Руски дипломат: Без газ за България след като не иска дружба с Кремъл

Би било голяма грешка Москва сега да се съгласи с исканията на България Русия да възобнови доставките на газ при предишните условия, след като от София бяха изгонени седемдесет дипломати, пише професорът от МГИМО, дипломат и бивш зам.-министър на външните работи на Русия Сергей Крилов в статия, озаглавена "Новият ред", публикувана от сп. "Россия в глобальной политике", цитирана от dir.bg.

"Не може да става и дума за миналата (уж) дружба. Това приятелство вече е било предадено от тях многократно", подчертава авторът.

Още новини от Украйна

Според Крилов днес

ЕС и НАТО са обединени само от едно - от омразата си към всичко, свързано с Русия, и от желанието си да я унижат и унищожат.

На този фон е наивно да се предполага, че Русия ще възстанови отношенията си с Европа в същата степен и при същите условия, както преди.

"Днешните европейски лидери - пише авторът - следвайки американските президенти (използвам множествено число, защото Байдън не е първият в поредицата) и различни конгресмени и сенатори, по всеки повод, а често и без такъв, повтарят мантрата, че трябва да се помага на Украйна по всякакъв начин, така че Русия да бъде смазана и демокрацията да възтържествува над авторитаризма. Въпреки това повечето от тях (Прибалтика не се брои) все още се въздържат да призоват за промяна на системата на управление на Русия и на нейния лидер. Освен това те не се колебаят да твърдят, че санкциите не трябва да затрудняват живота на обикновените хора", смята Крилов и заявява, че те (лидерите) не знаят какво правят.

"Но са убедени в своята непогрешимост и в никакъв случай не се замислят за последствията от своите изявления и най-вече действия. Това не е изненадващо, защото повечето от тях са невежи, които не са преминали през школата на практическите действия и не знаят какво означава отговорност. Целият им живот е преминал в рамките на тесни и силно идеологизирани партийни фракции и са сигурни, че ще продължи да бъде така".

В Русия, лесно могат да се намерят аналогии с това в историята, пише Крилов. "В Съветския съюз тези, които се чувстваха несигурни в професията си, често се опитваха да се утвърдят и да се издигнат в партийните или профсъюзните структури. По-късно тези, които успяваха, командваха специалистите и професионалистите в съответните области, което понякога водеше до стагнация на цели отрасли и в крайна сметка стана причина за застой на цялата страна.

В същото време онези политици, които бяха по-интелигентни, се опитваха да основават изявленията си, а още повече решенията си, на мнението на професионалисти, на разработките на структурите, наричани сега Think Tanks. Тези структури бяха в редица авторитетни органи, на първо място в някои отдели на апарата на ЦК на КПСС, научни организации и министерства. И тъй като структурата на държавния апарат в различните страни е приблизително еднаква, трудно мога да си представя, че те не съществуват в днешните Съединени щати или в големите европейски страни. Би било много интересно да разберем как тези структури си представят живота в своите страни и в Европа като цяло след победата.

Победата, която е абсолютно нереална,

но съществува в главите им и за която западните политици тръбят на висок глас. И съм сигурен, че такива сценарии се разработват. И тези сценарии вероятно са повече или по-малко реалистични. Също така съм сигурен, че основните тези от тези сценарии се докладват на най-високо ниво, където изглежда не им обръщат внимание", смята Крилов и разсъждава какво би станало, ако Русия загуби войната.

"Да предположим, че се е случило второ чудо на Висла (битката при Варшава през 1920 г.), което е мечтата на Варшава и Киев. Руските войски са се изтеглили до линията, на която се намираха преди специалната военна операция... Като (предполагаемо) победена страна Русия може да бъде изправена пред многобройни и разнообразни искания. Просто изхождайки от това, че с губещите не се церемонят. Подходът ще бъде същият като отношението към Русия след разпадането на СССР и края на Студената война в началото на 90-те години на ХХ век, когато в очите на Запада Русия се оказа практически победена и следователно от нея можеше да се иска всичко... В малко вероятния случай, че Русия загуби, от нас ще искат всичко по същия сценарий - възстановяване на Украйна, непрекъснати доставки на всичко, от което Западът се нуждае, пълно подчинение и спазване на правилата, които смята за единствено верни. В същото време Русия, според техните изчисления, ще бъде лишена от достъп до технологии, кредити, оборудване и т.н. С други думи, всички ограничения, наложени от санкциите, ще останат в сила.

Приблизително това се изисква от загубилите страни - Русия и Германия - в Брест през 1918 г. И Русия се съгласява частично да ги спазва. Но днес е немислимо дори да си представим подобна ситуация. Ситуацията ще изглежда по съвсем друг начин.

Да, Русия ще бъде изправена пред големи трудности в резултат на наложените санкции.

Възможно е в някои сектори да се върнем на нивото от 90-те години. Но няма да има недостиг на енергия, храни, метали и много други важни за страната стоки. Качеството може да се понижи донякъде, но няма да има пълен дефицит. Напротив, европейците ще ни гледат със завист и ще питат своите политици защо са унищожили това, което техните предшественици са създавали в продължение на десетилетия. Развитието на събитията показва, че вече и обикновените европейски (и американски) граждани имат подобни съмнения относно правилността на действията на политическите елити в техните страни", пише Крилов и допълва, че световната енергийна система е напълно дебалансирана от усилията на американците и техните европейски зелени последователи. А недостъпните цени на електроенергията и топлинната енергия са само малка част от бъдещата реалност. "Много по-сериозни последици заплашват индустрията. Производството на химически, металургични, хранителни и много други продукти в Европа, особено в енергоемките отрасли, вече започна да намалява. И е малко вероятно този процес да бъде спрян. През следващите две-три години Европа няма да разполага с други източници на енергийни ресурси, сравними с руските. Така че победители ще бъдат САЩ и, с голяма вероятност, Индия и Китай.

Европа и Западният свят като цяло съвсем не са това, което бяха през 90-те години на миналия век,

когато новата Русия се стремеше да бъде част от тях и направи много отстъпки, за да постигне това. И този процес на трансформация на западната цивилизация, напомнящ по-скоро упадък, очевидно ще продължи, и то с ускорение", предвижда руският дипломат.

"След като Полша, а по-късно балтийските държави и други източноевропейци бяха приети в ЕС, той престана да бъде икономическият съюз, който е максимално полезен за развитието на държавите членки, както са го замислили неговите основатели в началото на 50-те години на миналия век. Но от средата на 90-те години на миналия век политическите съображения започват да надделяват над всичко останало, а икономическите съображения остават на заден план. Нежеланието на тези новобранци да следват стария европейски ред и тяхната икономическа слабост бяха пренебрегнати. Те бяха толкова нетърпеливи да докажат своята лоялност, толкова готови да отхвърлят и забравят всичко, свързано със СССР", смята Крилов и обвинява "новобранците" в неблагодарност за това, което Съветският съюз е направил за тях "често с ущърб на себе си".

"И с този идеологически багаж те станаха пълноправни членове на ЕС и НАТО, носейки със себе си не само своите претенции и оплаквания, включително срещу много "стари" членове на ЕС (Германия е много ясен пример), но и готовността да улавят настроенията на патроните и да се съобразят с тяхната политическа воля.

В резултат на това условната Естония днес определя политиката на Брюксел... Брюксел вече не е това, което беше.

Идеите за взаимопомощ и солидарност са забравени...

Например по време на пандемията през 2020 г. постоянните обещания за единство не доведоха до увеличаване на производството на ваксини в страните. Всеки оцеляваше сам. Преди това въображаемото единство бе разцепено от миграционната криза... Днес Полша например открито заявява, че не възнамерява да споделя своя газ с тези, които не разполагат с него, въпреки официалния ангажимент на ЕС, поет след украинската газова криза от средата на 2000 г., да подкрепя своите съседи в рамките на европейската енергийна солидарност, ако това е необходимо...

...Не бива да се забравя, че сегашното благоденствие на Запада до голяма степен е резултат от евтините суровини и енергия, получени от Русия, и от надутите цени, които тя плащаше за оборудване и технологии. Подобни колониални практики трябва да бъдат прекратени, независимо от цената, която ще ни струва това. На Запад, например в Германия, която е спечелила повече от всички останали от сътрудничеството с нас, все още смятат, че Русия трябва да се третира като второстепенна държава и не е необходимо да се съобразяват с нейните интереси. Не напразно, изправени пред перспективата за недостиг на газ, те започнаха да говорят за възможността да използват "Северен поток 2", но само за да напълнят резервоарите си, а след това тръбопроводът да бъде затворен отново", пише Крилов и обявява подхода за циничен.

Според него предишните постижения и споразумения в областта на европейската сигурност могат да бъдат забравени.

"Друг аргумент е, че трябва да се изключат дори предпоставките за създаване на нови възможности за разполагане на войски на НАТО в близост до нашите граници. И ако за това е необходимо да се поеме контрол над черноморското крайбрежие, това трябва да се направи. По-добре, разбира се, чрез преговори, след края на военната операция. Но не може да се изключи и друга възможност".

"Съвсем ясно е, че и Русия, и Европа ще понесат големи загуби от днешния сблъсък.

Установените в продължение на десетилетия връзки - в икономиката, търговията, науката - са разрушени. Да не говорим за хуманитарната сфера... Русия, която винаги се е чувствала по-скоро европейска, отколкото азиатска по своята култура и традиции, и която искаше да бъде в Европа, най-накрая разбра, че не само не е добре дошла там, но и че на нея се гледа със страх, омраза и презрение", пише Крилов и прави извода, че е време външната политика на Русия да обърне повече внимание на източните, африканските и латиноамериканските страни, както и да преразгледа мащаба на присъствието си в западните страни.