Хитрините на ГЕРБ и Борисов: как излязоха първи евроатлантици

Евроатлантизмът на ГЕРБ е като летен вирус - може да им мине още преди войната в Украйна да свърши. Партията на Борисов видя в руската агресия шанс да заличи срамния етикет “корупция”, свързван с управлението на ГЕРБ.

Разбира се, че в ГЕРБ до един са евроатлантици. Предлагат разговори за евроатлантическа коалиция и който им откаже, значи подкрепя войната в Украйна, значи предпочита България да е категорично неутрална в позицията си относно Путин. Казва го избраната за депутат от ГЕРБ Десислава Атанасова. Така отказалите предложението ще излязат хем евроатлантически вероломници - а се кълнат, че споделят същите ценности, хем национални предатели, защото отхвърлят единственото стабилно мнозинство за правителство.

Ценностно обединение?

На пръв поглед никой не може да обвини победителите на последните избори, че слагат над всичко тема, разделила света на две като при Втората световна война. Искат да я поставят като крайъгълен камък в конструкцията на бъдещо правителство, един вид ценностно обединение. България е част от Източния фланг на НАТО, Черно море разделя българския бряг от анексирания от Русия Крим, а бурята на енергийните цени в резултат на руската агресия значително допринесе за високата инфлация, обедняването и предстоящата трудна 2023 г. Само че партията на Бойко Борисов наду толкова силно тази свирка, че заглуши важните за България теми - борбата с корупцията и върховенството на закона, а заедно с това и изясняване на собствения си принос за повсеместно продажничество.

Така до голяма степен “удари” и предизборната кампания на конкурентите си от “Продължаваме промяната” (ПП), издигнали мотото “Да си довършим работата”. “Ако тласнем държавата към нови избори, това е идеално за Путин”, заяви публично Борисов два дни след изборите. Разбира се, в политически план е значително по-лесно да се демонстрира принадлежност към Алианса, когато не си на власт, отколкото да се работи последователно и с видими резултати срещу корупцията.

Евроатлантизмът може да им мине като летен вирус

Откакто започна войната в Украйна, ГЕРБ умело се възползва от колебанията в четворната коалиция, която в крайна сметка отстъпи от изпращането на оръжие за Киев и изпревари “Демократична България” (ДБ) с проекторешение за оръжейната подкрепа. ГЕРБ прилага същата тактика и сега - покани ДБ да внесат общ проект на решение за изпращане на оръжие на Украйна, но от обединението отказаха с аргумента, че още в предизборната кампания са обявили, че ще направят това в първия работен ден на 48-ия парламент. От ГЕРБ непрекъснато подчертават ценностните сходства с ДБ.

Евроатлантизмът на ГЕРБ е като летен вирус, може да им мине още преди войната в Украйна да е свършила. Най-дълго управлявалата след 1989 г. партия видя в руската агресия шанс да заличи срамния етикет “корупция” - онова, за което пишеха редица западни издания, свързвайки го пряко с управлението на ГЕРБ.

Да си припомним "заслугите" на Борисов

Осем години по-рано лидерът Бойко Борисов например се беше обявил против икономически санкции срещу Русия заради анексията на Крим. Независимо какво говори сега за подкрепата за Украйна и предложението да има видеообръщение на украинския президент към 48-то НС, точно третият кабинет на Бойко Борисов заби нож на Киев. Това стана със строителството на втората линия на газопровода “Турски поток” през България, бързо построена с активното съдействие на “Газпром” - и потулването на пътната карта между руската държавна компания и “Булгартрансгаз” за развитието на газопреносната инфраструктура в България.

В още по-голяма степен беше готов да го направи с тръбата на “Южен поток”, който, освен че също заобикаляше Украйна, беше проектиран и с около 4 пъти по-голям капацитет от т.нар. “Балкански поток”. А с изключение на сделката за 8 изтребителя F-16 и три стари белгийски фрегати, ГЕРБ не успя с превъоръжаването и модернизацията на българската армия в трите си мандата управление.

Но Борисов е извън властта от близо 2 години, и ето че влиза в непривична за него роля на “ястреб” - политикът, който така цени баланса на двата стола. В ръководството на ГЕРБ това го правеше Цветан Цветанов, докато беше там, а след изхвърлянето му никой не се осмели да заема такива позиции. Докато през февруари не избухна войната и Бойко Борисов даде тон за химна на НАТО, а 8 месеца по-късно покани “сестринските партии” за обща коалиция. Не може да се отрече обаче бързата му реакция, след като още през януари ГЕРБ поиска извънредно заседание на парламента и изслушване на министри начело с премиера Кирил Петков заради ескалацията на напрежение между Русия и Алианса.

Наред с това ГЕРБ все така се поддържат във форма за шпагати. Бившият депутат от прокремълската “Възраждане” Елена Гунчева обича да разказва публично как в предишния парламент лично Костадин Костадинов (лидер на “Възраждане”, б.а.) е командвал парламентарната група да гласуват с ГЕРБ. “Десислава Атанасова доста често идваше в нашата стая, а Костадинов съм го виждала често да говори с хора от ГЕРБ, а не съм го виждала да говори примерно с лидерите на БСП и на ПП”, каза Гунчева по Нова тв. От партията на Костадинов обясняват гласуванията си с ГЕРБ с факта, че и двете сили бяха опозиция в 47-ия парламент.

Как внезапно се появиха и други евроатлантици

След 2 октомври евроатлантизмът плъзна и по други политически сили, известни с призиви за мир и неутралитет на България по темата за войната в Украйна - “Български възход”, подкрепяна от проруската АБВ, свързани с енергийния бос Христо Ковачки фигури и ССД на Стефан Софиянски. Лидерът Стефан Янев, който се сбогува с поста си на военен министър в правителството на “Промяната”, тъй като не виждаше войната като война, а като “специална военна операция”, сега вижда сформиране на евроатлантическо мнозинство. Но евроатлантизмът, прононсиран от ГЕРБ като лепило за коалиции, изглежда няма да проработи.

Войната в Украйна продължава, но със сигурност в един момент ще приключи. Може ли някоя политическа сила да гарантира, че корупцията в България и нейната безнаказаност ще имат същата съдба?

*Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.