Русия на Балканите - майстор в отвличане на внимание, етнически разцепления, подкрепа на националисти

Русия доказа, че знае как да бъде майстор на отвличането на вниманието и как да се възползва от етническите разцепления, да подкрепя твърдолинейните националистически политици и да усложнява изоставащите програми за реформи в региона, пише Пол Стронски за "Фондация Карнеги за международен мир".

Кремъл е демонстрирал многократно, че Балканите са благоприятна среда за отвръщане на удари срещу Съединените щати и Европейския съюз (ЕС). Изобилните етнически, политически и социални разделения в региона, заедно с широко разпространеното разочарование от бавния темп на евроатлантическата интеграция, създават лесни възможности за Москва да наруши европейския ред след Студената война.

Досието на Кремъл включва неговия дългогодишен отказ да признае независимостта на Косово, нагъл опит за преврат в Черна гора, подкрепа за сепаратистки лидери в Босна и Херцеговина и тайни опити срещу оръжейни доставки, предназначени за Украйна и за насаждане на вътрешно или междудържавно политическо напрежение. Въпреки интензивната международна критика относно войната му срещу Украйна, руското правителство не показва признаци да се откаже от такова грубо поведение или изпитани тактики с корумпирани местни елити. Но тъй като войната в Украйна се проточва, на балканските лидери може да им е по-трудно да се ослушват или да се заиграват едновременно с Москва и Брюксел.

Русия има няколко стратегически цели в региона. Тя се стреми да попречи на държавите от Западните Балкани Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и, най-важното, Сърбия да се присъединят към ЕС. Кремъл също така иска да възпре аспирациите към НАТО на останалите балкански страни, които не са получили членство в алианса и да наруши дейностите на НАТО в региона. Чрез укрепване на масовите антизападни настроения и корумпирани интереси на Балканите, Москва прави недостатъците в управлението на региона по-остри и вреди на вътрешните реформи, които са предпоставка за по-нататъшна интеграция в евроатлантическите икономически, политически и структури за сигурност.

Москва отдавна се възползва от продължаващото недоволство на етническите сърби от кампанията на НАТО през 1999 г., която доведе до създаването на Косово като независима държава. На фона на честите избухвания между Сърбия и Косово, ръководените от НАТО мироопазващи сили в Косово продължават да играят съществена роля в усилията за регионална стабилизация, както показва скокът на напрежението това лято между етнически сърби и косовски албанци заради регистрационни номера. Докато Москва е встрани по време на неотдавнашната криза, подстрекателската реторика на руски официални лица ненужно влошават общото ниво на напрежение. В същото време егоистичните действия на Кремъл и подкрепата на сърби за Владимир Путин като противотежест на Запада правят живота сложен за политиците в САЩ и ЕС. Отношенията на сръбския президент Александър Вучич с Путин отдавна са сложни, въпреки че той често угажда на проруските вътрешни настроения за собствените си политически цели.

Намесата на Москва в Босна и Херцеговина е постоянна заплаха. Кремъл отдавна поддържа връзки с Милорад Додик, лидер на една от двете федерални единици на страната, Република Сръбска, както и с видния босненски хърватски политик Драган Чович, чието поведение подкопава жизнеспособността на сложните споразумения за споделяне на властта в Босна и Херцеговина. Руската подкрепа и обучение подпомогнаха превръщането на ръководените от Додик звена за сигурност в Република Сръбска в квазивоенна сила в разрез с Дейтънското мирно споразумение. По-малко от две седмици преди общите избори в Босна и Херцеговина на 2 октомври 2022 г. Путин бе домакин на Додик в Русия, сигнал за подкрепа за босненския сръбски политик, което предполага, че Москва все още се стреми да влияе върху политиката на страната.

Друг краткосрочен въпрос в Босна и Херцеговина е дали Москва ще подкрепи подновяването на мандата на ООН за мироопазващите сили на Европейския съюз в Босна и Херцеговина или EUFOR, който изтича на 2 ноември 2022 г. Руските официални лица са сдържани относно плановете си, но блокирането на подновяването може в крайна сметка да има обратен ефект, ако европейците просто решат да заобиколят Русия и да разширят мисията едностранно по искане на Сараево. Въпреки войната в Украйна, Западът не бе отвлечен от рисковете от дестабилизация в Босна и Херцеговина. ЕС увеличи числеността на EUFOR от 600 на 1100 мироопазващи сили по-рано тази година, а силите на НАТО, базирани в Италия, също остават готови да се разположат в Босна с поддържаща роля, ако е необходимо.

Инструментариумът на Русия е богат на символика и инструменти за подривна дейност. И все пак има изненадващо малко осезаеми ползи, които да предложи на страните, нуждаещи се от по-голяма стабилност и просперитет. Вместо това ръката на Русия се вижда най-вече в операциите на разузнаването и ГРУ (военното разузнаване), които тя проведе в региона, включително унищожаването на оръжейни складове в България; неуспешен опит за наблюдение на албански военен обект; възможна кибератака в Черна гора; и широкомащабни операции по дезинформация, пропаганда и политическа намеса. Американски служители отдавна насочват вниманието към руски център за "хуманитарна реакция" в Сърбия, предупреждавайки, че той може да служи като център за "шпионаж или други престъпни дейности". Москва и Минск в миналото са дарявали излишно военно оборудване на Белград. В замяна на това Сърбия участва от време на време в ежегодните военни учения "Славянско братство" с Русия и Беларус. Тя се оттегли от учението през 2020 г. под натиска на ЕС в разгара на бруталните репресии на Минск срещу противниците на режима на Александър Лукашенко само за да се присъедини отново към него през 2021 г.

Войната на Москва в Украйна обаче внесе напрежение в руско-сръбските двустранни отношения. Белград гласува в подкрепа на резолюцията на Общото събрание на ООН от март 2022 г., която осъжда атаката на Русия срещу Украйна. Сръбските националисти бяха обезпокоени, че Москва цитира Косово като прецедент за признаването на сепаратистките Луганск и Донецк като независими държави. Съобщава се, че Сърбия също е позволила на Обединеното кралство и Франция да използват нейната територия като пункт за небойно военно оборудване, насочено към Украйна.

Руската мека сила се радва на спорадичен успех. Руските политици изповядват особен афинитет към "братските" южни славяни и възхваляват връзките между Руската и Сръбската православни църкви. Крайнодесните националистически и религиозни групи са възприемчиви към усилията на Москва да насърчава "традиционните ценности", както се вижда най-ярко в протеста на 28 август в Белград срещу предстоящия "Прайд" парад, в който някои демонстранти издигнаха руски знамена и провоенния руски символ "Z". Вучич отговори, като отмени планирания парад и предупреди, че Сърбия се е превърнала в място на прокси конфликт Изток-Запад, което подчертава предизвикателствата, пред които е изправен при балансирането между Русия и ЕС.

В началото на пандемията руски самолети доставиха лични предпазни средства на Сърбия, която в крайна сметка закупи дози от спорната руска ваксина Sputnik V и стартира местно производствено съоръжение за руските поддръжници на ваксината. В същото време Сърбия внимателно възприе многостранен подход, като също така се увери, че доставя допълнителни дози ваксина срещу COVID от китайски и западни доставчици и развива търговски отношения с американски, китайски и европейски производители на фармацевтични продукти.

Именно в икономическата сфера нищожността на руския отпечатък е най-очевидна. Всички балкански държави разчитат сериозно на Европа за търговия и инвестиции, благодарение на географската близост и цялостната търговска ориентация. ЕС представлява 60 процента от външната търговия на Сърбия. Сърбия е изнесла стоки за Европа на стойност приблизително 14 милиарда евро през 2021 г.; за разлика от това износът ѝ за Русия през 2020 г. е на стойност само 911 милиона евро: 4,7% от общия износ на страната. С изключение на Косово, страните от Западните Балкани се възползват от безвизовия режим на ЕС, който улеснява пътуването, както и трудовата миграция, и паричните преводи от Европа. Тези връзки засилват влиянието и меката сила на ЕС. Сърбия и Черна гора също се превърнаха в убежище за хиляди руски изгнаници, които се противопоставят на войната и вътрешното потушаване на несъгласието.

Санкциите на ЕС върху руския енергиен износ вероятно ще свият значително икономическото присъствие на Русия на Балканите, нарушавайки някои от потоците на руски петрол и газ, които отдавна са опора на търговските отношения с региона. Сърбия демонстративно се съпротивлява на натиска на ЕС да се присъедини към режима на санкции, което има отрицателно въздействие върху NIS, голямата петролна компания в страната. Газпром Нефт доскоро държеше мажоритарния дял, който служи като ключов символ на руското политическо и икономическо влияние в Сърбия. Хърватия обаче планира да наложи санкции, които ще прекратят възможността на NIS да внася руски петрол от декември. Поради опасения от други вторични санкции, Вучич посочи, че може да се наложи да национализира NIS тази есен и да продаде оставащия дял на Газпром Нефт в компанията на друг купувач, за да я поддържа оперативна.

Газовата война на Русия с ЕС се разпространи и на Балканите, въпреки че общата енергийна зависимост на региона от Москва отдавна е преувеличена. Сърбия осигури тригодишен договор за руски газ с големи отстъпки през май 2022 г. Сделката разгневи членовете на ЕС, въпреки че изпълнението е несигурно. И все пак обемът на вноса на газ в Сърбия от Русия е сравнително малък и възлиза само на 3 милиарда кубически метра годишно. Общият дял на газа в енергийния микс на Сърбия е под 15 процента. България внасяше около 3 милиарда кубични метра годишно от Русия, докато Москва не затвори крановете през април 2022 г. По същия начин делът на газа в нейното енергийно потребление е сравнително малък и равен на Сърбия. Гърция получава 6 милиарда кубически метра руски газ годишно, или 30 процента от нейното потребление на газ. Газът представлява малко повече от една четвърт от общото потребление на енергия, но Атина планира да отвори серия от терминали за регазификация, от които балканските държави могат да се възползват.

Занапред страните от Западните Балкани вероятно ще трябва да претеглят заплахата от отчуждаване на ЕС или Съединените щати срещу ползите от незначителните печалби от закупуването на газови доставки от Русия или по друг начин правене на обичайния бизнес с Москва. Продължаващата европейска енергийна криза се усеща на енергийните пазари в региона. Възможните промени включват ускорени усилия за разработване на трансгранични енергийни суапове, нови интерконектори на тръбопроводи, проекти за по-чиста енергия и, в по-дългосрочен план, увеличени инвестиции в нови LNG терминали, което може да позволи на региона да черпи от доставки от Каспийско море и Източно средиземноморие. Първият от тези LNG терминали, плаващо съоръжение в Гърция, е планирано да започне да функционира през септември 2022 г. Ако ЕС хвърли тежестта си зад тези усилия за диверсификация, руският енергиен инструментариум в Югоизточна Европа може да не се окаже това, което Москва очаква да бъде. Разбира се, всяка такава промяна ще изисква време и огромни инвестиции, нито едно от двете не е гарантирано.

Все пак Русия остава опасен играч на Западните Балкани. Кремъл има доказан капацитет и желание да играе деструктивно в процесите на регионално помирение и интеграция. С икономическия инструментариум на Русия, който вероятно ще отслабне с течение на времето, войната в Украйна може да стимулира Москва да използва по-дестабилизиращите си инструменти в региона. Русия доказа, че знае как да бъде майстор на отвличането на вниманието, как да се възползва от етническите разцепления, да подкрепя твърдолинейни политици националисти и да усложнява изоставащите програми за реформи в региона.