Неутралитетът на Украйна и руско-украинският конфликт

Вече никой не оспорва, че в основата на руско- украинският конфликт е въпросът за неутралитета на Украйна, или по- точно за присъединяването или неприсъединяването на Украйна към НАТО. Което е част от по- голям въпрос, дали НАТО следва са се разширява на изток и до границите на Русия.

Според САЩ и НАТО, суверенно право на всяка държава е да решава кога и към коя международна организация, включително към НАТО, иска да се присъедини.

Според Русия обаче, още при обединението на двете Германии, и разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор, на Москва е било обещано, че НАТО няма да се разширява на изток и в близост до руските граници. Такова разширение, Русия многократно е заявявала, е заплаха за националната и сигурност. Тя е била особено разтревожена от възможно присъединяване на Украйна към НАТО и настаняването на нейна територия на натовски бази и въоръжения, и ясно е предупредила, че ако се наложи да предотврати такова развитие, ще предприеме и необходимите мерки, подразбирайки се и прилагането на сила.

Целта на настоящата публикация да даде сравнителен анализ на оценката на руско- украинския конфликт и на мотивите на руския президент Путин и на на руската инвазия в Украйна от български политици и политически наблюдатели и на някои известни американски такива.

С малки изключения, мненията на редица известни български политолози и политически наблюдатели се характеризират с крайно негативни оценки по отношение на руските цели в конфликта на Русия с Украйна и по- специално по отношение на личността на президента Владимир Путин, като едноличен виновник за този конфликт.

Ето някои от тях:

Премиерът Кирил Петков: "Путин е диктатор".

Бившият президент Росен Плевнелиев: "Плаках с бившия президент Юшченко. Той ми каза какъв е сценария според него, и каква е посоката на действие. То е диктаторът Путин да инсталира марионетен режим".

Бившият премиер Бойко Борисов: "Гледах президентът Путин - излъчваше бруталност и свирепост".

Соломон Паси, бивш външен министър: "В момента апетитът на президента Путин е по същия начин уголемен, по какъвто начин беше апетитът на Хитлер преди Втората световна война“.

Бойко Ноев, бивш военен министър: „Стратегическата цел на Путин е заличаване на съвременна Украйна от политическата карта на света“.

Стефан Тафров, бивш посланик във Великобритания Франция и Испания: "Путин превърна собствената си страна в нещо като Южна Корея в Европа".

Доц. Огнян Минчев, мастит политолог и социолог, автор на анализи по международна политика: "Русия е управлявана от безмилостен, безпардонен, служител на Злото, диктатор – агресор....Възстановяване на Руската империя е мотивът на Владимир Путин да нахлуе в Украйна“.

Иван Кръстев, Политолог, публикуващ понякога и в „Ню Йорк Таймс": "Трябва да сме наясно, че това не е война на Русия, а война на Путин. Докато Западът се самозалъгваше с идеята, че Русия е в състояние на постоянен упадък, руският президент започна да осъществява идеята си за имперски реванш".

Проф. Евгени Дайнов: „Путиновите заплахи по адрес на Украйна повтарят нещо, което вече се е случвало в историята на (Съветска) Русия. В своето болшевишко начало тази страна е убедена, че е носена напред от ветровете на историята и накрая ще покори целия свят. "Цивилизованият, и дори полу-цивилизованият, свят се изправя срещу насилника. Той иска друго: да диктува на източноевропейските „държавици” до каква степен могат да бъдат членове на НАТО и на ЕС, а на Украйна - да не бъде до никаква степен“.

Николай Слатински , професор по национална и международна сигурност: "Путин е чудовище, което ако не бъде спряно навреме, ще трябва да бъде спирано много по-късно с много повече, с пъти повече жертви и разрушения.... България е пълна с "путиноиди", които " са една цъкаща зловещо бомба с часовников механизъм, която един ден може да се взриви със страшна сила и да разпарчетоса националната сигурност, суверенитета и националната цялост на България“.

Горните мнения имат отчетлив декларативен характер, те не предлагат анализ на историческите и политическите предпоставки за вникналия конфликт, за ролята на не само на Русия, но и на друга една велика сила в този конфликт- САЩ. Те съдържат агресивен заряд, и липса на обективен и непредубеден поглед върху събитията. От тях лъха примитивна русофобия, определен оцветен политически мироглед, и липса на задълбочена и безпристрастна оценка на руско- украинския конфликт. Епитетите, с които обрисуват руският лидер излизат извън границите на приличието и граничат с неприемлив жаргонизъм, крайно неподходящ за такива претенциозни личности, накичени с незнайно как и защо с разни титли.

Това, което още прави впечатление е, че редица от тях някога са обслужвали или са били свързани по един или друг начин с комунистическия режим. Бойко Борисов и Росен Плевнелиев са бивши комунисти. Бойко Ноев, верен привърженик на НАТО и яростен русофоб е възпитаник на произвеждащия бъдещи дипломати и недостъпен за обикновените български кандидат студенти Институт за международни отношения в Москва, син на активен борец против фашизма и капитализма с генералско звание в червената армия. Евгени Дайнов с дядо активен борец против капитализма и фашизма е имал не всекиму разрешената привилегия да се обучава в Оксфорд, докато баща му е бил кореспондент на Работническо дело в Лондон. Дайнов, като се завръща в България през 1984 г. получава научната степен кандидат на историческите науки с дисертация „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи”. Огнян Минчев до 1989 г. е редовен член на Българската комунистическа партия, асистент в катедра „Научен комунизъм“ на Софийския университет „Климент Охридски”. Соломон Паси е от високопоставено комунистическо семейство, баща му проф. Исак Паси , марксист по убеждение, бил е асистент в катедрата по „Марксизъм- ленинизъм” към Философския факултет на СУ. Иван Кръстев, започнал кариерата си като стипендиант на "Отворено общество" на Сорос е син на Йото Кръстев беше заместник-завеждащ на отдел „на ЦК на БКП.

Повечето от тях гравитират към и получават професорски и научни титли от Нов български университет (НБУ), създаден първоначално с финансово участие на Сорос. В този университете основана Политическа академия за Централна и Източна Европа (PACE), провеждаща курсове и конференции, предназначени за подготовка на бъдещи български политици. НБУ е финансиран щедро по линия на различни програми от Фондация Америка за България, Научна програма за НАТО, Британския съвет и други западни фондации и организации. Русофилски кадри този университет не бълва.

Всички тези политици, политолози и социолози като че се стремят съзнателно или подсъзнателно да се разграничат от всичко свързващо ги по един или друг начин с комунистическото минало, творенията им са един вид индулгенция, с която изкупуват скрити грехове. Оттам и тяхната невъзможност да бъдат обективни и склонността им да демонстрират подчертан анти комунизъм и свързаната органично с него русофобия. Пример е Институтът за регионални и международни изследвания (ИРМИ) е създаден през 1997г. от Огнян Минчев, целящ промоциране на евро атлантическите ценности и пресичане на руското политическо и икономическо влияние в България. Веднъж захранени с русофобия, те се оказват неспособни да предоставят научен анализ на руско- украинския конфликт и се задоволяват само с декларации срещу Путин и Русия надвиквайки се един друг.

Коренно различен е подходът на видни американски политици и политически наблюдатели и анализатори към оценката на руско- украинския конфликт. Без да спестяват критиката си към действията на Русия и Путин за инвазията на Украйна, които оценяват като непременени и погрешни, те все пак подлагат на трезв анализ факторите, породили този конфликт, като обръщат специално внимание на отговорността на НАТО и на самите САЩ в това отношение.

На 4 март 2014г. в списането "Геополитически седмичник" известният американски геополитически анализатор, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор“ и на Geopolitical Futures (Геополитически прогнози) Джордж Фрийдман публикува статията „Украйна и „Малката студена война“.

Ето главните акценти в неговата публикация:

Оранжевата революция в САЩ от декември 2004 г. до януари 2005 г. накара руснаците да видят събитията в Украйна като опит на САЩ да присъединят Украйна в НАТО и така да поставят основите на дезинтеграцията на Русия, и откровено казано имаше истина в тези руски опасения... Ако Западът установеше доминация в Украйна, Русия ставаше незащитима. Ако искаме да разберем руските действия и намерения, трябва да започнем с нейната фундаментална уязвимост- нейните северозападни граници. В северните европейски равнини, където няма никакви защитни естествени препятствия, без значение какви граници се чертаят, Русия ще е изложена на атака. Затова и нейната стратегия е създаването на буферна зона в района. Русия не може да приеме да граничи там с враждебни натовски страни. Затова действията, които Русия които ще предприеме ще изглеждат агресивни, но всъщност те ще бъдат защитни.

На 5 февруари 2015 г. в реч в Чикаго, Фрийдман добави: „Въпросът, който стои сега е, дали искаме да имаме Украйна като една буферна зона между Русия и Запада, която най-малкото трябва да остане неутрална. Или Западът ще навлезе толкова дълбоко в Украйна, че НАТО да остане отдалечено само на 100 км. от Сталинград и 500 км. от Москва. За Русия статусът на Украйна представлява екзистенциален въпрос. И руснаците не могат просто така да оставят настрана този въпрос“.

На 20 юни 2019 г. двама политически анализатори, Южийн Рамър и Ричард Соколски публикуват в издание на американската фондация "Карнеги за международен мир" статия под заглавие: „30 години на американска политика спрямо Русия".

Южийн Рамър е старши научен сътрудник и директор на програмата "Русия и Евразия" на "Карнеги", член на Международния институт за стратегически проучвания и бивш служител на Съвета за национална сигурност, на Държавния департамент и на Националния съвет по разузнаване на САЩ, където е отговарял за Русия и Евразия. Ричард Соколски е научен сътрудник на програмата "Русия и Евразия" на "Карнеги", бивш старши служител на Държавния департамент, сътрудник на RAND Corporation и на Института за стратегически проучвания.

Това са хора, които знаят за какво говорят и ето какво казват те:

В продължение на три десетилетия американската администрация следва политика на разширение на евро- атлантическата архитектура на сигурност в посока на евразийското пространство, обграждайки Русия, което Москва възприема като заплата за своята сигурност. Това създава нежелана опасна криза в американо- руските отношения. Изходът според двамата автори е САЩ да преустановят разширяването на НАТО на изток, и на Украйна и Грузия да се разясни, че те не трябва да формират своята външна политика на базата на предположение, че ще станат член на НАТО, но че има възможности за реализиране на програми с тези две държави в областта на сигурността. Едновременно трябва да се преосмисли и политиката на на санкции спрямо Русия.

Двамата експерти посочват, че по време на Конференцията за сигурност в Мюних през 2007 г., когато се обсъжда възможността за изграждане на глобална система за сигурност, Путин е предупредил НАТО да не се разширява на изток, предупреждение към което Западът се е отнесъл с пренебрежение. През 2008 г. САЩ и НАТО обещават членство на Украйна и Грузия в НАТО, с което пресичат невидимата червена линия, очертана от Путин. САЩ и НАТО не отчитат факта, че никоя от другите страни от бившия Съветски блок няма такива исторически връзки с Русия, като тези две страни. До 1991 г. Украйна в продължение на 300 години е била част от Руската империя и по- късно от Съветска Русия. Грузия е станала руски протекторат през 1783 г. , част от Руската империя през 1801г. и по късно част от Съветския съюз. Затова и залогът на Русия по отношение на тези две държави е много по- голям от този на САЩ и НАТО, което и обуславя решимостта и да отиде на война ако необходимо за недопускане на свързани с НАТО враждебни на Русия режими в тези две страни.

Двамата автори посочват и друг фактор, който следва да се взима под внимание, когато се анализира позицията на Русия спрямо разширението на НАТО до нейните граници. Русия е преживяла две катастрофални нашествия от чужди армии- първо тази на Наполеон през 1812 г., когато е превзета Москва и при нападението на хитлеристка Германия, когато през 1941г. германската армия буквално стига до вратите на руската столица. В психологията на руския народ и нейните държавни лидери страхът от повторение на подобна трагедия е дълбоко залегнала, оттам и стремежът към създаване на буферна зона, част от която да бъдат Грузия и особено Украйна. В това отношение Кремъл не вижда каквато и да е възможност за компромис и е очертал червена линия, която няма да позволи да бъде пресечена, дори с цената на война.

Двамата експерти подлагат на критика и демонизирането на Путин от западните политици и пропаганда, които хвърлят цялата отговорност за действията на Русия върху него. Крайно невероятно е, пишат те, че позицията на Русия към САЩ и НАТО, що се отнася до експанзията на изток на НАТО, да се промени и след като Путин напусне Кремъл. В заключение те казват, че Русия е велика сила и важен играч на световната сцена и САЩ имат жизнено важен интерес да поддържат стабилни и предвидливи отношения с тази държава.

На 30 юни 2021 г. двамата експерти публикуват друга статия със заглавие "Голямата илюзия: Въздействието на погрешните представи за Русия върху външната политика на САЩ". В нея те определят два важни фактора, обуславящи хроничните погрешни представи за възможностите и интересите на Русия, които оказват влияние върху външната политика на САЩ към тази страна. Първият е еуфорията от рухването на Съветския съюз, което гарантира на САЩ непреодолимо превъзходство и поражда в американските държавни политици погрешното убеждение, че не е нужно да се съобразяват с ослабената Русия по отношение на разширяването на НАТО на изток. Затова и инвазията на Русия в Украйна предизвика шок в САЩ и НАТО. Вторият фактор, изтъкнат вече в предишната им статия, е че в Америка не отчитат и не се съобразяват с факта, че външната политика на Русия е обусловена от нейните исторически проблеми с отделни значими европейски държави и от география, която не предоставя ефективна бариера за защита от чужди заплахи. Това и обуславя неспособността и провала на американските политически лидери да преценят докъде руските лидери могат да стигнат в действията си за защита на своята държава. Затова и не обръщат внимание на предупреждението на Путин в Мюних , че разширението на НАТО на изток ще дестабилизира Европа и ще застраши руската сигурност.

В коментар от 2 март 2022 г. в новинарското списание за разследващ журнализъм и политика „Consortium News“ , бившият офицер от разузнаването на Корпуса на морската пехота на САЩ и бивш инспектор по оръжията на ООН Скот Ритър се присъединява към мнението на Рамър и Соколски за причините на руско- украинския конфликт. Белият дом според него е заложник на опростенческата политика на "доброто срещу злото", което е причина за неспособността му осъзнае и обясни на обществото в Америка историческите корени на опасенията на Русия за нейната сигурност от разширяването на НАТО на изток. Според него, американският политически елит умишлено, но и погрешно обрисува Путин като авторитарен диктатор, с грандиозни планове за глобална, контролирана от Русия империя. Всъщност Путин според него следва политика за защита на интересите и сигурността на Русия, както и на тези руснаци, останали извън границите на Русия след рухването на Съветския съюз. По- нататък, Ритер пояснява, че Русия се опитва да изгради буферна зона между себе си и НАТО, и че руската инвазия в Украйна трябва да бъде разглеждана в този контекст. Русия ясно е била заявила какво иска и какви ще бъдат последствията, ако исканията и са отхвърлени. Тази война беше предизвестена и предотвратима, ако западът беше се вслушал в предупреждението на Путин, твърди Ритер.

Скот Ритер е силно критичен към Украинското правителство затова че в Украйна се толерира и възхвалява Степан Бандера, националист, воювал на страната на нацистите. В Украйна, посочва Ритер, събориха мемориали на съветските освободители и вместо това издигнаха паметници на украинци, воювали в редиците на 12-та танкова дивизия СС". Подобна позиция между другото изрази на 14 февруари т.г. водещият наблюдател в консервативния телевизионен канал „Фокс нюз” Тъкър Карлсън който обвини демократите, че неправилно в руско- украинския конфликт подкрепят Украйна, защото тази страна не е демокрация, а нейният президент е диктатор, чието правителство е забранило опозиционните медии.

Друг американски политически коментатор, Томас Фрийдман, в статия от 21 февруари 2022 г. в „Ню Йорк Таймс“ поставя въпроса защо е било нужно да се използва слабостта на Русия след разпада на Съветския съюз за разширяване на НАТО на изток, в резултат на което са полага началото на нова студена война? Той припомня следното мнение на доайена на американската дипломация, известеният дипломат Джордж Кенан, бивш посланик на САЩ в Москва, изиграл важна роля в политиката на САЩ на сдържане на Русия, изказано на 2 май 2008 г. непосредствено след като Сената е ратифицирал решението за разширяване на НАТО: "Аз мисля, че това е началото на нова студена война. Русия ще реагира остро и това решение ще повлияе на външната им политика. Русия е била нападана през 17 век от шведите, през 19 век от французите и два пъти от германците пред 20 век. Мисля, че това е трагическа грешка. Нямаше каквато и да е нужда от това".

На 2 март 2022 г. американският политически наблюдател Ерик Левитц публикува в списанието Intellinger коментар под надслов:"Виновна ли е Америка за войната в Украйна". В нея той пише:

"От десетилетия Кремъл даде на Запада да разбере, че разширението на НАТО и приемането на Украйна засяга сърцевината на руските интереси. Независимо от това САЩ поощряваха Украйна и отказваха да изключат възможността за приемането и в НАТО, въпреки, че бяха наясно, че Русия ще употреби военна сила да се противопостави на това, че в такъв случай САЩ няма да рискуват да я защитят, и че сама Украйна няма да може да победи в такава война без външна помощ. Тази политика на САЩ е предателство към Украйна. Затова най- добрият изход за благополучието и сигурността на Украйна е отказ от членството в НАТО и обявяване на неутралитет. Противното ще е катастрофа за тази страна". Ерик Левитц цитира и мнението на проф. Джон Миършаймер, известен политически анализатор от Чикагския университет, който през 2015г.- предупреждава: "Западът води Украйна по примамлива, но гибелна политика, която ще я доведе до катастрофа".

Ето и мнението за възможния неутралитет на Украйна на двама от най- изявените американски политици, бившия държавен секретар Държавния департамент на САЩ Хенри Кисинджер и бившият на президентски съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински.

" Западът трябва да разбере- утвърждава Кисинджер през 2014 г. - важността на Украйна за Русия. За да се развива и оживява, тя трябва да е мост между двете страни. Вместо да се присъединява към НАТО, Украйна трябва да вземе пример от Финландия, като си сътрудничи със Запада в различни области, но и да не конфронтира Русия.

Бжежински също изразява подкрепа на възприемането от Украйна на неутралитет по подобие на финландския модел и настоява, че не трябва да участва в никакъв военен съюз, който Москва възприема като насочен срещу Русия.

Предупреждения за погрешната политика на САЩ и към президента Байдън по отношение на Украйна идват и от крайно десни консервативни кръгове.

На 21 декември 2021 г. консервативният американският политик и коментатор Патрик Бюканан, бивш съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън писа в списанието „The American Conservative“ : Путин ясно казва - или САЩ и НАТО ни дават юридически гаранции, че Украйна няма никога да се присъедини към НАТО и да се превърне така в база с въоръжения застрашаващи Русия или ние влизаме там и ще си осигурим такава гаранция”. На 19 януари 2022 г. той даде следният съвет на американския президент Байдън: ”Ако не възнамеряваме да разширяваме НАТО още на изток, за да включим Украйна и Грузия, защо не го заявим и така да отстраним претекста Путин да нападне Украйна?”. Байдън не го послуша, а в началото на март, когато руската инвазия вече беше факт, Бюканан наново писа в „American Conservative“: „През 2008 година НАТО откри пътя за Грузия и Украйна да се присъединят към НАТО. Когато Путин реагира остро срещу тази възможност, Съединените щати отговориха, че НАТО има политика на отворени врати. На това Путин отговори- нито Украйна, нито Грузия ще станат членки на НАТО и още през 2008 г. нападна Грузия за да пресече намерението на тази страна да стане член на НАТО. И сега направи точно това, което ни предупреди, че ще направи- навлезе в Украйна".

Според известният американки философ, публицист и политически коментатотор Ноам Чомски, „тази криза зрееше 25 години, докато САЩ с презрение отхвърляха руските тревоги и двете червени линии на Москва - Грузия и най-вече Украйна....Трагедията можеше да бъде избегната до последната минута преди криминалната агресия на Путин“.

От изразените мнения на видни американски политици и политически коментатори и наблюдатели е видно, че САЩ носят своята отговорност за руско- украинският конфликт. Украйна е примамена с обещания да стане член на НАТО, без да са и дадени гаранции, че ще бъде защитена при военна интервенция от страна на Русия и със знанието, че такава интервенция ще бъде неизбежна.

А за всичко това е предупредил още през 2008 г. и американския посланик в Москва Уилиям Бърнс, в публикувана от Уикиликс грама от 1 февруари същата година до Държавния департамент, Министерството на отбраната на САЩ и до щаб- квартирата на НАТО. Ето основните моменти в нeя:

Бърнс съобщава, че във връзка с намерението за членство на Украйна в НАТО, руският външен министър Лавров и други високопоставени лица в Москва изразяват остро несъгласие, подчертавайки, че Русия ще разглежда разширяването на НАТО на изток като потенциална военна заплаха. Според американския посланик, членството на Украйна в НАТО е "емоционален и невралгичен проблем" за Русия.... Същото се отнася и до самата Украйна, където е възможно да се стигне до вътрешна гражданска война, поради нежеланието на руското население там за присъединяване към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси. Той информира, че Лавров приема правото на на съседните на Русия държави да се присъединяват в каквито искат организации, но че те следва и да отчитат, как това ще се отрази на своите съседи. Лавров е убеден, че разширяването на НАТО на изток не е основано на съображение за сигурност, а като наследство от времето на Студената война. По- нататък Бърнс информира, че на пресконференция на 22 януари говорител на Външното министерство е заявил, че Русия и Украйна имат задължения по силата на Договора от 1997г. за Дружба, Сътрудничество и Партньорство, в който двете страни декларират, "че ще се въздържат от участие или подкрепа на всякакви действия, които биха поставили под угроза сигурността на другата държава". Лавров подчерта, пише Бърнс, че при възможна интеграция на Украйна в НАТО сериозно ще застраши "Русия ще бъде принудена да предприеме съответни мерки".

По- ясно не може и да се каже. Американският посланик Бърнс, Джордж Кенан, Джордж Фрийдман, Кисинджер и Бжежински, Бюканън, Рамър и Соколски и ред други политически анализатори и наблюдатели са предупреждавали за това, че недалновидната американска политика на изолация на Русия и застрашаването националната и сигурност, чрез разширяването на НАТО на изток и най- вече намерението да приемат Украйна в тази организация, могат да доведат до непредвидими последствия, включително интервенция на Русия за недопускане на тази възможност. И че в решенията и действията си руският президент Путин ще се ръководи и се е ръководил логично от желанието за защита на сигурността на руската държава. И е изумително, че Белият дом не се е вслушал в тези предупреждения и в съветите за неутралитет на Украйна, и че изцяло прехвърля вината за руско- украинския конфликт изцяло върху Русия и по- специално върху нейният президент Путин.

Да разбереш действията на една личност не значи, че ги оправдаваш- писа политическият коментатор Ерик Левитс. С което иска да каже и обратното- може да осъдиш нечии действия, но за да си обективен, трябва и да се опиташ да разбереш, какво го е накарало да ги предприеме.

Несъмнено е, че Русия и Путин допуснаха с инвазията в Украйна стратегическа грешка. Нищо не налагаше такава да се осъществи в момента. Русия многократно беше заявила в миналото, че ще прибегне до военна намеса за да предотврати влизането на Украйна в НАТО, но в това отношение досега имаше само заявени намерения, без планирани конкретни преговори. По- логично би било да предприемат само ограничени действия за защита на правата и волята за самоопределяне на рускоезичното население в самообявилите се Донецка и Луганска републики. Но очевидно плановете са били за блиц криг военна интервенция, рухване на прозападния режим в Киев в рамките на няколко дни и решаване по този начин проблема с присъединяването на Украйна към НАТО. Това се оказа стратегическа грешка с тежки последствия и за Украйна и за изпадналата в политическа и икономическа изолация Русия.

Решението на Русия и лично на Путин за военна намеса в Украйна се осъдени остро от много страни в света, но в издаването на присъдите като цяло липсва опит за обяснение на действията на Русия. Никой от държавниците в САЩ и НАТО не споменава предупрежденията на авторитетни бивши политически личности и на настоящи политически анализатори и коментатори за провокационната политика на САЩ и НАТО, обусловила руско- украинския конфликт. Както образно се изрази в един от своите коментари английският публицист Питър Хитченс, ако ръгаш мечката с остена,тя ще те захапе“. Той коментира в своята страница в „Дейли Мейл“ демонизирането на Путин, като едноличен виновник за конфликта и инвазията на Русия в Украйна по следния начин:

"След 1992 г. САЩ започнаха да се отнасят към Русия, като към бито куче. Архитектът на това отношение беше Пол Уолфиц (бивш зам. министър на отбраната, член на проекта за Нов Американски век"). Той е автор на документ, в който се утвърждава, че отсега нататък в света ще има само една супер сила и директно постановява, че "нашата първа цел е да предотвратим възникването на изток заплаха от рода, каквато представляваше Съветския съюз". Резултат на тази политика според Хитченс е разширяването на НАТО на изток. Наистина ли тези, които създадоха тази политика мислеха, че Русия, няма да забележи, че тя е цел на това разширение? Русия защищава своите интереси, както всяка друга нация, това факт, подобно на този, че дъждът се излива към земята, и че водата е мокра. Владимир Путин се появи като директна реакция на доктрината на Уолфитс. Ние го създадохме". Хитченс, подобно на Скот Ритер и Тъкър Карлсън критикува режимът в Украйна и идеализирането и героизирането на украинския президент Зеленски. Той цитира подтискането на употребата на руския език , натиска върху многобройното рускоезичното население да приемат украинска версия на имената си, затварянето през 2011 г. на три опозиционни телевизионни канала, поставянето под домашен арест на опозиционни лидер Виктор Медведчук .

Следва да се отбележи, че в България има и политически наблюдатели и коментатори, които дават трезва и реалистична оценка на руско- украинския конфликт. Изненадващо откровен в това отношение е известният с десните си убеждения бивш конституционен съдия Георги Марков, който писа във „Фейсбук“:
“Какъв е проблемът Украйна да признае Крим, който е вече руски и никога няма да стане украински, защото няма кой да го освободи? Какъв е проблемът да признае Донецк и Луганск, които никога повече няма да бъдат украински? И накрая, какъв е проблемът в украинската конституция да се напише, че Украйна ще запази неутралитет и няма да стане член на НАТО? Никакъв!“