ЕС без руски газ? - само през „трупа” на Ердоган

В понеделник, 3 октомври 2022 г., високопоставена турска министерска делегация (министри на външните работи, енергетиката и отбраната) пътува до либийската столица Триполи, чието спокойствие, след свалянето на Кадафи от Запада през 2011 г., често е нарушавано от ожесточени битки между съперничещи си милиции. За турците мачът си струваше разноските, пише политическият анализатор Рено Жирар в коментар за френския вестник Le Figaro. Временното либийско правителство на Абдел Хамид Дбейба подписа с тях оперативен меморандум за подготовка за нефтена и газова експлоатация на богатия континентален шелф, свързващ двете страни под водите на Средиземно море. Този "Меморандум за разбирателство" (MOU) активира принципното споразумение, което беше подписано на 27 ноември 2019 г. в Анкара между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и Файез ал-Сарадж, ръководител на либийското правителство, признато от ООН.

Като искат да монополизират морска ивица между либийското крайбрежие и турския бряг на нивото на град Каш (югозападно от Анталия), турците и онези от либийците, които са решили да бъдат техни васали, нарушават международното морско право. Защото те бодро тъпчат гръцкото морско пространство (в частност край гръцките острови Крит и Родос). Ето защо тези турско-либийски споразумения бяха счетени за невалидни както от ЕС, така и от САЩ. За да му благодари за подписването на споразумението от 2019 г., турската армия през юни 2020 г. предложи военна победа на Сарадж, който успешно отблъсна войските на генерал Хафтар, обсаждащи Триполи. В момента турците имат на либийска земя 2000 войници от редовната им армия и 6000 сирийски наемници от анклава на Идлиб, сирийска територия, която в момента е окупирана от Турция.

Стратегическо предизвикателство за ЕС

В споразумението от 3 октомври 2022 г. именно Дбейба, отстраненият временен либийски министър-председател (тъй като теоретично беше свален от власт чрез вот на недоверие, гласуван от последния демократично избран парламент), беше този, който благодари на турската армия за помощта с дронове, за да изгони от Триполи хората, които искаха да инсталират новия министър-председател, определен от парламента, Фатхи Башага ( министър на вътрешните работи от октомври 2018 г. до март 2021 г.) Дбейба беше назначен през февруари 2021 г. за временен министър-председател от конклав на либийски личности, събрани в Женева от ООН. Но периметърът на неговия мандат не го упълномощаваше да подписва външнополитически споразумения.

Турско-либийското споразумение от 3 октомври представлява стратегическо предизвикателство за ЕС. Морската ивица, която той неправилно очертава в източното Средиземноморие, възпрепятства развитието на проекта EastMed - газопровод, снабдяващ Южна Европа с израелски газ (находища Тамар и Левиатан) и египетски газ (находище Зохр), през Кипър и Гърция. Предимството на газопровода EastMed е, че освобождава европейците от всякакъв руски или турски натиск.

Но Путин и Ердоган, които се срещнаха в Астана (Казахстан) на 13 октомври 2022 г., искат да превърнат Турция в газовия център на Европа. Предимството на турската територия е, че избягва всякакви европейски или американски санкции. Русия може да доставя газ на турска територия, който след това ще стане турски. За разлика от валутата, газът няма национална миризма. Руският газ, транспортиран по газопровода Син поток 1, пристига в пристанището на Новоросийск, за да пресече Черно море до Самсун, след това Анкара, където се свързва с газопровода Набуко. Оттам отива в европейската част на Турция, след това България, след това Унгария.

В замяна Русия, която присъства в Либия чрез частната армия "Вагнер", се съгласява да предаде цяла западна Либия на Турция. Руснаците не осъдиха турско-либийското споразумение от 3 октомври, което противоречи на морското право.Турците признават Дбейба, а руснаците Башага. Либия се превръща в кондоминиум - на запад в ръцете на Турция, а на изток в ръцете на Русия и Египет. Президентът ас-Сиси е в най-добри отношения с руския си колега, който е готов да му продаде атомни електроцентрали.

Какво ще се случи в деня, когато турският флот разположи фрегата, за да осигури незаконната си морска ивица? Дали Франция сама ще се притече на помощ на гърците? В източното Средиземноморие Турция вече редовно използва срещу европейците изнудването с мигранти. Тя блокира всякакви преговори за обединението на остров Кипър, от който открадна 38% от територията чрез военна операция през лятото на 1974 г., възползвайки се от една Америка, заседнала в Уотъргейт.

Едно е сигурно: за да превърне страната си в газовия хъб на Европа, хитрият Ердоган няма да се спре пред нищо.