Гледам "Нещата от живота" с Мишел Пиколи и Роми Шнайдер по Nostalgia и се размислих за изключителния успех на "Времеубежището" на Георги Господинов (чиято тема е носталгията по миналото и несбъднатия копнеж на провинциалистите от България да живеят като европейци на градски площад в Барселона, Рим, Лондон, Париж и Берлин).
Това коментира във "Фейсбук" Явор Дачков.
Харесвам Георги Господинов (макар и не толкова близък) като приятел с когото се познаваме от 20 години и който ми помогна в първата ми телевизионна изява в БНТ с "Гласове" като гост в първото ми предаване, заедно с много добра журналистка, която може би няма да е доволна, ако ѝ спомена името - говорихме за Дубравка Угрешич (светла ѝ памет) и нейната "Култура на лъжата".
Харесвам Георги Господинов, защото не загуби усет за собственото си присъствие в литературата и света.
Той остана уравновесен, въпреки успеха си, а като негов мениджър го контролира много добре, което е достойно за уважение. Той си гони нещата и не изпада в кризи.
Обикаля света и България по някакви напълно безсмислени семинари, уъркшопове и срещи, които "го зареждат" и се държи адекватно на изискванията на ситуацията, въпреки, че е чувствителен, за да усети тази безпределна празнота.
Така мисля. Аз не харесвам неговата литература - намирам я за банална и плод на средностатистическо усилие да бъдеш себе си като се себеизразяваш. Не мога да прочета повече от две страници, но аз по принцип отдавна не чета, така че това не е никакъв аргумент.
Просто ми е ужасен трафарет. Откриване на топлата вода през дребни психологически наблюдения, които са валидни за средностатистическата маса от хора. Който не е седнал пред компютър той не ги е написал.
Даже преди малко написах нещо подобно в друг пост: Светът от нашето вчера все повече изтънява. Това е от Дачков, а не от физика на тъгата. И не е шедьовър, нито дори талантливо, а обикновено изречение. Не бива да се прави от обикновените изречения, минали случайно през главата на някакъв човек, митология!
Строго погледнато Георги Господинов е най-успешният български писател за всички времена. Няма друг с такова международно признание. Нищо, че нито един не става за такова, но това е друга тема. И тук стигаме до наградата Букър и политическата коректност. Това е директен комунизъм, такъв какъвто го помня от края на 80- е. Кухо и себенаграждаващо се. Гледам, че Георги Господинов трепери над всеки чувствителен пост за Украйна и джендърството.
А се води за свободен писател.
Разбира се, че ще отговори, че наистина ги мисли тези неща и аз веднага ще му повярвам, защото трябва да се щадим взаимно, за да продължим... Преди десет години един известен и успешен журналист, който работи от 30 години в голяма западна медия, а освен това е и изключителен преводач и редактор с отношение към езиците ми каза следното: Яворе, Европа има нужда от един български писател, както и от един полски, чешки, румънски, турски и прочие.
Просто си избират един и го промотират." Мисля, че точно това се случи с Георги Господинов, който от своя страна усети бизнеса и се държа напълно коректно в тази ситуация. Сам си я изработи, за което заслужава уважение. Това е игра, но не и творчество. Последното почти изчезна от света. Искам да кажа, че Букър е Оскар, Нобел и всичко останало, което в миналото имаше престиж, но вече няма абсолютно никакъв престиж. Това е инструмент за идеологически натиск и пропаганда. Точно както бяха ленинските награди - идеологическа уморена изпортеност, която търси себеподобни, но не и талантливи.
Последното обяснява и хейта по Господинов,
който не е от обичайната българска злоба, а от чувството за поредната несправедливост. Незначителен литературен продукт получава световен успех, само защото е в баналния им мейнстрийм. Същото беше при комунизма. Беше фрашкано с наградени писатели на които днес никой не помни името.
Мисля, че идеята на Георги Господинов за себе си е точно обратното на това, но не знам как би си помогнал в тази нездрава българска и международна среда. Успехът и свързаните с него ласкателства развращават допълнително, особено когато са напълно незаслужени.
Дано Георги знае, че има поне няколко стотина хиляди души на планетата, които пишат много по-талантливо и добре от него и това да не го отчайва, а да го държи все така прибрано скромен, което е истинският диамант в неговия характер.
И понеже започнах с "Нещата от живота", филм от 1970-а година когато сме се раждали с Георги Господинов, а той пише точно за нещата от живота, си мисля, че носталгията е живот, който не бива да се предлага за евтина политическа и конюнктурна употреба.
Този филм е шедьовър сам по себе си, защото е заснет, изигран и разказан от талантливи хора, които са нямали нищо друго на ум, освен това да го направят. И друго, което оневинява всички ни - онази епоха раждаше таланти и истински културни събития.
Нашата ражда епигони, ерзаци и банални повторения, които се движат по повърхността на живота и всички сили избягват неговите дълбочини. Таланти няма, няма и култура. Има уморен....
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Щом Дачков почне да хвали някого,
Коментиран от #3, #31
10:35 25.05.2023
2 Феликс Дж
Коментиран от #5
10:36 25.05.2023
3 Феликс Дж
До коментар #1 от "Щом Дачков почне да хвали някого,":
............... защо аз си мисля, че не го хвали.10:37 25.05.2023
4 Щом английските джендъри награждават
Коментиран от #12, #37
10:37 25.05.2023
5 Дачков пише това, което му нареди
До коментар #2 от "Феликс Дж":
Митрофанова!10:38 25.05.2023
6 Просто човек
Коментиран от #14
10:43 25.05.2023
7 Людмила
10:43 25.05.2023
8 Трогателно
пък на него му се налага да се навежда
за прехраната си
Коментиран от #56
10:43 25.05.2023
9 Мими
10:45 25.05.2023
10 Мдааа
10:50 25.05.2023
11 Асен Милев
!!!!
Вие майтапите ли се? Нямам нищо против Господинов, но това е смешно. Пред него са много, но ще спомена само един.
Писателят и Патриарха на българската литература - Иван Вазов. За нас е привилегия, че тази личност е българин, който с таланта си е оказал неоценимо влияние върху световната литература. Богатството на неговия език превъзхожда това дори на ненадминатия Шекспир! Вазов променя в творчество си пред и следосвобожденската ни литература. Няма литературен жанр, който да не бъде покорен от него. Той владее съвършено прозата, поезията, драматургията, публицистиката. Възпява българската природа, красотата на българския език и националноосвободителните борби. От него се учат всички български писатели и поети. Вазов поставя стандартите, по които се ръководят поколения български автори. Пъстротата на неговия език и изразни средства удивляват и днес. Няма друго име на литературния небосвод в България по-велико от Вазов.
Без Вазов няма България. Той е в основата на духовния хемоглобин на нацията. Вселена, която създава новия български език. Както знаете, той развива всички литературни жанрове и ги довежда до съвършенство- от лириката, през поемите, до разказите, романите, пиесите, пътеписите, публицистиката... това е велик Писател, това е велик Човек...
Коментиран от #39
10:53 25.05.2023
12 Щдм кремълските мурзажи
До коментар #4 от "Щом английските джендъри награждават":
започнат да плюят по нещо, веднага ми става ясно, че то е добро за България.Коментиран от #18
10:54 25.05.2023
13 ССС
Яворе, проблема при тебе е, че ти осъзнаваш, че глупостите, които пишеш и казваш нямат стойност. Но, ти получаваш пари за своите глупости, защото са удобни за определени кръгове и ти знаеш това прекрасно, а това те изпълва със злоба и завист.
Напълно си наясно, че си слаб, обременен и нечистоплътен критик, но продължаваш да пишеш, грешка, да плюеш, защото няма по какъв друг начин да изкараш пари. А парите за теб са важни.
От друга страна, ако наистина си мислиш, че написаното от теб има стойност извън контекста на поставените ти цели от съответния кръг, случаят е клиничен.
10:54 25.05.2023
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Град Симитли
10:56 25.05.2023
16 НЯКОЙ
Коментиран от #20, #22
10:57 25.05.2023
17 типично
11:01 25.05.2023
18 Не си усетил
До коментар #12 от "Щдм кремълските мурзажи":
ИРОНИЯТА !11:03 25.05.2023
19 Никакъв писател не е Господинов
11:09 25.05.2023
20 Христо
До коментар #16 от "НЯКОЙ":
Когато е прав - прав е, както в този случай.11:14 25.05.2023
21 хмм
Коментиран от #50
11:15 25.05.2023
22 не го подценявай
До коментар #16 от "НЯКОЙ":
А няма ли и други квалификации? като например да оди по стари баби с кариеристка цел?11:16 25.05.2023
23 Българин
Коментиран от #28
11:21 25.05.2023
24 Алекс
7.00 ставам, гледам разпечатка от банката, няма още превод от Русия
8.00 не ям, не чета, не пиша
9.00 пак гледам банката, още нищо, дано в 11 да има
10.00 давам акъл на българите, нали си нямат
11.00 дойдоха парите, ще хапна хайвер за обяд...
11:21 25.05.2023
25 Гост
11:26 25.05.2023
26 Този коментар е премахнат от модератор.
27 Тоя па
Коментиран от #54
11:34 25.05.2023
28 Този коментар е премахнат от модератор.
29 Наблюдател
11:37 25.05.2023
30 Наблюдател
11:38 25.05.2023
31 Хахаха
До коментар #1 от "Щом Дачков почне да хвали някого,":
Поне да си прочел, преди да коментираш....11:43 25.05.2023
32 Лена
....размаха на творчеството му е сведено да дращи и анализира лично,творчески с мерака на можещ!
Това е лично мнение на Дачков,пречупено през призмата на голямата носталгия по другото...време!
11:44 25.05.2023
33 Този коментар е премахнат от модератор.
34 Бацо Гацов
11:46 25.05.2023
35 Факт
11:47 25.05.2023
36 едока
Коментиран от #47
11:48 25.05.2023
37 Реалист
До коментар #4 от "Щом английските джендъри награждават":
Бе то пак добре, че не ти е гръмнала Аврората в кухарника..пак добре си се разминал само с едни камбани..11:48 25.05.2023
38 Кан Тервел
11:53 25.05.2023
39 Бацо Гацов
До коментар #11 от "Асен Милев":
Абсолютно съгласен, на 100% ..само че пропускаш един малък фрагмент..Вазов е Патриархът на Българската литература..а и не само(според мен) . Само че по негово време не е имало наградата Букър..нито дори Пулицър..а и Пачков също не го е имало...други времена са били...нали?11:56 25.05.2023
40 просто минавам
Иначе препоръчвам всеки да изгледа филма с Пиколи и Шнайдер. Простичък сюжет, но накрая винаги напират сълзи. Ето, някои го могат изкуството.
Коментиран от #58
11:59 25.05.2023
41 Яворе,
12:23 25.05.2023
42 Браво Яворе
12:39 25.05.2023
43 Момче симе на дърво
Случая малко ми напомня за оня" световен създател" на филми Христо Грозев
Коментиран от #45
13:15 25.05.2023
44 Анонимен
13:38 25.05.2023
45 Христо
До коментар #43 от "Момче симе на дърво":
Не четете внимателно - нарича го успешен, не добър писател14:08 25.05.2023
46 Харесвам Англия и
14:23 25.05.2023
47 Тахумба
До коментар #36 от "едока":
РоманЯ на Господинов е едно скучно четиво с политически привкус. Доста усилия ми струваше докато стигна средата. Захвърлих книгата. Като се разлаяха кучетата покрай него отново я взех и довърших. Сега съжалявам.14:45 25.05.2023
48 За протокола
15:45 25.05.2023
49 дунавска
16:15 25.05.2023
50 Този коментар е премахнат от модератор.
51 ИВАН
Коментиран от #57
10:04 26.05.2023
52 Милчо лаков
11:31 26.05.2023
53 вярвам
ГГ като много други се опитва да се продава, така че за него това е добра реклама. Ако се чете с интерес и след 30 години, значи е успял да намери пътя да вълнува. Ако не, то както посочва Дачков, няма да е единствения, чието име някога ще се появява само по справки в интернет.
00:31 27.05.2023
54 ми то
До коментар #27 от "Тоя па":
и Салиери е бил много по-популярния в своята епоха, т.е. преведено към днешния ден може да се определи като по-награждавания, по-утвърдения. И независимо, че наистина е бил много добър, днес 90% от хората като чуят името му се сещат за Моцарт.Времето е истинския съдник за непреходността на изкуството, а не хилядите награди.
00:49 27.05.2023
55 Ива
09:50 28.05.2023
56 Черноризец Храбър
До коментар #8 от "Трогателно":
На Свидетелствата за завършен 3-ти клас пишеше: "Не е последно! Ученикът минава в по-горен клас!"За тебе няма такЪво Свидетелство - връщаш се във 2-ро отделение - да си доучиш!
22:06 28.05.2023
57 Наистина
До коментар #51 от "ИВАН":
Много точен е Вашият коментар. Респект, с малко думи казвате това, което повечето хора го съзнаваме. Не харесвам нито темите, нито съдържанието, нито фабулата, нито стила и ,,дълбокомислието" , философията на автора. Образи, образност, персонаж...чак пък за международно признание. Но те и наградите вече не са това, което бяха. Не е злоба или завист, няма повод. Но е дразнещо и неприемливо да се определя като ,,подвиг" творчество, което може да удовлетворява определен интерес, но не докосва душата. А литературата е изкуство и би трябвало да е изпълнено не само с писание, а и със съдържание.15:00 29.05.2023
58 Браво
До коментар #40 от "просто минавам":
Приветствам написаното от Вас! И аз съм с филологическо образование, с много прочетена и осмислена художествена литература, с проучена литературна критика за всеки изучаван автор от западноевропейската, славянската, руската и българската класика. Познавам периодите на развитие, литературните течения и направления. Изучавала съм нашата литература от старобългарските текстове до съвременните автори. Преподавам български език и литература от доста години в престижно учебно заведение. Имам, изградени през годините, умения за самостоятелна оценка на художествени текстове. Повече от десет години съм член на жури на Национален литературен конкурс. Не пиша творби за издаване, тъй като много добре осъзнавам критериите за стойностно творчество, а съм максималист в изискванията към себе си. Няма да коментирам ,,подвига" ( по Иво Инджев) на обсъждания творец и достойнствата на наградената творба. Това би било тема на отделна дискусия. Уважавам усилията на Г. Господинов да се изразява чрез словото. Вероятно има замисъл в някаква посока, но убедително не покрива функцията на литературата като изкуство.16:41 29.05.2023
59 Рима
11:08 21.06.2023