Д-р Борис Таблов пред ФАКТИ: Стъпките от новия план за борба с пандемията не са достатъчно гъвкави спрямо "Омикрон"

Преди дни българското правителство представи новия Национален оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19. В него се предвижда противопандемичните мерки да се определят на база процента заети интензивни легла в болниците. И на пръв поглед тази идея в плана изглежда нелоша, само че "Омикрон" вариантът започна да се заявява сериозно (образно казано). В последните две денонощия имахме първо - 9996 новозаразени, а след това, днес бяха обявени 11 181 нови случая.

Вероятно истинската бройка на носещите вируса в себе си е и по-голяма, защото някои хора не си правят труда или пък нямат финансова възможност да се тестват.

Дори да приемем с успокоение сигналите, които се подават от част от медицинските среди, че "Омикрон" вариантът протича по-леко, неограничаването на вълната може да има много лоши последици за здравната ни система, а и не само.

За да поговорим за това, както и за новия план на правителството, както и въобще за актуалната COVID-19 ситуация, от ФАКТИ се свързахме с д-р Борис Таблов, анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, който упражнява професията си и в България и именно в общата ни Родина го сварихме за разговор.

Интервюто ни четете в следващите редове:

- Д-р Таблов, по-общо погледнато, как намирате новия Национален оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19 на българското правителство?

- Хубавото е, че все пак има някаква мисъл, стратегия, оформена на база на числата. Всичко е съобразено регионално, за да не се получават някакви национални сътресения. Например на места, където има по-добри резултати, хората да не се чувстват по някакъв начин ощетени спрямо другите. Това, което ми направи впечатление в плана, са тези 10% между различните фази. При числата, които виждаме с новия вариант "Омикрон", според мен с тези 10% твърде бързо ще прескачаме от стъпка в стъпка. Или казано по друг начин - в рамките на дни ще трябва да се променят решенията. Най-драматични мерки се предвиждат при 80% заетост на интензивните легла, а ние влизаме в тази тежка вълна, която сега се оформя, със заети над 500 заети интензивни легла. Знаем, че капацитетът е някъде около 900-1000 легла максимум. С оглед това, ние сме много близо до четвъртата фаза и не мисля, че тези стъпки, на базата на "Омикрон" варианта, са достатъчно гъвкави, защото твърде бързо ще се премине през тях.

- Именно от гледна точка на новозаразените нещата започват да излизат извън контрол през последните 2 дни. Трябва ли планът да претърпи промени в посока на излизане от регионалното мислене и от предприемането на мерки на база процента попълнени интензивни легла?

- Основният въпрос е какво можем да направим наистина радикално, за да намалим тази тенденция. Опитът от другите държави сякаш показва, че нямаме много полезни ходове, за съжаление. При толкова силно заразен вариант и при нежеланието за провеждане на т.нар. тежък локдаун - нещо, което е обяснимо от икономическа, социална и от всякаква друга гледна точка, не съм сигурен как точно можем да реагираме адекватно. И то при положение, че вече сме в окото на вълната. Виждаме, че числата растат всеки ден, знаем, че "Омикрон" вариантът удвоява числата в рамките на от 2 до 3 дни. Вървим след събитията и не мисля, че вече имаме кой знае колко много полезни решения, за да ограничим нещо.

Планът предвижда при достигане на 80% заети интензивни легла относително радикални мерки - спиране на планови операции, отменяне на масови мероприятия и т.н. Отговорността е дадена на регионалните местни власти. Може би, както казвате Вие, при този ръст на случаите е хубаво да има някаква ясна национална стратегия, която да се заяви и експертите да кажат как точно предвиждат ограничаването на това масово разпространение. Макар че, пак ще кажа, че опитът от други държави показва, че сякаш точно това е невъзможно, тоест за такова ограничаване трудно може да се говори, защото виждаме какво се случва в страните от Западна Европа - числата са просто огромни на фона на всички предишни вълни и при нас, и при тях.

- Тоест по-скоро да смятаме, че дори т.нар. тежък локдаун също няма да помогне кой знае колко, особено и на база това, което казахте, че вече сме в разгара на вълната?

- Със сигурност локдаунът е някаква мярка, която да намали да натиска върху здравната система. Ако наистина стигнем до етап, в който запълним всички интензивни легла и целта е да помогнем на здравната система, в някаква форма тежкият локдаун вероятно може да спре ръста, да оформи някакво плато. Въпросът е колко дълго трябва да се използва този тежък локдаун, колко ефективно може да бъде прилаган в държава с относително слаб контрол по ред причини. За ефективността на локдауна трябва да се отчете и това, че 2 години по-късно хората са безкрайно изтощени емоционално от цялата тази работа. По мое мнение тази мярка е изчерпала доверието си и няма да се получи. Друг е въпросът, че ако достигнем максималния капацитет на интензивните легла, изниква въпросът какво точно правим. Това е въпрос, на който трябваше да има отговор и да има действия в определена посока още преди 3-4 седмици, когато знаехме, че "Омикрон" идва. Появи се в Южна Африка, след това бяха регистрирани случаи и в Европа. Виждайки какво се случва в други европейски страни, беше ясно, че картината, която имаме сега, ще се случи и при нас, и то с много бързи темпове - точно това, което виждаме пред очите си - близо 10 000 вчера, над 11 000 днес. Това е един брутален ръст, като трябва да се отбележи, че ние не правим и толкова много тестове. Това, което чувам и имам като впечатления е, че всъщност скритата заболеваемост вероятно е доста по-висока. В момента човек има чувството, че сякаш почти всички са болни.

Това, което отличава други държави от нас е ваксинационното покритие. То е това, което им дава спокойствие по отношение на здравните им системи. При нас това липсва и сега можем единствено да стискаме палци и да се надяваме, че тази тежка вълна наистина евентуално ще е свързана с по-леко протичане и няма да се стигне до масово постъпване за болнично лечение. Този оптимизъм обаче не се споделя от много от експертите, аз също съм по-скоро песимистичен по темата. В хода на разгърната вълна, като че ли нищо друго не ни остава, освен да гледаме какви ще са пораженията, колкото и песимистично да звъни.

- За афишираното по-леко протичане с варианта "Омикрон" е следващият ми въпрос. Продължават ли да се потвърждават данните в научните медицински среди, че "Омикрон" протича по-леко от досегашните варианти на вируса или поне това ли е преобладаващото мнение на специалистите?

- Вчера Световната здравна организация и нейният председател излязоха със становище, в което се предупреждава да не се подценява тежестта на "Омикрон" варианта, да не се насажда усещане сред хората, че "Омикрон" е природното решение на проблема - "минал и заминал, заразил всички и сме приключили с темата".

Да, за момента научните проучвания показват, че като цяло, в сравнение с "Делта" варианта, предизвиква по-леко протичане при известен процент от хората. Въпросът е, че повечето данни, които имаме за момента, идват от страни, в които има много високо ваксинационно покритие, а България не е сред тях. Нямаме данни от държави с подобна картина като при нас и, за съжаление, не можем да знаем дали това ще се случи по същия начин в държави с ниско ваксинационно покритие, каквато сме и ние. Нашите рискови групи все още не са покрити.

От друга страна, "Омикрон" вариантът ще доведе до някакъв процент тежки случаи, до някакъв процент хора, които ще попаднат в интензивни отделения. И предвид, че ръстът и бройките този път са много по-големи от това, което сме имали досега, няма място за чак такъв оптимизъм, че здравната система няма да бъде подложена на огромен стрес тест.

Отделно чуваме от данните на колеги, че в момента се наблюдава много висок ръст на заболеваемост сред децатa - нещо, което при предишни вълни го нямаше. Чух вчера, че интензивните легла за COVID пациенти от детските групи в София са изчерпани. Тоест е твърде рано да бъдем оптимисти. Най-вероятно за средностатистическия здрав, млад и активен човек "Омикрон" протича доста по-леко от "Делта", въпросът е, че във всяка нация, както и при нас, има доста рискови групи, които повечето от другите държави си защитиха с ваксинационните кампании, а при нас не се случи точно така и сега тепърва ще виждаме резултатите от това нещо.

- Може би Южна Африка - там, откъдето тръгна "Омикрон", е горе-долу подобен на нас пример от гледна точка на ваксинационното покритие?

- Съгласен съм, но Южна Африка имаше доста масови вълни в предишните периоди и второ, много по-важно, средната възраст на населението им е доста по-ниска. Те са с 20-тина години по-ниска средна възраст на населението от нас. Нямат толкова застарявало, толкова болно население.

Пак ще кажа, още нямаме данни от държави със сходен на нашия профил - като демография и здравен статус, но дано да се случи оптимистичният вариант и нещата да са такива, каквито някои хора очакват. Само че цифрите са достатъчно високи и стряскащи. Има голяма вероятност хората, които ще са с позитивни тестове, при дори леко влошаване на състоянието им да потърсят болнично лечение. Тоест потокът на пациенти към болниците да се увеличи, и то не за сметка на тежко болни хора, а на общия брой болни. Видно е от опита на другите страни, че това е процес, който по никакъв начин не може да бъде блокиран и това ще доведе до мащабно заразяване на здравни работници, при които и без това в момента има недостиг на всички нива в здравната система. Такова масово заразяване ще доведе до невъзможност те да си покриват професионалните задължения за някакъв период от време. Тоест ще имаме един порочен кръг на база на високите числа, който сам по себе си ще влоши ситуацията критично, колкото и да приемаме, че е по-леко протичането на "Омикрон".

Още повече, като се погледнат цифрите за смъртността в държави като Англия, Франция, Испания, които са с високо ваксинационно покритие, знаейки, че тя обикновено следва 3-4 седмици по-късно, в началото на пиковете, нещата наистина не са толкова драматични, както при предишни вълни, но и не са чак толкова успокоителни. Това обаче при огромен процент ваксинирани хора. Какво ще се случи в общество с огромен процент неваксинирани, тепърва ще разберем.

- Встрани от тази конкретика, повечето хора от медицинската общност в България не приеха добре възстановяването на диалога от страна новото правителство с хора като доц. Мангъров, като партия “Възраждане”, които систематично дори отричат вируса, други казват, че той не е сериозен проблем, отделно, разбира се, се изказват и против ваксинацията срещу COVID-19. Според Вас добре ли е да се разговаря с тези хора или това е по-скоро деструктивно?

- Характерно за демокрацията е да има плурализъм и застъпeност на всички мнения. Въпросът е как точно се застъпват тези мнения. Това, което например доц. Мангъров прави от началото на пандемията, като аз лично съм имал възможността да участвам в дебат с него, неговият начин на защита на позициите не е опрян на експертиза, на медицински проучвания и на данни, които излизат ежедневно по темата. Това не е конструктивен начин за спор. Разбира се, трябва да има представители на всички гледни точки. Въпросът е, когато се оформят експертни мнения и решения, къде се слага акцентът. Когато един човек системно отказва да работи с експертни данни, тогава се губи експертността в дискусията. Става говорилня, надговаряне.

Относно "Възраждане" - те са събрали всички антиговорители и това, което ги обединява е антиговоренето - не с факти, а просто отричане. Трябва да има конструктивен диалог, а той няма как да е конструктивен, когато част от хората, участващи в диалога, нямат желание да го водят, а просто искат на всяка цена да отричат тезата на останалите.

Отделно, че на фона на навлизащ масово "Омикрон", което беше известно още миналата седмица, да направиш масов протест пред парламента - да събереш хората в автобуси и да ги закараш на площада, да стоят без маски, това е безотговорно. Както и да отричаш всякакви мерки в парламента, където е съсредоточен фокусът на обществото, хората гледат, а личният пример знаем колко е важен.

Точно в този момент, когато вече, образно казано, виждаме вълната през прозореца, тепърва да водим диалог с групи, които са едва ли не тотално анти всичко, няма особено голям смисъл. Да не говорим, че тезите на тази група са да не правим нищо. А как точно да не правим нищо и да оставим болниците да колабират и да не могат да си изпълняват елементарните задължения?

Когато премине вълната и нещата се успокоят, би могло да се проведе една конструктивна дискусия дали има неща, които могат да се направят по-добре. Нека тогава въпросните колеги да си изложат позициите, но в момента смятам, че не е продуктивно по никакъв начин.

- Сравнено с България, но и по принцип - каква е ситуацията в Германия в момента?

- Ситуацията в Германия следва хода на всичките западноевропейски държави - бележат се ежедневни ръстове в броя на новите позитивни случаи. 600 случая на 100 000 е нивото, 112 000 са новите инфекции, навсякъде по провинциите има ръст, бележат се нови рекорди, но положението в болниците за момента е относително спокойно. Има около 2200 заети интензивни легла, като ако сравним с декемврийската вълна, предизвикана от "Делта" варианта, в края на ноември, началото на декември в пика имаше 4800 заети интензивни легла. Тоест в момента ситуацията е твърде далеч от интензивно натоварване на здравната система. Поне в частта интензивна медицина.

В Германия говорим и за 75% ваксинирано население, като във възрастовата група над 60-65 години, които са най-рискови като група, са над 85% и съответно това дава своето отражение. Близо 50% от населението пък е с бустерна доза. Тези данни са добри предпоставки да се очакват нелоши резултати, или поне не толкова драматични, колкото при предишни вълни.

- Знаем, че в България, макар и да не е свръх масово, мерките не се спазват. Какви са впечатленията Ви от Германия - как властите там се справят с контрола на спазване на мерките?

- Това е сложен въпрос от гледна точка на принципното отношение на общностите към мерките. Този процес не започва с коронавируса, няма и да свърши с него. Единият механизъм, разбира се, е контролът и начините на упражняване на контрол. В Германия в кафе, заведение или на друго подобно място, ако влезеш и си носиш маската под носа, ще те изгонят категорично, независимо от всички видове доводи, които се опитваш да дадеш. Ако станеш твърде агресивен, много е вероятно да бъдат извикани органите на реда и може да понесеш и други последствия.

Лично аз съм присъствал в магазин на една сцена, която доста ме изуми. Един гражданин извади една медицинска документация и твърдеше, че той е освободен от задължението да носи маска по някакви причини. Служителката му каза, че не приема документацията му, защото нейната работа не е да бъде здравен експерт и че той трябва да покаже атестат от личния си лекар, на който ясно да пише, че е освободен от това задължение. Господинът нямаше такъв и след една тежка разправия го накараха да си остави всички покупки на касата и да си тръгне. Това нещо в България и Вие трудно си го представяте, нали?

Пребивавайки в България от известно време, прави ми впечатление - особено сега, когато сме в низходящото рамо на следващата вълна, че отивайки например в заведение, дори не се проверява дали сме ваксинирани, имаме ли сертификати, нямаме ли, а пък това изискване е наложено. Тоест - и да имаш мерки, ако няма обратна връзка, да ги контролираш и евентуално да глобяваш нарушителите, няма как да стане.

От друга страна е доверието в институциите на обществото като цяло, а също и в политиците и решенията, които се взимат. В това отношение има голяма разлика между обществата. Немците са прословути с дисциплината си, а ние на Балканите обичаме да видоизменяме правилата. На хората някак си не им се спазват мерки.

Друг фактор е споменатият вече личен пример на ключовите звена в тази пандемия - журналисти, политици, медици и т.н. Непрекъснатото излъчване на тотално противопоставящи се едни на други послания и сигнали обърква хората максимално. За съжаление, този процес тече интензивно месеци наред и хората вече наистина не знаят на кого да вярват. Или пък всеки си е намерил някаква ниша, свое островче, което споделя неговата позиция и даденият човек вярва само на тези хора. Знаете, че помежду си дори медиците в България генерират тотално противоречиви послания. Има колеги, които не носят маски, говорещи срещу ваксината, отричащи ползите. Дори и в този момент. И мен непрекъснато ме питат: "Докторе, кажи на кого да вярвам в крайна сметка"?

Има някаква причина онова общество там да е развито по един начин, а нашето по друг. Това са процеси, които са отнели години, да не кажа десетилетия. Няма как да сменим хората.

- Един по-фундаментален въпрос за финал на нашия разговор. Може ли да се говори за приближаващ край на пандемията на база данните за "Омикрон", за които говорихме, или поне за поставянето ѝ под контрол от нас с настъпването на по-топлите месеци?

- Надеждите са, че в този обем, в който циркулира "Омикрон", практически едва ли не всеки човек влиза в контакт с вируса. Да се надяваме, че тази вълна е най-мащабната в световен план. Дали това ще е така - ще видим. От самото начало на пандемията аз обичам да цитирам един немски пулмолог, който слушах още 3-4 месеца след като започна пандемията. Любимата му фраза беше, че: "Вирусът ни е научил, че няма нищо по-лошо от вчерашното познание". Тоест ние непрекъснато трупаме нови и нови данни и вирусът не спира да ни изненадва.

Това, което знаем е, че за коронавируса имунитетът не е траен, а виждаме, че и вирусът се променя. В общи линии надеждата е вирусът природно така да мутира, че да остане ендемичен, тоест да причинява рутинните оплаквания на един сезонен грип - хрема, температура, лека болка, които да преминават от само себе си в рамките на няколко дни. Дай Боже да е така, но дали така ще стане - рано е да се каже.

Трудно функционираме в условията на непрекъснато отваряне и затваряне, ограничаване. Изобщо ежедневието ни много се промени и ще е хубаво, ако може да се върнем назад към т.нар. нормалност. За момента движението на повечето държави - поне тези от развития свят, към който и ние искаме да се числим, слага ударението върху ваксинирането като засега най-ефективния начин да намалим броя на тежките и смъртните случаи. Там обаче споровете са големи, включително и от гледна точка на това, че и след ваксинация имунитетът е в рамките на месеци. Все пак дано наистина това да е последната голяма вълна и след това нещата да се върнат към по-нормални рамки.