Калинки, меринджеи, хаштагове, ваканцуване и… синтаксис

Бившата шефка на фонд „Земеделие” по време на правителството на Бойко Борисов – Калина Илиева, стана причина да се появи омоним на думата „калинка” – онова прекрасно насекомо, което никак не е добре да убиваме, защото носи нещастие. „Калинка” в държавната администрация се оказва лице, което е привидно компетентно да заема дадена висока административна длъжност, но всъщност е некомпетентно и дори няма съответния ценз да заема въпросната длъжност – затова носи нещастие. Тъй като очевидно явлението е силно разпространено в българската държавна администрация, то си намери и своето наименование – „калинка”.

Един знаменит епизод на „Съдебен спор” породи най-малко два нови израза в общественото пространство, станали твърде актуални по време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. След едно злощастно телевизионно интервю със сегашния премиер, протестиращите решиха, че той отговаря в стил „Ко? Не!” – така както отговаря пред „телевизора” тъстът на разгневения цигански зет, който не може да види детето си.

Тирадата на тъщата от същия репортаж роди и най-оригиналния неологизъм – „(млад) меринджей” – така ромката Янка чува думата „мениджър”. Меринджеят на бърза ръка смени калинките и има всички шансове да се настани трайно в българския жаргон.

Едно нововъведение във Фейсбук – хаштагът, породи серия от (графични) неологизми от типа на #ДАНСwithme, което все повече проявява тенденция да стане нещо като лого на протестите срещу Орешарски.

Доста хора научиха това лято и какво е live streaming – включваш телефона си или камерата си в интернет и чрез съответния сайт и срещу заплащане излъчваш на живо каквото си пожелаеш – в случая протестите.

Появиха се, разбира се, и абсурди: „протест в защита на Орешарски” – откровен оксиморон, докато организаторите на този „протест в защита” не се усетиха и не го преименуваха на „контрапротест срещу Плевнелиев”. Това наименование също поражда някои въпроси, защото то предполага, че, първо, налице е контрапротест срещу протеста, а след това – вторично, е и протест срещу президента на България.

Ябълката на раздора – Делян Пеевски, прави опити да промени и българската граматика: вече няма само „страхувам се” -  има и „страхувам”.

Депутат обогати българския речник с глагола „ваканцувам”…

Председателят на ДПС и министърката на младежта и спорта Мариана Георгиева станаха първенци по усукан израз: първият стана известен с любовта си към определението „екзактен”, а втората – с "Аз не съм вашия адресат, който носи максимума компетентност да ви удовлетвори с отговора на този въпрос".

Една статия на Велислава Дърева в „Дума” породи новото разделение в българското общество: „млади, красиви и богати” срещу „стари, грозни и гладуващи”. Което твърде напомня на израза „По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен”.

Обвиненията, че протестите срещу правителството на Орешарски са платени, породи отговор във вид на плакат „Мразя ви безплатно”.

Пресконференция на председателя на БСП преосмисли значението на думата „катарзис” – катарзисът стана нещо като индулгенция за политически грешки.

Някои от разпознаваемите активисти в протестите срещу Орешарски станаха незнайно защо „соросоиди”, въпреки че Сорос едва ли има и най-бледата представа какво се случва в България. Ответният удар не закъсня – появиха се и „путиноиди”.

Също така на контрапротеста научихме и непознати досега факти от световната история: например че Сталин е освободил Китай… Само не стана ясно дали от Мао, или от някого другиго…

*

Февруарските протести от 2013 г. не породиха никакво словотворчество, отсъстваше изобщо идеята за езиковата игра: може би защото наистина протестиращите бяха от друга социална група, може би защото тогавашният министър-председател бързо подаде своята и на кабинета си оставка. А може би защото гафовете и провалите на предишното правителство и мнозинство бледнеят пред малоумията и чистките на сегашното. Достатъчно е да се сетим за предложението през събота и неделя хипер- и супермаркетите да не работят, с което дребните търговци да се закрепостят събота и неделя да държат магазините си отворени и бял ден да не видят...

Протестите #ДАНСwithme настина са протестите на българи, живеещи все още в България, с добро образование, с нелоши материални възможности; хора, за които няма друга алтернатива за България освен членството ѝ в Европейския съюз и присъединяването ѝ към Шенгенската зона. Хора, които обичат не само здраво да работят, но и да се веселят, като дори протестите си превръщат в карнавал.

Това са хора, които могат да застанат в мисленето си една стъпка по-нагоре и да осмислят цялостно случващото се. Хора, които в една или в друга степен владеят това, което в социолингвистиката се нарича „метаезик за контрол и иновации”. От владеенето на този метаезик за контрол и иновации бяха лишени както 41-то, така и 42-то Народно събрание. Според мен, и всички останали народни събрания след 1990 г. Само в 7-то Велико народно събрание имаше хора, които боравеха нелошо с него, но те отдавна – волно или неволно – са извън кръга на видимите субекти на политическото действие. До голяма степен набедените за „соросоиди” са носители на този метаезик и затова атаката срещу тях от страна на „путиноидите” е най-яростна.

Констатацията „Два свята – единият е излишен” в момента придобива нова актуалност: светът на интернет, на виртуалните социални мрежи, противопоставен на света на тези, които предлагат автобусите за Бузлуджа да ги откарат до София, за да стреснат „соросоидите”.

Социологическо проучване твърди, че 41% от българите не са и помирисвали интернет. Ако това наистина е така, тези 41 процента български граждани остават в плен само на казионните вестници и на казионните електронни медии и приемат доверчиво всичко, което се (по)казва с тяхна помощ. Така и голяма част от изразните средства на активните интернет потребители остава с неясно съдържание за тях и поради това те звучат плашещо – човек се плаши от това, което не разбира. Немалко хора – включително и мои колеги, ме питаха откъде се взе тази дума – „меринджей” и какво значи тя.

За хората, за които езиковата игра е чужда, е трудно да различат истинската казионно звучаща новина и пародията на такъв тип и стил новина, разпространяваща абсурдно съдържание. Пример от онзи ден: под формата на казионна новина се съобщава, че стадион „Васил Левски” догоре ще бъде напълнен с вода, „за да се види какво ще стане”. Има и картинка. Стряскащо голям брой хора, привърженици на всякакви политически сили (!), възприеха написаното съвсем сериозно и за пълна истина и започнаха да публикуват своите възмутени партийно оцветени коментари. Когато се появи новината, че е направено предложение в Народното събрание да се забрани хипермаркетите да работят през уикенда, реших, че източникът и същият. За съжаление, не се оказах прав…

Всъщност, у нас все още става въпрос за цивилизационен избор и този избор е най-добре видим, когато анализираме изразните средства в публичното пространство. „Съображения” и „входирам”, от една страна, срещу „Мразя ви безплатно” – от друга.