Добре възпитани ли са германските деца

Класическият справочник за добри обноски и възпитание е една книга, написана в Германия още в края на 18 век: „За отношението към хората“ от Адолф Книге. Но Как се държат днес германските деца? Показателно е едно сравнение с Франция, чиито деца са едва ли не пословични по цял свят с добрите си обноски.

„Обноските на Матиас просто ни поразиха“, признава Кристина, майката на 9-годишния Роберт, който участва в програма за ученически обмен с Франция. Матиас пристигнал в Германия от Елзас и – подобно на редица свои френски съученици – направо сразил германските родители с обноските си. „На масата поведението му е просто възхитително! У нас не сме свикнали с такива обноски“, обяснява германската майка.

Обществото променя традиционните си ценности

Германската експертка Катя Бойс вече от 16 години обучава децата на добри обноски. Тя казва: „В наше време всичко става все по-забързано, а обществото в някаква степен губи традиционните си ценности и добродетели. Това още не означава, че всички деца в Германия се държат по-лошо от френските, но все пак във Франция отделят много повече внимание на добродетелите."

Катя Бойс припомня, че с времето се променят някои форми на общуване, но основите на възпитанието си остават едни и същи. „Във всички култури и езици възпитанието на детето по същество се свежда до едно и също. Защото целта е една и съща: децата да израснат като самостоятелни възрастни хора, които умеят да преодоляват трудностите и да създават у околните добро впечатление за себе си. И, разбира се, да станат желани членове на обществото."

Какви са германските деца

По цял свят германците имат славата на прилежни, акуратни, точни и благонадеждни хора. Катерина Бойс също отбелязва, че благонадеждността е много важно качество на германците, но при днешните деца се виждат и някои не толкова благоприятни тенденции: „Все по-зле се справят при храненето с вилица и нож, например. Тези навици сякаш изчезват." Тя добавя, че в Германия не съществуват строги правила и стандарти за поведение, но след четиригодишна възраст децата вече трябва да умеят поне да боравят с вилица и нож.

„При работата си с деца забелязвам, че много от тях вече имат широк кръгозор. Често пъти са обиколили доста страни заедно с родителите си и са видели доста неща. За съжаление, това не подобрява обноските им."

Съвети към родителите

А какъв съвет би дала експертката на всички родители? „Нещата с маниерите на масата са много прости. Не бива да се изпуска моментът, защото по-късно става по-сложно. Още от самото начало трябва да се обръща внимание как се държи детето на масата. Но на много майки им е по-удобно да оставят децата си пред телевизора и да им връчат таблет или телефон, за да могат да си гледат спокойствието."

Катя Бойс добавя, че на съвременните родители много често им пречи и прекалената взискателност. „Не можеш да очакваш от деца на тази ранна възраст да взимат самостоятелни решения. Не бива да ги караш да изяждат всичко в чинията – това е атавизъм от военните времена. Но иначе всичко, което се слага на масата, може и трябва поне да се опита. Защото на децата понякога им трябват 5-6 опита, докато истински харесат една храна. Не е правилно малкото дете непрекъснато да се поставя пред алтернативи, например: „Искаш ли спанак или моркови?" На детето просто трябва да се показват добрите неща и правилата."

Според Катя Бойс има едно главно правило, което трябва да усвоят участниците в нейните семинари: „Втори шанс няма. Хората винаги съдят по първото впечатление“. Грешките, които родители са правили години наред, не могат да се поправят за няколко часа, но у детето все пак може да се събуди интерес към добрите обноски. На детето може да се покаже, че го взимат на сериозно.

Не забравяйте да поощрявате!

Катя Бойс разказва през смях: „Моите родители ме дразнеха с това, че повтарят едно и също. Тогава ги мразех, сега обаче съм им безкрайно благодарна за това, че са били последователни по всички въпроси на възпитанието. Ако забележите грешка в поведението на своето дете, веднага трябва да я поправите. Но винаги по мек и дружелюбен начин. И най-важното: никога не забравяйте да хвалите детето!".

Автор: Марина Борисова