Украйна и Тайван имат какво да предложат на Тръмп. А България?

Въпреки че световното внимание е насочено най-вече към временното преустановяване на американската военна помощ за Украйна, всъщност в пресконференцията на Доналд Тръмп тази нощ имаше един опасен детайл, който заслужава специален фокус. Въпросната пресконференция бе свикана с конкретен повод: американският президент обяви, че най-големият тайвански производител на полупроводници, Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC), ще направи допълнителни инвестиции на стойност 100 млрд долара в американската индустриална база за производство на чипове. Това е в допълнение на вече реализиращи се инвестиции в американската икономика в този високотехнологичен бранш на стойност 65 млрд. долара (концентрирани основно във Финикс, Аризона, където oт началото на тази година започна производството на 4-нанометрови чипове), обещани от въпросната тайванска компания. В това отношение политиката на Тръмп е продължение на тази на Байдън, който през 2022-ра подписа CHIPS and Science Act, предвиждащ инвестиции в производството на полупроводници на стойност над 50 млрд. долара.

Но проблемът на въпросната пресконференция дойде в отговора на Тръмп на въпрос на журналист спрямо перспективата за преместването на тази тайванската индустрия на чипове в САЩ. Американският президент отговори: "Това поне ще ни осигури позиция, в която ще имаме в този много важен бизнес, ще имаме много голяма част от него в САЩ, ако нещо се случи с Тайван."

Абстрахираме се от това, че по време на предизборната кампания Тръмп обвини Тайван, че островът е откраднал американската индустрия на производство на чипове (и към онзи момент Тайпе не само че не бе взел нищо, а напротив, вече инвестираше в този американски сектор). Оставяме настрана и това, че кандидатът Тръмп към онзи момент казваше, че Тайван трябва да си плаща за защитата, която получава острова от американките военни. Тайпе, разбира се, си плаща, традиционно закупувайки въоръжение от Вашингтон, който е най-големият снабдител на военен хардуер на острова. В края на миналата година САЩ разреши продажбата на Тайван на отбранителна система земя-въздух NASAM, радарни системи и елементи за поддръжка на изтребителите F-16. По информация на Reuters от началото на тази година, в момента Вашингтон и Тайпе водят разговори за договаряне на нови поръчки на американско оръжие на стойност между 7 и 10 млрд. долара, с акцент върху придобиването на крилати ракети и ракети HIMARS.

Проблемът в горецитираните думи на Тръмп е четиристепенен.

На първо място, те могат да бъдат изтълкувани от Китай като възможност за споразумение със САЩ спрямо Тайван, в което Китай придобива острова, а САЩ - поне частично тайванската индустрия за чипове, която да се премести в Северна Америка. Стратегическото значение на острова, отвъд това, че той е световната столица на производство на полупроводници, е добре известно: това е непотопяемият самолетоносач, разположен в южнокитайското море, в непосредствена близост до Китай. Когато той се контролира от американски партньори в региона, Тайван е част от "първата верига" острови (Япония, Тайван, Малайзия) и играе сдържаща роля спрямо Китай. Именно поради такива съображения администрацията на Джо Байдън разшири военното присъствие на САЩ във Филипините и конкретно на островите Лусон и Палаван, където бяха създадени 4 допълнителни американски бази. Ако Поднебесната империя си върне контрола върху Тайван, островът ще се превърне в поредния "изнесен пост" на отбранителната линия на Китай, в лицето на милитаризираните острови в южнокотайското море, чиято цел е да има възпиращ характер спрямо вражески достъп до континенталните крайбрежни територии на Пекин.

На второ място, тези думи са в разрез със споделеното изявление на Доналд Тръмп и японският министър-председател Шигеру Ишиба от миналия месец, в който двамата утвърдиха принципа за мирно разрешаване на проблемите в тайванския проток, изключващ едностранните действия за промяна на статуквото в региона, било чрез военни или икономически действия. Темата за независимостта на Тайван е от особена чувствителност за Токио, доколкото, ако островът си върне китайското попечителство, то страната на изгряващото слънце счита, че за нея ще стане много по-трудно да защити собствените си острови, разположени в съседство. Особено на фона на това, че Китай (и Тайван) оспорват японския контрол върху стоящите наблизо острови Сенкаку.

На трето място, допускането, че на Тайван "може да му се случи нещо", е отстъпление от дългогодишната и двупартийна американска политика на стратегическа двусмисленост спрямо Тайван. Идеята на тази стратегическа двусмисленост е, че сигурността на острова трябва да бъде осигурявана в достатъчно голяма степен, така че Китай да заплати непропорционално голяма цена, ако иска да го завладее, но в същото време сигурността на Тайпе никога да не бъде прекомерна голяма, за да не провокира властите на острова да обявяват независимост, понеже това би било причина за война за Китай, в която САЩ не искат да участват.

Не на последно място, подобни сигнали създават предпоставка за ревизиране на американската политика за "Един Китай" (това е част от тежкото и дискусионно наследство на Хенри Кисинджър, от когото насам САЩ признават, че от двете страни на тайванския проток има един Китай), която политика обаче изрично посочва, че ако има обединение между Китай и Тайван, то трябва да е вследствие на консенсус между Пекин и Тайпе и да се осъществи с мирни средства. Такова желание за приобщаване към Китай на острова все още няма, като властите в Тайпе през годините отхвърляха и компромисни варианти на принципа на специалния статут на Хонконг, преди Поднебесната империя да компрометира автономията на региона. Казусът с "Един Китай" е много сложен - и обърквал предишни президенти като Джордж Буш-син и Джо Байдън - поради което е нормален скептицизмът, че текущата американска администрация има капацитета да се ориентира в него. Все пак изпълнителната власт във Вашингтон вече ни показа как може да е посочила за свой приоритет сдържането на Китай, но няма представа какво са AUKUS (президентът Тръмп) и ASEAN (ръководителят на Пентагона Хийгсет).

Изказванията на американския президент спрямо Тайван бележат следваща крачка в желанието на Доналд Тръмп САЩ да се позиционират възможно най-добре в сферата на високотехнологичното производство. Ако досега ставахме свидетели на това как Вашингтон има желание да експлоатира добива на т.нар. критично важни минерали - успоредно на предложеното споразумение на Украйна, Вашингтон води преговори и за редкоземните минерали на Узбекистан - които са от изключително значение включително и за военно-промишлените комплекси, то коментарите на американския президент спрямо Тайван оставят впечатлението, че на масата за преговорите ще се обсъждат вече не само суровините на държавите, но и техните производства.

Ситуацията с Тайван започва да прилича на тази с Украйна. Тръмп има декларативно желание за мир и сдържане на Русия и Китай, но всъщност създава предпоставки за засилването на ролята на Москва и Пекин в техните геополитически периферии. Тръмп (а и Джей Ди Ванс за последно тази нощ) лансираха идеята, че споразумението за редкоземни минерали между Вашингтон и Киев е форма на сигурност за Украйна. Но Тайван и TSMC - след като планират инвестиции на стойност 165 млрд. долара, част от които вече са реализирани - чуха, че всъщност "може да им се случи нещо". А Тайпе прави тези инвестиции именно за да не му се случва нищо.

Но Украйна има редкоземни минерали, а Тайван - най-сериозната индустрия за полупроводници. В света на Доналд Тръмп, който интерпретира международната система като пазар, а отделните държави - като сергии, Киев и Тайпе имат какво да предложат. А какво има на българската сергия?