Точка на пречупване

 

Парламентарният маньовър по прегласуването на актуализацията на бюджета едва ли ще успее да заблуди хилядите протестиращи. Какво ли ще крият зад парламентарния параван „ваканцуващите” депутати, пита Георги Папакочев.

Този петък българският парламент предстои да претърпи две странни на пръв поглед превъплъщения. Едното има политически измерения - прегласуването на спряната от президента актуализация на бюджета за тази година

ще превърне пленарната зала в своеобразен рентгенов апарат,

който много точно ще открои странното властово образувание между БСП, ДПС и Атака, което мнозина определят като злокачествена нова тройна коалиция. На парламентарното светлинно табло могат да се появят и евентуални „разсейки” с гласове на ГЕРБ, които биха дооформили окончателната клинична картина на политическото „задкулисие”, същото, което с действията си изкарва на улицата вече 63-ти ден хиляди разтревожени за моралното здраве на държавата си граждани.

Второто петъчно превъплъщение на „ваканцуващите” депутати ще бъде в загрижени на пръв поглед политици, които обаче трябва да осъществят доста елементарна властова операция с отвличащ вниманието характер. Всъщност досадните суетни около свикването на техния еднодневен парламентарен гастрол, медийната патетика на прекъснатата депутатска почивка, предварителните спекулации около кворума и, в крайна сметка, отхвърлянето на президентското вето са параванът, зад който ловко трябва да бъдат прикрити тревожните факти около надвисналата ескалация на политическата криза в икономическа.

Дефлация, рецесия, ново обедняване

Тези факти са достатъчно красноречиви. За разбунения от протести юли за пети пореден месец НСИ отчете дефлация. Необичайно дългият, близо половин годишен, период на спадане на потребителските цени е сигурна индикация за настъпващи отрицателни процеси в българската икономика.

Дори за икономическите лаици е видно, че понижението на цените не е резултат от повишена производителност или поевтиняване на енергийните суровини, а се дължи на силно свитото потребление. Всичко това води до още безработица, ограничено потребление на домакинствата и в крайна сметка до икономическа рецесия, подобна на онази, която българите добре помнят от края на 1998 г. след въвеждането на валутния борд. Местни икономисти открито предупредиха, че политическата криза, влошеният бизнес климат и несигурната икономическа среда стремглаво бутат страната към траен отрицателен икономически растеж. Дори повече, в печата бяха цитирани думите на проф. Чавдар Николов от Югозападния университет „Неофит Рилски”, според когото държава, която протестира всеки ден, не може да бъде управлявана, а нерешаването на политическата криза в средносрочен план неизбежно ще доведе до „рецесия, в която ще пропадаме все повече, вместо да се подобряваме”.

Как да напълним бюджета?

Показателни са и данните от отчета на НАП за миналата година. От тях става ясно, че натрупаните дългове на граждани и фирми към държавния бюджет възлизат на милиарди левове, и което е най-шокиращото – 80 на сто от тези задължения са несъбираеми! От приходната агенция признават, че не само старите, но и новите задължения трудно могат да попаднат в хазната тъй като в по-голямата си част те са на хора, които не разполагат с имущество, подлежащо на принудително отнемане.

От друга страна Националният осигурителен институт /НОИ/ тези дни огласи данни за увеличаващата се зависимост на осигурителната система от данъците, а не от осигуровките. Просто броят на пенсионерите и осигурените българи вече почти е изравнен, а гражданите, които внасят пари в НОИ, са намаляли драстично. Това говори, че все повече хора работят без да се осигуряват, защото са разочаровани от системата, която им гарантира все по-малко права и все по-ниски обезщетения.

Болен здрав носи

Трагично е положението и в здравеопазването, където от 3,5 милиона българи, дължащи здравни осигуровки, едва 40 на сто си плащат задълженията. Според данни на приходната агенция, цитирани от Центъра за защита правата в здравеопазването, към юни тази година над 2 милиона български граждани са с прекъснати осигурителни права и нямат право на безплатна медицинска помощ. Това са близо 30 на сто от цялото население на страната. За сравнение - при 81 милиона граждани на Германия, здравно неосигурени са едва 50 хиляди човека.

Провинциалният бандитизъм

Парламентарният маньовър по прегласуването на актуализацията на бюджета едва ли ще успее да заблуди хилядите, готвещи се да протестират пред парламента, и милионите пред телевизионните екрани. Макар с изчерпано търпение, българите днес знаят много повече отколкото преди 20 или 10 години, а за късмет съществува и интернет! По този повод икономистът Красен Станчев, председател на УС на ИПИ, определи случващото се тези дни в страната като „един много бавен и мъчителен процес на осъзнаване на провинциалността на страната и на бандитизма на част от управляващите". Според него тъкмо осъзнаването на нечестността на някои процеси при публичното вземане на решения е всъщност точката на пречупване. И на парламентарния катарзис, биха допълнили, но вече иронично, хилядите протестиращи по улиците на страната.