Ще стане ли Турция газов хъб

Газопроводът Туркменистан-Турция като алтернатива изглежда убедителен за Туркменистан не само по отношение на разнообразието от клиенти, но и по отношение на сигурните доставки на туркменски газ на Запад.

Както всички знаем, Турция се превърна в изключително важен кръстопът за природния газ и петрола. С други думи, тръбопроводите от Ирак, Русия, Иран и Азербайджан за Европа минават през нейната територия, превръщайки я в най-големия транзитен център в света. За да поддържа стабилни ресурсите си за доставки, Турция получава „синьо гориво“ предимно от Ирак, Иран, Русия и Азербайджан по тръбопроводи, както и от Катар и Алжир под формата на втечнен природен газ и гарантира енергийната си сигурност, излишъците се насочват към европейските държави.

Маркетингово разнообразие за Туркменистан

Президентът Реджеп Тайип Ердоган проведе важна среща с президентите на Азербайджан и Туркменистан. Известно е, че Ашхабад притежава четвъртите по големина запаси от природен газ в света. Той продава своя газ евтино на Русия, Китай или Иран, за да достигне до Запада индиректно през Турция. Поради географското си положение Туркменистан не може да диверсифицира пазарите си. Основните му преки купувачи са в някакъв конфликт с богатите западни клиенти, които консумират голям обем енергия.

След войната в Карабах в дневния ни ред се появиха дискусии за транспортирането на туркменски природен газ през Каспийско море. Впоследствие значението на Организацията на тюркските държави (ОТС) нарасна и от тази гледна точка съществуването на организацията привлече изключително внимание. Преносът на туркменски газ за Европа през Турция стана основна точка в дневния ред на ОТС.

Черноморски газ и инфраструктура

През последните месеци изявлението на руския президент Владимир Путин, че Турция може да бъде център за търговия с природен газ, вкара темата в дневен ред и Турция започна дискусии по този въпрос. Ако дискусията за превръщането на Турция в газов център беше започнала преди 10 години, най-вероятно щяхме да се оплакваме, че сме изправени пред големи инфраструктурни проблеми. През последните 20 години Анкара инвестира стъпка по стъпка в енергийния сектор. Тези инвестиции включваха всички свързани с тях области - от малки канали за разпределение до съоръжения за съхранение с голям капацитет.

Турция продължи да търси газ в Средиземно и Черно море, като разполагаше със собствени сложни кораби за сеизмични проучвания и сондажни платформи. В крайна сметка се натъкнахме на значителен газови залежи в Черно море. Анкара планира и започна да добива и пренася газа в страната, без да губи време, и очакваме, че газът ще достигне континента до началото на следващата година. Турция, която е построила газопроводи в цялата страна, е създала инфраструктура, която ще доставя природен газ до всички нейни провинции, дори до градовете, а може би и до селата с времето. Турция също така е предприела важни стъпки по отношение на съоръженията за пренос и съхранение на втечнен природен газ, които са от изключителна важност от гледна точка на енергийната сигурност.

Десетилетия на усилия

Идеята на Путин има смисъл, тъй като Турция вече е изградила необходимата инфраструктура, за да се превърне в хъб за природен газ. Енергийната ни визия беше инициирана от нашия покоен президент Тургут Йозал. И възможността на вече ердоганова Турция да тласне напред тази енергийната визия, използвайки конюнктурата на своето време, не случайна. Това е резултат от рационална инвестиционна програма, изпълнявана стъпка по стъпка в продължение на 20 години в атмосфера на политическа стабилност.

Това прави неотдавнашната среща в Туркменистан много по-значима. Иран и Русия купуват туркменски газ евтино и го използват в собствените си страни или го прехвърлят на други. Газопроводът Туркменистан-Турция като алтернатива изглежда завладяващ за Туркменистан не само от гледна точка на разнообразието от клиенти, но и от гледна точка на сигурната доставка на туркменския газ за Запада.

Когато ходът на историята превръща страната в център и ако тази страна улавя очертаващия се прогрес, всички останали условия се подреждат в нейна полза. Има исторически възможности за Турция в много области, включително външна политика, икономика и енергетика, и Република Турция прави всичко възможно да ги използва добре. Балансът в световната търговия се променя и икономиката постепенно се измества от запад на изток. Тъй като Турция се превръща в център на авиацията, има ясни индикации, че Турция ще се превърне и в енергиен център през следващото десетилетие.

Ихсан Акташ е председател на Управителния съвет на изследователската компания GENAR. Той е преподавател в катедрата по комуникации в Истанбулския университет "Медипол". Неговият анализ е публикуван в „Дейли Сабах“. БГНЕС