Далеч от Китай, младите уйгури искат да съхранят езика си

Близо до Вашингтон има едно малко по-специално училище. То работи и през почивните дни и е ориентирано към членовете на уйгурската диаспора, които искат да говорят на езика си – централен елемент на културата им и средство за общуване, с помощта на което споделят трагичните истории на близките си в Китай.

Добре дошли в "Ana Care and Education" – място, в което образованието е аполитично, казва 29-годишната Ираде Кашгари, съоснователка на училището заедно с майка си Сурея.

Въпреки афишираната неутралност, Кашгари казва, че в училището по-големите ученици могат "спокойно да обсъждат това, което се случва, последиците, с които се сблъскват".

Уйгурите са мюсюлмани, говорят на тюркски език и са мнозинство в китайския автономен район Синцзян, където са жертва на сериозни политически репресии.

Правозащитни организации твърдят, че китайските власти са затворили над един милион от тях в лагери за политическо превъзпитание. Китайското правителство твърди, че става дума за центрове за професионално обучение, чиято цел е да се борят с радикализацията.

В училището "Ana Care and Education" образованието се фокусира върху езика, историята и културата на уйгурите, които са много по-свързани с народите от Централна Азия, отколкото с представителите на етноса хан, които са мнозинство в Китай.

Много ученици и студенти са били принудени да напуснат Синцзян, за да избягат от репресиите. За тях училището запълва празнина и възстановява връзката с родната им земя, която те наричат Източен Туркестан.

"Усещане за загуба"

"Това усещане за загуба подхрани нуждата за съхраняване на нашата култура и език", казва Кашгари.

Децата в изгнание "вече нямат братовчеди, чичовци и лели, с които да си говорят и така да пазят езика жив", отбелязва тя.

Училището, което се намира в щата Вирджиния, близо до американската столица, започва да работи през 2017 г. с около 20 ученици. Днес учениците са стотина. Във Вирджиния има близо 3000 души, които говорят на уйгурски, сочат данни на общността.

За тях обикновено телефонно обаждане до роднина в Синцзян може да има ужасни последици.

"Искаме да разговаряме с близките си по телефона и по интернет, но това не е възможно, защото ако се свържем с тях, те може да бъдат изпратени в затвора", казва 49-годишният Савут Касим, чиито деца учат в училището.

"Геноцидът на уйгурите в Източен Туркестан е реалност. Опитваме се да съхраняваме езика си с всички възможни средства", изтъква Касим.

През последните години няколко западни държави, сред които Нидерландия, Белгия, Обединеното кралство, Канада, Франция и САЩ, осъдиха "геноцида" на уйгурите с декларации на парламентите си или на правителствата си.

Невъзможно завръщане

Това желание за съхраняване се споделя и от първото поколение американски уйгури, които не са виждали Синцзян.

Осемнадесетгодишният Музарт се научава да чете и пише на бащиния си език в уйгурско училище. Понастоящем той е участник в лятна доброволческа програма за езиково обучение в Калифорния. "Опитваме се да говорим с децата само на уйгурски", казва той.

Зилала Мамат, която също е на 18 години и учи в Мичиган, през 2021 г. става съоснователка на уйгурска младежка мрежа, която използва социални мрежи за организиране на различни събития.

"Това ѝ липсваше на нашата общност", казва младата жена, като отбелязва, че тези младежи са лишени от възможността да посетят земите на предците си.

"Ние сме различни"

"Ние сме оцелелите от геноцид (. . .) Различни сме от другите", казва друга възпитаничка на училището, 21-годишната Асена Изгил.

Животът ми в Синцзян рязко се промени през 2017 г., разказва младата жена, родена в големия град Урумчи, който е столица на Синцзян. "Приятели и близки хора, хора, които познавах, си имаха проблеми. Всички те бяха вкарани в лагери или в затвора. Баща ми много се притесни. Решихме да заминем", спомня си тя.

В САЩ "ядем уйгурска храна, майка ми ни научи как да приготвяме уйгурски ястия. Празнуваме уйгурските празници, спазваме всички религиозни обичаи, които не можем да спазваме в родната ни земя…в сигурност и без страх", обобщава тя.

Божидар Захариев, БТА