и пак стояла на студено.

Не е лошо да ни информират обаче, че България купува 70% от газа на борсата и само 30% по дългосрочни договори. По тези дългосрочни договори например Австрия и Германия, да не говорим за Сърбия и Беларус, газът струва между 230 и 300 щ.д. за 1000 куб. м., а на борсата го купуват за 1500 – 2000 щ.д..

Трябва също да ни информират, че подписаният 10 годишен договор на „Булгаргаз“ с „Газпром“ изтича през м. юни тази година (2022 г.) и че този договор предстои да бъде преподписан. Никой обаче не забелязва решимост и дипломатичност, да не говорим за суматоха, новият договор да стане по-изгоден. Ето една чудесна тема за централните медии: „Какво прави държавата, за да подпише договор за евтин газ?“

Никой няма да ни се кара, след като Германия е в числото на страните с евтин газ.

И не бива да си въобразяваме, че Германия толкова бърза да пусне „Северен поток – 2“. Влиятелни немски среди дори им е изгодно да мотаят новия газопровод, защото продават на Полша и Украйна например газ под 300 щ.д. на цена от над 1500 щ.д.