Време е българите да решим кого ще подкрепим

Настоящото правителството на Кирил Петков е последният шанс на България за развитие. Другото е поне още десет години безвремие и да продължаваме в следващите тридесет години да се питаме свърши ли преходът в България или не е свършил?

За пръв път на българската политическа сцена виждаме не само ново правителство, но и изцяло нов модел на поведение. Виждаме хора които не се влияят от това че са на власт, не се възгордяват, не се мислят за по-специални от другите. Виждаме едно европейско поведение, за което толкова се чудихме съществува или не съществува и възможно ли е да се появи и да вирее в България. Виждаме че за пръв път, въпреки тежката здравна и икономическа ситуация, се предлага бюджет на развитие, на стимулиране на хората и цялостното обществено развитие. Досегашните бюджети просто поддържаха статуквото, независимо дали си говорим за малки, за постни, за големи или за пикантни пици. Понеже така, с просто поддържане и преписване, беше най-лесно, понеже по този начин има най-малка вероятност да се сгреши.

Време е българите да решим дали искаме да ни управляват хора, които ни вкарват съзнателно в заблуди и ни държат в невежество, за да могат по-лесно да ни управляват или искаме прозрачност и ясна отговорност в държавните и обществени дела. Дали искаме да живеем в една по-богата и уредена държава, за която в крайна сметка всеки от нас трябва да поеме своята отговорност. И върхът на тази отговорност да не е само изразяване на емоции в социалните мрежи и форуми. Искаме ли да продължаваме да пътуваме и да питаме „Какви са тези разбити пътища?” и „Кога ще се оправим?” или имаме сили да се противопоставим на тези, които източват обществени средства и по този начин омаломощават българското общество и държава.

Разликата между единият път и другия е следната. България може да остане пасивен член на Европейския Съюз, да получава готови решения и само да ги превежда и да се опитва да ги прилага. България може да стане и активна страна, ние сами да предлагаме нови решения и път, по който може да се развива целия Европейски Съюз. Имаме ли самочувствие и желание за това, понеже потенциал имаме ?

Бързам да кажа, че на последните избори бях от групата, която гласува с „Не подкрепям никого.” Вероятно на следващите избори ще съм от същата група. Но винаги съм бил от групата, която е за развитие, за благоденствие на държавата, за образование и просветление на хората и обществото. Затова подкрепям всяка стъпка в тази посока, независимо от кого произхожда.