Николай Слатински: За стратегическите конфликти във войната на рашизма с Украйна

Абсолютно непредизвиканата и безпрецедентно варварската война на рашизма продължава, макар че зимата неизбежно забавя хода на някои от нейните операции.

Все по-усилено се говори за нова офанзива на рашистите, макар че е напълно възможно новата офанзива да е на храбрите украински въоръжени сили. Това коментира във "Фейсбук" Николай Слатински.

За мен няма съмнение в края на краищата кой ще спечели и кой ще загуби войната. Тъжното и горчивото е, че войната се хронифицира, умират или получават тежки травми и различни степени на инвалидност хиляди и хиляди хора.

И ако след смъртта всички са равни, то преди нея равенство няма и не може да има. Няма и не може да има равенство между тези, които защитават жертвоготовно своето отечество и онези, които са пратени като пушечно месо, за да следват безумната воля на един отблъскващ и отвратителен диктатор.

Да, войната се хронифицира, затяга се. Тя може да продължи и две години.

Въпросът над въпросите е дали тя ще продължи и две години, считайки от нейното начало на 24 февруари, или ще продължи и две години, считано отсега нататък...

В тази война ние сме свидетели на няколко принципни, безкомпромисни, всеобхватни и имащи стратегически измерения конфликти между Времето и Пространството; между Количеството и Качеството; между Принудата и Волята; между Йерархията и Мрежата.

Първият от тези конфликти е между Времето и Пространството.

Рашизмът е взел вече на въоръжение и за свой съюзник Времето.

Рашистите се стремят само към едно – да протакат, да бавят, да удължават войната, да печелят Време и чрез Времето. В техните сметки Времето е абсолютно надежден съюзник. Агресорите се надяват, че безкрайното продължаване на войната ще измори Запада и особено Европа, ще нанесе неприемливи за западното и особено за европейското обществено мнение щети и всичкото това ще отслаби западната и особено европейската солидарност с Украйна, а президентът Зеленски ще бъде принуден да започне преговори, съпроводени с определени (били неизбежни, виждате ли) териториални отстъпки.

Украинците се борят за своето Пространство, за своето жизнено Пространство.

Те уплътняват това тяхно скъпоценно и нещо повече – безценно Пространство с родолюбие, със саможертва, с човешки животи, с невъзможност – с всеки изминат ден от тази вероломна спрямо тях война – с непосилна и непозволима невъзможност да приемат отстъпки дори на мъничка част от тяхното съкровено украинско Пространство. Пространството е техният стратегически съюзник, техният мобилизационен ресурс, техният смисъл на съществуването им, тяхната единствено възможна и възвишена цел.

За жалост, в световната История, когато са се сблъсквали Времето и Пространството, повечето пъти връх е взимало Времето... Времето като абсолютна величина е по своята същност неизчерпаемо, неограничено. Пространството е по своята същност изчерпаемо, ограничено.

Да се молим Богу горещо славният украински народ да опровергае тази безумно несправедлива и безкрайно непоносима Историческа истина и този път най-сетне Пространството да победи Времето!

Вторият от тези конфликти е между Количеството и Качеството.

Рашистите воюват с Количество, от самото начало на тази проклета война изтъквам тази тяхна деструктивна, античовечна специфика.

В сравнение с Украйна, рашизмът разполага с почти неизчерпаеми запаси от пушечно месо и стари, дори от 60-те години въоръжения, ракети, боеприпаси и други средства, способни в някаква степен да причиняват разрушения и страдания. Рашистките военачалници не правят сметка на нищо и за нищо, хвърлят в пастта, в пещта на войната всичко, което поне някак може да бъде употребено в нея, не се съобразяват с гражданското население на Украйна, нито с жизненоважната ѝ инфраструктура. Дори това, което в някои доскоро окупирани от тях населени места, можеше да служи за неотложна здравна помощ, за животоспасяващи операции, за болни деца, за родилки, за най-елементарни нужди на медицинските екипи и помощния персонал, и което рашистите не са могли да откраднат и завлекат, те просто са го унищожили, за да не може да бъде използвано повече никога.

В същото време Украйна се сражава с Качество.

С Качество - и като начин на воюване, и като подготовка на бойците, и като отношения между висшите и нисшите чинове, и като грижа за околната среда, включително дори за животните в зоопарковете. Украинските въоръжени сили имат европейско поведение даже когато става въпрос за живот и смърт. Да, те не са идеални хора в никакъв случай, но има стандарти – на култура, на хигиена, на етика, на външен вид, под които те вече не могат и не ескат да паднат. Потресаващи са картините, позволяващи да сравнят намиращи с на сходни места в йерархиите военни – украинците са неотличими от европейските си колеги – гледаш ги и разбираш, че почти нищо от безобразията и свинствата, свързани с военната служба от съветско време не е останало; а рашистите са като хванати от гората, като обосели бабаити и брадясали разбойници, гротесков външен вид, износени униформи, кръвясали очи, почервенели от алкохола носове. Макар двете държави само преди малко повече от три десетилетия са били в един Съветски съюз, в един и същи соц, в един и също „совок“, те сега са като представители на две цивилизации – едната в края на старокаменната епоха; а другата в началото на постмодерната епоха. Едната пет пари не дава и изобщо не ѝ пука колко нейни бойци ще загинат и какви страдания ще причини на мирното население на противника; а другата се тревожи и страда за всеки свой убит или тежко ранен боец и се опитва, въпреки всичко и напук на всичко, да спазва в поне някаква степен Хагските и Женевските конвенции на Международното хуманитарно право.

За жалост, отново световната История свидетелства, че когато са се сблъсквали Количеството и Качеството, връх по-често е взимало Количеството. Количеството аналогично, макар и като относителна величина (т.е. в сравнение с онова, с което разполага най-вече като човешки ресурси противникът) е по своята същност почти неизчерпаемо, в немалка степен то е неограничено. А Качеството, от своя страна, не може да бъде друго, освен изчерпаемо, ограничено, то има предел на насищане, който не може да бъде лесно повишен, нито променен с напън и Дайте да дадем!, за това са необходими дълги и продължителни усилия, понякога мобилизирани с огромно напрежение и с висока и никак не лека самодисциплина..

Но пак и все така ще кажа – да вярваме със сърце, душа и разум, че славният украински народ ще опровергае и тази безумно несправедлива и безкрайно непоносима Историческа истина и че този път Качеството ще победи Количеството!

Третият от тези конфликти е между Принудата и Волята.

В мръсната негова война, при рашизма всичко е построено на Принудата.

Принудата – на безумните и безпрекословни заповеди, на средновековните репресии, на куршумите в гърба при колебание на бойното поле; на жестоките наказания, на съдебните заплахи по отношение на личния състав на техните мародерски пълчища. Ако можеше да избират, навярно 90% от рашистите не биха отишли да воюват в Украйна, каквито и пари да им дават за това (не че им дават засега поне отчасти приемливи суми). Рашистката кръв не струва кой знае колко и цената ѝ след моГилизацията допълнително пада продължава да пада. Разчита се средновековно на кръвожадна и свирепа жуковщина (без командирските качества на Жуков), на долнопробна казармена безмилостност, на грозно незачитане на човешкото достойнство на войника, на страх от побоища и – все по-често – разстрели даже за мнимо дезертьорство. Огромните маси обикновени рашисти не разбират тази война, подчиняват се защото нямат друг изход, знаят, че в сраженията го няма „чувството на лакътя“, т.е. на другаря до теб, а всеки е оставен сам на себе си – да се оправя както може и доколкото може. Ако не беше ужасът от безпощадните мерки, които ще бъдат взети по отношение на тях и неизбежното сгъстяване на черните облаци над главите на най-близките им роднии и особено над семейството им, мнозина рашистки солдати биха се решили на отчаяния акт – да обърнат оръжията в обратна посока. Или поне да се разбягат от бойното поле през глава. Мотивацията им е потресаващо ниска. И ако моГилизираните постепенно започват да се бият по-добре, да се учат в движение, то е защото само така могат да оцелеят и да отърват кожата си. И някои по-висши офицерски чинове също горе-долу и лека-полека започват да усвояват военното изкуство чрез тежки сражения, иначе им се пише много лошо, те отлично съзнават това. Общо-взето така е било и в хода на т.нар. Велика Отечествена война – воюващите съветски подразделения и техните командири и командващи са се учили в движение, в хода на бойните действия, доколкото елитът на съветските въоръжени сили е бил изтребен от кръволока Сталин или една част от него са били инквизирани жестоко и пратени в примитивни и гнусни концлагери.

Коренно различна е картината при украинците – при тях е водеща Волята, съзнателният избор, съзнателното решение.

Украинците се сражават за Родината си. Хиляди са примерите, когато успели хора – в бизнеса (милионери дори), в науката, в културата, в изкуството, в журналистиката, в спорта, отиват на фронта, за да се бият за Украйна. Несъмнено и в украинските въоръжени сили има дисциплина, заповеди, санкции. Но в основата на всичко при тях е именно Волята да се освободи милата им и любима Украйна, да се прогонят окупаторите, да не се позволи тяхната държава да бъде поставена на колене или сгъната в неприлична поза.

В България национализмът се превърна в последното убежище на политически авантюристи и даже чиста проба мерзавци. Колкото по-нисък и по-низък е един политикан, за колкото по-малко жълти и обезценени копейки отй продава душата си, толкова по-яростно и по-озлобено той вее националния трибагреник и се кълне в името на България. Националисти у нас дал Бог, това е все още печеливша кауза. Но патриоти в политиката – малко. Все по-малко.

Това, което трябва да направят народът и елитът ни е да гледат с широко отворени очи Украйна и украинците и да се учат от тях на Патриотизъм. Не е даже за вярване как в Третото десетилетие на Третото хилядолетие на нашия глобализиран свят, в света на високите генни, информационни, комуникационни, медицински, промишлени и космически технологии ние виждаме такъв изблик на чист, неподправен, всеотдаен, самопожертвувателен патриотизъм у украинския народ!

От социална общност от хора, всеки от които изтъкваше я своя етнос, я своята религия, я своя език, я своето месторождение, украинците се превърнаха в социум, изграден от една обща и единна нация – украинската. Мои приятели, руснаци или поне рускоезични жители на Украйна, се превърнаха за броени месеци в Граждани на Украйна, които се гордеят, че са Украинци, независимо от своя етнос, религия, език и месторождение!

Ако отново попитаме Историята – а тя какво мисли за сблъсъка между наложената със сила и страх Принуда и свободната и свободолюбива, изивираща от съзнанието и човешкостта Воля, то тя, Историята ще ни отговори почти еднозначно и колкото се може категорично, че Волята ще победи както много пъти досега тя е побеждавала Принудата.

Ето защо наистина можем да вярваме със сърце, душа и разум, че славният украински народ ще докаже тази безспорно несъмнена и безкомпромисно неотменима Историческа истина и за сетен път Волята ще победи Принудата!

Четвъртият от тези конфликти е между Йерархията и Мрежата.

Злодеят в Кремъл превърна еднолично и едносрично управляваната от него държава в една грозна и брутална Йерархия.

Никак не е странно, че колкото повече този Злодей задълочава прехода от авторитарно към тоталитарно властване в смълчаната си и изпаднала в ступор страна като своя бащиния, колкото прословутото изправяне на вертикала на властта в тази обречена на неимоверни заблуди и илюзии територия да премина почти необратимо в една многостепенна и уродлива йерархия, на върха на която сам и самотен е Той – самозабравилия се Злодей, толкова повече и цялата администрация, и армията, и кагебистките служби, та дори и културните иниституции и университетите се израждат във все същата многостепенна и уродлива йерархия. Йерархия, която като всяка друга йерархия, само че вече в патологична степен, уповава в и за своето увековечаване на т.нар. условно „тояги“ (анихилирайки т.нар. „моркови“), които в рускоезичната версия са всъщност „камшици“ (кнуты), за сметка на „меденките“/“курабийките“ („пряники“). Надзорът, слухтенето, репресивните органи (в т.ч. политическата полиция), осъжданията – те са онова, на което тази закостеняваща и реакционна йерархия разчита.

В йерархиите важи правилото – „подчиненият на моя подчинен е мой подчинен“. Йерархиите трудно реагират на динамичните промени; в сложна, камо ли в извънредни ситуации те са стратегически слепи. В тях стоящият на върха неизбежно е манипулиран от тези под него, защото те му казват само това, което той иска да чуе, а по този начин неговите решения са базирани на откъслечна и-или на недостоверна информация. Рано или късно, а по-скоро по-рано, отколкото по-късно, в йерархии от типа на тази, която построи Злодеят в Кремъл, командването на войските даже не само стратегическото, и дори не само оперативното, но също така и тактическото, минава на ръчно управление – от Онзи на Върха на йерархията. Той единствено знае какво трябва да се прави и никой не смее да му противоречи. А когато решението му е погрешно и последиците са непоправими, тогава го отнася някой по-долу в йерархията. Той или го отнася, или го изнасят.

Точно така, особено в първата фаза на т.нар. Велика Отечествена война, съветските народи платиха кървава цена за некомпетентното и еднолично командорене на Сталин.

Точно затова в огромна степен германците загубиха катастрофално войната – заради некомпетентното и прекалено често еднолично командорене на Хитлер.

Воюването на рашистите, следователно, не може да бъде друго, освен от 20 век – домодерно, склеротизирало, паркинсоново, алцхаймерно, импровизационно, непоследователно и непрофесионално, базирано на пълното пренебрежение към човешките загуби („не умением, а числом“) и с безогледно и бабаитско упование на грубата, сляпа, озверяла мощ („сила есть, ума не надо“).

Злодеят в Кремъл е патологична илюстрация на онзи, който, понеже държи в ръцете си огромен чук, всички проблеми вижда като гвоздеи.

Украинците, напротив, разчитат на Мрежата.

В мрежовизиращ се украински арсенал на водеща позиция са мрежовите структури, мрежовото мислене, мрежовите закони и закономерности, мрежовите координации и взаимодействия.

Украинците са първите, които широкомащабно и от самото начало на натрапената им цинично и мръснишки война, прилагат на практика мрежово-центричното воюване, воюването на 21 век.

Украинците следват с мисъл и разсъдливост съветите на водещи военни специалисти (и кабинетни теоретици, и полеви практици), които изтъкват редица ключови елементи на съвременната война. Тази война е все повече мрежово-центрична война и все по-разгръщащо се хаоплексна (хаоплексност, сhaoplexity е словосъчетание от хаос, chaos и комплексност, complexity),),. Тя е високо динамична и особено сложна, нетрадиционно и нестандартно, креативно и изобретателно водена война.

Важна характеристика на подобно водене на бойни действия в условията на силна централизация, висока координация, мащабна комуникация и интензивно споделяне на информация между отделните бойни части, е (например) устойчивото пулсиране или роенето, роякът, а по-точно нападането със (във, като, чрез) рой, рояк, роене („swarm“ и „swarming“).

Изборът на думите рой, рояк, роене, не е никак случаен, защото с тях се прави аналогия с поведение, присъщо на пчелите, осите, стършелите, комарите. Заедно с воденето на традиционни действия, рояците (орляците) нападат стремително, ужилват болезнено или смъртоносно и се разпръскват максимално бързо във всички направления. И това е само един малък елемент от съвременните мрежово-центрични бойни действия.

Ще спра дотук с характеристиките на мрежово-ценнтричното воюване, казаното е само за да подчертая, че тук става дума за качествено нова стратегия, качествено ново поведение на бойните полета, качествено ново военно мислене и качествено нова армейска култура, от които рашистите са на няколко десетки светлинни години.

При това тук не става дума само за конкретните военни аспекти на украинските действия. И въоръжените им сили, но и властта в страната и регионите, и отношенията между управляваните и управляващите, и все повече самото украинско общество – всичко това и всички те придобиват ясно изразен мрежови (мрежовизиращ се) характер.

Мрежите разчитат на все по-засилващо се сътрудничество по хоризонтала, на синергетичност (синергийност) на усилията, при което имаме не механичен (аритметичен) сбор (3 + 3 = на 6), а умножаемост на целите, приоритетите, решенията и усилията ( 3 х 3 = 9). Това е възможно, защото се базира на общи ценности, а чрез тях и на общи интереси.

Дори в кошмарно тежките условия на войната (а донякъде може би именно заради тези кошмарно тежки условия), украинците за всички нас в Европа като цяло и особено в България в частност, са спомен от бъдещето, отворена книга по съвременна трансформация на държавата и гражданите в условията на Рисковото общество, на Обществото на рисковете. Мрежите, мрежовостта, мрежовите стратегии, мрежовите действия – това е, което ни предстои. Това е отговорът на множащите се предизвикателства и инструментът за управлението на ескалиращите рискове.

И тук – засега – едва ли има смисъл да питаме Историята как гледа тя на противостоенето между Йерархията и Мрежата. Историята има все още малко опит, оскъден емпиричен материал, който да ѝ позволи да се произнесе компетентно кой ще победи в това противостоене. Но тя, Историята е безусловно и без колебание на страната на Мрежата!

Ето защо е толкова голямо, направо огромно, буквално колосално значението на всичко, което правят Украйна и украинците.

И ние трябва, ние сме длъжни, ние сме задължени, ние сме призвани и призовани да вярваме със сърце, душа и разум, че славният украински народ ще напише новата глава на Историята, като докаже, че светът трябва да приеме като безспорно несъмнена и безкомпромисно неотменима Историческа истина – за близката или малко по-далечна, но предстояща и неизбежна победа на Мрежата над Йерархията.