Неотложна глупост*

Два дни ни досаждаха с комедията „ГОЛЯМОТО ИЗДЪНВАНЕ“.
Тя е абсолютен фаворит в категорията „Неотложна Глупост“.

Това коментира Кеворк Кеворкян за www.kevorkkevorkian.com.

Продуцент и режисьор – Кирил Петков /по съвместителство и личен реаниматор на бившия премиер Бойко Борисов.
Някои хора до такава степен са обсебени от „неотложна глупост“, че тя сякаш се е превърнала в самото им естество.

Те изобщо не могат да устоят на изкушенията ѝ.
И точно те имат последната дума тъкмо сега, когато е ясно, че се опитват да въвлекат България в руско-украинския сблъсък.
Кирчовци ни осигуриха вече един друг кеф – директен конфликт с Русия, заради изгонването на 10/десет/ руски дипломати.

„Браво, подмазвачи!“ – казват новите ни най-верни партньори/“от урва на урва и от век на век“ - и търсят следващата възможност да втвърдят още повече образа на България – например, с натиска да подарим на Зеленски ракетните си комплекси.

Няма да им е трудно да развинтят чивиите на ПростоКирчо - те със Зеленски успяха, какво остава за нашия самодеец.
Всъщност, започвам да се съмнявам, че Зеленски е чист евреин - един истински евреин не би се оставил толкова много и толкова дълго да го будалка Байдън.
Втвърдяваха го – обаче накрая го изоставиха.

Сега е ред на нашите балами да бъдат използвани.
Байдън направо подведе Украйна – неизбежно е човек да не стигне до този извод, ако внимателно проследи хронологията на неговото говорене, особено преди началото на Операцията.
Той упорито се придържа към известното правило на агресивната политика – „Бистър поглед и празно сърце“.

Само дето погледът му не се оказа никак бистър, за сърцето да не говорим – разрушенията в украинските градове в немалка степен се дължат и на тази „празнота“.
Само проскубани орли като Байдън не могат да се примирят, че Света вече е друг.
Жалко за клета Украйна…

Споменах „орли“ – и се сетих за нещо любопитно: дали са обърнали килима в Овалния кабинет на Белия дом?
Ето едно свидетелство за мистерията с въпросния килим, то е на Дан Браун: „Доминираща особеност на Овалния кабинет е пъстрият белоглав орел, извезан върху овалния килим. В левия си крак птицата стиска маслинова клонка, а в десния – наръч стрели. По време на мир орелът гледа наляво – към маслиновата клонка. Но по време на война той тайнствено се обръща надясно – към стрелите. Скритият зад този фокус механизъм е източник на безброй догадки от страна на служителите в Белия дом, тъй като по традиция се знае само от президента и главния иконом. Загадката на този тайнствен орел се оказва разочароващо обикновена. В един склад в мазето има втори килим и някой просто ги разменя посред нощ…“

Тарикатите си въртят килимите, а ние, за жалост, се напъваме да се наврем в конфликта – и това донякъде е факт, най-малкото заради пристрастността на телевизиите ни.
Американският вицепрезидент Камала Харис се обадила на ПростоКирчо и му благодарила за хуманитарна помощ, която предоставяме на Украйна - ако се вярва на самия Кирчо, понеже той най-сладко послъгва, когато нещо се отнася до самия него.
Дали му е подшушнала и нещо друго?
Буквално по същото време и американският военен министър Лойд Остин промени програмата на европейското си турне – сетил се внезапно, че България има важно място на Източния фланг на НАТО.

Какво ли ще подшушне Остин в ухото на Кирчо?
Ако сме с целия си, сън не бива да ни хваща от това шушу-мушу – особено като знаем, че Кирчо е почитател на жанра „Неотложна Глупост“ и често се държи като инфантилен немирник – и то в далеч по-елементарни случаи.

Сега сигурно се усеща направо във вихъра на танца и не е ясно, какво може да направи.
И никой не знае – той приключи с останалите ни властници, още когато на своя глава отиде в Скопие.
Ако не се беше обадил Зеленски, изобщо нямаше да научим, че е разговарял с нашия човек – който вече подхвърча в режим на опасна автономност.

А тя, съчетана с факта, че е абсолютен аматьор, го прави съвършено непредсказуем.
В една нормална държава отдавна щяха да го обявят за издирване.
В тази обаче му се обаждат вицепрезидентът и военният министър на САЩ.
Нещо се случва, някакво суркане във Властта, някакво невидимо разместване на пластовете.
Радев все повече изглежда изолиран.

Редно би било, Камала и особено военният министър да разговарят с него, когато става дума за военни събития, а не с някоя цивилна гарга, която може би дори не е ходила войник.
Какво се е случило, че са изстинали към него?
ПростоКирчо може би някак го е накиснал, но едва ли само това е причината.
По-вероятно е „партньорите“ ни да искат да ни накиснат в поредната „Неотложна Глупост“.

От тази гледна точка ПростоКирчо е абсолютно подходящ.
Стотина дни след парламентарните избори той вече не представя никого – а и никога не е имал някаква сериозна подкрепа.
Радев инвестира чрез/през него в омразата към Бойко и криво-ляво скърпиха някакво подобие на власт. Тя съществува благодарение на същата омраза, на нищо друго.
Е, и заради някои потребителски/сиромахомилски акции.
Нинова, например, до шията е далдисала в олио – тя е гарант за тази мазнотия, сякаш нищо друго не я интересува.

И изобщо не се сеща, в каква мазнотия може да ни хлъзне премиера, вероятно дори не го е питала, какви ги е дъвкал с Камала и Зеленски.
Коалиционните „партньори“ са напълно доволни от статуквото, то изцяло ги удовлетворява, не са им нужни по-ясни отношения с Кирчо, за диалог да не говорим.
Защото разбират, че трябва да стоят настрани от ГОЛЯМОТО ОГЛУПЯВАНЕ, на което сме свидетели.
Те искат да припишат това единствено на премиера си, още повече, че и публиката вече е подготвена за това след неговите безподобни солови изпълнения.

А и Кирчо няма нищо против да го приемат за какъвто си искат - той излиза по-уверен в себе си след всяка поредна щуротия.
Интересно – как се схваща самият той?
И, ако това го затруднява, какво остава за нас самите.
Какво става – кой иска Власт, която глупее?
***
*На 17 март Бойко Борисов бе арестуван при „условия за неотложност“ и след изричното разпореждане на премиера Кирил Петков.