Ще преживее ли ядрената енергетика своя ренесанс?

Възстановяването на икономиките от тежките последици на пандемията от коронавирус доведе до скок в търсенето на енергия, който изпревари нарастването на производството ѝ от "зелени" технологии, сред които попадат и атомните централи. Войната в Украйна показа крехкостта на веригата за доставки на изкопаеми горива. В много региони по света цените на енергията растат, подклаждайки инфлацията и влошавайки енергийната бедност.

Изправени пред риска от загуба на достъп до внос на газ, пред прекъсвания на електрозахранването и недостиг на енергия, правителства призовават към възобновяване на работата на някои въглищни централи. Въпреки че такива краткосрочни действия може да са необходими с оглед на енергийната криза, те са неустойчиви. Поради това много управляващи сега се обръщат към ядрената енергия, която може да тласне напред целите за нулеви нетни емисии на парникови газове и да бъде основа на по-сигурна енергийна система.

Това пише в най-новия доклад "World Nuclear Performance Report 2022" на Световната ядрена асоциация (СЯА), фокусиращ се върху състоянието на ядрената енеретика по света, въз основа на данни на Информационната система за енергийните реактори (PRIS) на Международна агенция за атомна енергия (МААЕ), предаде БТА.

Ядрената енергетика през миналата година

В глобален мащаб през 2021 г. започна изграждането на десет нови ядрени реактора, шест от тях са разположени в Китай, два в Индия и по един в Русия и Турция. Заедно с тях общият брой на реакторите в процес на изграждане към края на миналата година е 53 спрямо 49 в края на 2020 година. Също през миналата година шест реактора бяха свързани към електропреносната мрежа за първи път: три в Китай и по един в Индия, Пакистан и Обединените арабски емирства (ОАЕ).

Въпреки това през последните две години се отчита спад в глобалния ядрен капацитет спрямо предпандемичните му нива. Това означава, че повече реактори се спират, отколкото се пускат в експлоатация, обясняват експертите. Десет реактора бяха окончателно затворени през 2021 г., като три от тях в Германия и един в Тайван - поради политически решения за постепенно спиране на ядреното производство.

Така към края на миналата година са функционирали 436 атомни електроцентрали, които са генерирали общо 2653 тераватчаса или около 10 процента от световната електроенергия през годината. От тях 731 тераватчаса или над 27 процента са произведени от мощности в страни от Европейския съюз, сочат данни на Евростат. На годишна основа през 2021 г. производството на електроенергия от атомно делене в ЕС се е увеличило със 7 на сто.

Бъдещето пред ядрената енергетика

Световните ядрени мощности трябва да се удвоят до средата на века, за да бъдат постигнати целите за нулеви нетни емисии и да се гарантира енергийната сигурност, заяви в края на юни Международната агенция за енергията (МАЕ), цитирана от Ройтерс. Според МАЕ за да се постигнат нулеви нетни емисии, производствените мощности на ядрената енергетика трябва да се удвоят до 812 гигавата (GW) до 2050 г. спрямо 413 гигавата в началото на тази година.

Към 1 юли 2022 г. в света вече функционират 440 ядрени реактора. От началото на годината до края на юни към електропреносната мрежа са свързани пет блока: два в Китай и по един в Пакистан, Финландия и Южна Корея. За същия период е започнало изграждането на три реактора, като и трите са в Китай, сочат данните на СЯА. Десетте държави с най-голям нетен капацитет на ядрените си мощности са: САЩ, Франция, Китай, Япония, Русия, Южна Корея, Канада, Украйна, Испания и Индия.

Ако се разгледа капацитетът на новостроящите се ядрените мощности по страни, се забелязва, че класацията е оглавявана от Китай, следван от Индия, Южна Корея, Турция, Великобритания, ОАЕ, Япония, Русия, САЩ и Бангладеш. Общият им планиран капацитет за производство възлиза на 49 630 мегавата електрическа енергия, от които над половината в Китай и Индия. Броят на реакторите в процес на изграждане към 1 юли 2022 г. е 56, като 41 от тях се намират в Азия.

Ще се върне ли Европа към ядрената енергетика?

На този фон европейските страни, изправени пред проблеми с доставките и растящата инфлация в енергийния сектор, отново обсъждат развитието на своите ядрени мощности. Намаленото подаване на руски газ към Германия връща въпроса на масата за дискусии в Берлин, а увеличението на капацитета на германската ядрена енергетика вече не е напълно изключено, отбелязва Франс прес. Германското правителство обяви, че "през ​​следващите седмици" ще вземе решение за евентуално удължаване на живота на последните три атомни електроцентрали. Очаква се резултатът "от стрес тест, който е в ход", за да се разбере текущото ниво на сигурност на електроцентралите, каза правителствена говорителка.

Първият стрес тест през март заключи, че трите атомни електроцентрали не са необходими за гарантиране на енергийната сигурност на най-голямата икономика в Европа. Трите германски реактора - "Некарвестхайм 2", "Емсланд" и "Изар 2" - трябва да бъдат спрени най-късно до 31 декември, според действащия в момента закон. Те са произвели около 6 процента от електроенергията в страната от началото на годината, припомня ДПА. След аварията в японската АЕЦ "Фукушима" през 2011 г. под обществен натиск бившият германски канцлер Ангела Меркел призова за постепенно прекратяване на ядрената енергия.

След избухването на войната в Украйна обаче енергийната ситуация в страната постоянно се влошава. Чуват се все повече мнения, подкрепящи ядрената енергия. "Животът на атомните електроцентрали трябва да бъде удължен до пролетта на 2024 г. Това е периодът, през който рискуваме да останем без енергия", призова говорителят по енергийната политика на парламентарната група на Свободната демократическа партия (СвДП) Михаел Крузе пред вестник "Билд". Финансовият министър Кристиан Линднер, който оглавява СвДП, заяви, че най-голямата европейска икономика трябва да остане отворена към всички източници на енергия, включително и атомните централи.

"Тези, които са решили да останат в ядрената енергетика", като Франция, "не са непременно по-глупави" от германците, коментира неотдавна лидерът на германския Християндемократически съюз (ХДС) Фридрих Мерц. Още преди началото на руската инвазия в Украйна, през февруари френският президент Еманюел Макрон обяви "ренесанс за френската ядрена индустрия" с огромна програма за строеж на до 14 нови ядрени реактора. "Това, от което се нуждае страната ни, (. . .) е възраждането на френската ядрена индустрия", каза тогава Макрон. Друга страна от Евросъюза - Белгия - ще продължи да използва ядрена енергия десет години по-дълго от планираното, съобщи министър-председателят Александер де Кро. Това означава, че атомната електроцентрала "Тианж 3", близо до границата с Германия, и АЕЦ "Дул 4", край Антверпен, ще продължат да работят до 2035 г.

По-рано и Чехия съобщи, че ще построи нова мощност. Чешката държавна енергийна компания ЧЕЗ (CEZ) обяви търг за изграждане на нов реактор в АЕЦ "Дуковани", тъй като страната се стреми да увеличи още производството на ядрена енергия. Същевременно и Великобритания превърна развитието на ядрената енергия в един от приоритетите на енергийната си стратегия. Британското правителство обяви, че проектът за строителство на нова ядрена електроцентрала "Сайзуел Си" (Sizewell C) е получил зелена светлина от министерството на енергетиката. Страната разполага с 15 реактора, но много от тях са към края на жизнения си цикъл, а разходите по единствената атомна електроцентрала, която се строи в момента - "Хинкли пойнт Си" - досега се оценяват в диапазона 25-26 милиарда бр. лири (31-32 милиарда долара). Въпреки това през април британският министър на бизнеса Куази Куартенг каза, че страната му може да изгради нови шест или седем ядрени електроцентрали до 2050 година.