България: как "лошите" и "добрите" биха могли да се разберат

Коментар на Даниел Смилов:

Явяваме се на пети поредни парламентарни избори в рамките на две години. Надеждата е този път да има редовно правителство и да излезем от режима на пълномощията на президента. В крайна сметка служебните правителства, които започват да стават норма, са изкривяване на парламентарната същност на демокрацията и като цяло водят до едно безвремие, точно когато страната има нужда от лидерство.

Пред България е отворена вратата за влизане в еврозоната и само от нас зависи дали ще се възползваме от възможността. Вместо решителни действия в тази посока, ставаме свидетели на събирането на подписи за противоконституционен референдум за отлагане на въвеждането на еврото, както и на боязливо мълчание по темата от президент и правителство. На всичкото отгоре заради лобизма на местни застрахователи ГЕРБ, ДПС и други партии отложиха приемането на законодателство, което е задължително за еврозоната. Т.е. - сами се спъваме по пътя на евроинтеграцията на страната, интеграция, която е и основен двигател на просперитет (вижте Хърватия, Словения и Словакия - все държави сходни на нашата).

Защо България изпадна в безвремие

Причината България да изпадне в безвремие през последните две години е нежеланието на два блока партии да направят компромис с позициите си. От едната страна са ГЕРБ и ДПС, които и след масовите протести от 2020 продължават да твърдят, че нямат проблем с лидерите си, макар че някои от тях са изрично споменати в списъка "Магнитски", а други - иносказателно. Става дума за лидера на партия, на когото - според финансовото министерство на САЩ - Васил Божков е давал подкупи, както и на членове на комисията по хазарта. ГЕРБ отричат, че този лидер е техният собствен, макар че логическите и физическите възможности да е друг са нищожни. Като цяло ГЕРБ-ДПС искат да се върнат във властта и да управляват, като "Магнитски" и другите скандали просто се забравят и свалят от дневен ред. За тази цел те използват два слаби по същество аргумента:

- Проблемът с корупционната репутация се решава на избори: тъй като те устойчиво събират гласовете на около 30% от избирателите, корупционните съмнения, според тях, отпадат и двете партии трябва да бъдат допуснати във властта. Явно и самите ГЕРБ-ДПС не си вярват на този аргумент, защото, ако беше верен, и в 48-то НС можеха да управляват в коалиция с БСП и БВ. Гласовете и желанието (на останалите) за това бяха налице и дори почти се договориха да управляват заедно след новите избори - но въпросът е защо не управляваха сега, когато пак имаха нужните проценти;

- Другите също са маскари: тече и кампания по омаскаряването на "добрите" чрез измислените "афери" "Джемкорп" и "Нексо", както и ежедневни подмятания за "комисионни", "посредници" и т.н. Напоследък фактурите и "едното левче" на Делян Добрев поизчезнаха, но пък бяха изместени от други фантасмагории. Като цяло тази кампания е повече за консолидация на убедените привърженици на ГЕРБ-ДПС, а не за спечелване на колебаещи се, защото има големи дефекти от фактическо и интерпретативно естество.

За деленето на "добри" и "лоши"

ПП-ДБ от своя страна са също неотстъпчиви, като (особено ПП) са се фиксирали върху моралния аргумент, че не може хора с неизчистена корупционна репутация да участват в управлението на страната. Този морален аргумент е безспорен, но политическият морал все пак изисква да се прави това, което е най-добро за една политическа общност, а не просто да се следват изолирани морални императиви. Индивидуално моралният политик може да бъде и лош политик, ако воден от ригоризъм остави страната без управление в трудни моменти.

Това е една от причините, поради които деленето на "добри" и "лоши" в предстоящата кампания не е толкова удачна идея. Проблемът не е, че това деление не е вярно - напротив, Кирил Петков има достатъчно основания да го използва от гледна точка на истината. Но въпросът е, че и "лошите" в някакъв момент може да са необходими за управлението на страната и ПП-ДБ трябва да си дадат ясна сметка за условията, при които това може да стане.

Нещо повече, "лошите момчета" са позната фигура от популярната култура, която често поражда симпатии - тарикати, мошеници, престъпници и мафиоти са герои на множество харесвани филми, книги, песни и пр. Парадоксално е, но това, че българската политика по модела "Борисов" прилича порзително на тези жанрове, е и една от причините за популярността на формации като ГЕРБ. ПП-ДБ може би недооценяват тази (малко перверзна) логика на съвременната политика.

Как ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС биха могли да се разберат

В тази странна картина на взаимно блокиране, заради която страната остава без добро управление, всъщност има поле за взаимен компромис между двата партийни блока в следните рамки:

1. Никой не може да кара ПП-ДБ да свалят проблема с корупционната репутация на лидерите на ПП и ДБ от дневния ред на страната. Този проблем няма да изчезне и от самосебе си с времето или с провеждането на нови избори, защото България все пак се стреми да е европейска демокрация, а не бананова република;

2. Никой не може да иска от ГЕРБ-ДПС да се откажат от лидерите си или пък (още по-малко) сами да ги пратят в затвора. Те са си техни и, ако избирателите им са толкова влюбени в тях, е редно да имат възможност за съответното общуване;

3. Решението за блокажа не може да се очаква от българската прокуратура, защото тя не излиза с ясна теза по скандалите - "Божков", чекмеджета, Барселона, "Магнитски" - вече трета година. Ако го прави пък, тя действа по-скоро като адвокат на Борисов, отколкото като прокуратура - отказва да разпита основен свидетел срещу него или пък той се оказва информиран за не публично оповестени действия на прокуратурата (като детайли от експертизите по снимките от чекмеджетата, например);

4. В такава ситуация - и особено когато не искат да сменят Иван Гешев и правят всичко възможно да го окопаят на поста му - ГЕРБ (и по аналогия ДПС) дължат на обществото като цяло убедителни обяснения по отношение на скандалите около лидерите си. По отношение на ГЕРБ гражданите на България имат нужда от отговори на поне три въпроса:

- Как и защо е станало така, че Васил Божков е получил данъчна преференция от 500 млн. лева? Не е възможно това да стане без знанието на ГЕРБ - финансовият министър Горанов е следил регулярно постъпленията от големите платци и няма как да не е забелязал липсата на стотици милиони левове;

- Една очевидна причина за даването на толкова големи преференции е отплащане от страна на Божков към ГЕРБ. Дубайският изгнаник твърди, че това е ставало чрез договарянето на подкрепата му на футболен клуб, пари за определена телевизия и редовни подкупи към Борисов и Горанов. Подкрепата на Божков за футболния клуб и парите за реклама в една от телевизиите са факт. Факти са също така и регулярни срещи между Божков и Горанов, както и между пиара на Борисов и Божков. Ако версията на Божков за подкупите не е вярна, какво е обяснението на всички тези факти според ГЕРБ?

- Откъде (ако не от подкупи) Борисов е разполагал редовно с огромни кешови наличности, и кой все пак е направил снимките на тези наличности? Това може да е пикантерия, но е и въпрос на национална сигурност - ако не се знае кой изнудва Борисов, то той може да се окаже зависим от компрометираща информация, държана от неизвестен играч. Държава не може да се управлява с подобни зависимости.

5. Ако ГЕРБ-ДПС имат убедителни отговори на подобни въпроси, те са длъжни да ги дадат на гражданите. Ако го направят, ПП-ДБ трябва да отстъпят и да започнат да договарят съвместно управление - доколкото заявените приоритети по въпроси като еврозона, Украйна и т.н. между тези партии съвпадат. Под убедителни отговори обаче трябва да бъдат изключени две фалшиви тези - първо, че някой (Иво Прокопиев, Джордж Сорос или международното положение) се опитва да очерни ГЕРБ-ДПС. Има достатъчно факти, които повдигат обосновани и сериозни съмнения в гореизложените казуси и от възможно най-обективната и безпристрастна гледна точка. Второ, да не се дават обяснения на обвиненията на Божков, защото той бил "лошо момче", също е най-малко лицемерно: едни "лоши момчета" се свенят от свидетелствата на други "лоши момчета". Нещо повече, всяка прокуратура по света би използвала човек от организираната престъпност като защитен свидетел или в друго качество, ако има шанс да повдигне обвинения за някой по-висш от него в организацията. Интересно защо родната прокуратура - въпреки че закусва в САЩ - не се е поучила от опита на щатските си колеги в разкриването на престъпления по върховете на властта.

6. Ако ГЕРБ-ДПС нямат по-убедителни отговори на тези и други подобни въпроси от даваните до момент, редно е да се вгледат в себе си и да сменят лидерите си в името на общото благо.

Ако двата блока партии (ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС) приемат тази рамка, биха могли да достигнат до разумен компромис: едните да модерират съмненията и моралните си възражения към опонентите, другите - да изоставят идеята, че не дължат вече отговори на въпросите за корупционната им репутация.

***

А референдумът за еврото е противоконституционен, защото той би довел до нарушение на вече поети задължения с международни договори от страна на България към ЕС. Референдуми по влезли в сила международни договори не може да има, освен ако не искаме да излезем от ЕС. С факта на членството си България влиза през 2007 в икономическата и паричната политика на ЕС - т.е. става член и на еврозоната, но с особен статут. Статутът ѝ е на "страна с дерогация" - тя трябва да въведе еврото, когато е готова за него и е изпълнила нужните критерии. Дали ги е изпълнила се решава от институции на ЕС на (поне) всеки две години. Т.е. ако тези институции преценят, че България отговаря на условията, страната ще трябва да въведе еврото. От това следва, че референдум с въпрос за отлагане на членството до 2043 година или когато и да било (без значение дали страната покрива Маастрихтските критерии, или не) ще ни вкара в нарушение на договорите и международните ни задължения. България по конституция е правова държава, която спазва международното право и правото на ЕС - ерго, референдумът е противоконституционен и трябва да бъде спрян от Конституционния съд.