Важна предпоставка за изграждането на основните елементи на несъпротивителна сервилност у мнозина представители на политическата прослойка у нас е, че България е единствената държава на Балканския полуостров, която е победена в четири войни през ХХ в.: Междусъюзническата, Първата световна война, Втората световна война, Студената война. След всяко историческо поражение България е принуждавана със сила или под недвусмислена заплаха да приеме съответните условия на победителите, като политическите елити или (псевдо)елити в България са лишавани от позициите им, а структурите на държавност в една или друга степен са разрушавани, за да бъдат заместени с нови.
Тези радикални обществено-политически трансформации демонстрират многопосочни резултати, но всички те с негативни последствия за България.
Установената цикличност в историческите процеси съдържа в себе си външна принуда както при налагането на поредния социално-политически-икономически модел, така и при неговото разрушаване. Това води до тежки последствия за стопанството. Така например през 1944 г. обвързаността на нашата страна с Германия е в толкова висока степен, че с Третия райх се реализират 72,2 % от вноса и 87,8 % от износа на Царство България. Подобна е системата за обвързаност със СССР и другите социалистически държави преди 1989 г. Делът на българския износ за Съветския съюз е около 60 %, а на вноса – между 50 и 60 процента. Общо през 1989 г. 84 % от износа и 73,7 % от вноса са за и от социалистическите страни. Както незаобиколимо свидетелства историята, при такъв модел на икономическо коопериране, геополитическото поражение и обществено политическият катаклизъм у съответната голяма геополитическа и икономическа сила, се превръща в съответното поражение и довежда до катастрофални икономически последствия и за българската икономика.
Всъщност историята на нашето Отечество след Освобождението категорично свидетелства, че държавническите решения много рядко са били адекватни на интересите на България, защото почти винаги те са били взимани под натиск отвън, отразявали са сблъсъка на влиянието както директно по дипломатически и други канали на „Великите сили“, така и действията на съответните „пети колони“ в политическото пространство.
Националните катастрофи, сполетели България в модерната ѝ история, се оказаха благоприятна почва за появата на национален нихилизъм. Той представлява умонастроение, водещо до поведенчески изяви, дефинирани като отрицание на обществените културни ценности, идеали, концепции, норми на живот и пр. Именно те определят специфичната духовна нагласа на националната общност.
Националният нихилизъм не е априори предопределен за една или друга нация. Но историческата съдба на някои нации се появяват и повтарят по-често причините, които пораждат това състояние на националния дух. За българската нация те са:
– дългото историческо време, прекарано под чуждо владичество;
– честата смяна на резките преходи в националната политика на управленските малцинства;
– постоянно редуващи се национални кризи и катастрофи;
– предопределеността на решаването на българския национален въпрос от чужди (велики) сили;
– прекомерното подражателство, несъобразено с националната специфика, при реализацията на привнесени отвън обществено-политически модели.
Резултатите от въздействието на предпоставките за появата на националния ни нихилизъм са дълбоко негативни: чувство за малоценност („Каквото решат големите“ – Б. Борисов); стремежът да бъдат приписвани на другите нации достойнства, каквито те не притежават или поне не в степента, с която биват сродени; самоунижението и прекаленият критицизъм по отношение на собствените достойнства. Качества, които са се превърнали в трайни особености на българския национален дух. Самокритичността нерядко преминава отвъд обективната необходимост и се превръща в мазохистично аутодафе.
Двуичният код „плюс“ и „минус“ е катастрофален при оценките за миналото. Той често се проявява в често прилагания принцип на обратността, в основата на който лежи тоталното отрицание на всичко, което е свързано с миналото. Зачертаването на миналото е активен източник за нихилизъм, породен от прекомерната политическа обремененост на оценките на важни събития и личности с огромно значение за историческата ни съдба.
Непосредствено след Втората световна война сферата на държавното управление от предишния период е заклеймена със стигмата на най-тежки обвинения и квалификации. След 1989 г. всичко създадено като концепция за управленски действия през 45-те години поради това е отречено и обругано. В публичното пространство избухват гейзери от обвинения в национално предателство, довеждане до национална катастрофа, расова дискриминация и геноцид, корупция и престъпност. Само политическата принадлежност на адресатите диаметрално си разменя местата, също и обвиняемите и обвинителите. По същия начин съдържането на термините „фобство“ и „филство“ по отношение на „по-големия брат“ и новите ментори се сменят взаимно с употребата им спрямо предишния. И само небето е границата на апологията и на словоблудството.
Социалните катаклизми неминуемо имат своето отражение и в индивидуален план. Стереотипи на поведение, оценявани в даден исторически период като позитивни за общественото статукво (поне от управляващото малцинство), после биват тотално отхвърляни. Носителите им са стигматизирани, като изявените сред тях търпят реални санкции, нерядко с трагични последици (Народния съд след 9-ти септември 1944 г.; предприетата след 10 ноември 1989 г. лустрация спрямо щата в службите за сигурност преди тази дата). Изразходва се много социална енергия за масовото адаптиране към съответната нова ценностна система. При този процес ренегатството не само не бива заклеймявано, а точно напротив – то носи осезаеми облаги. Бойко Борисов съвсем не е единственият бивш член на БКП, извършил скок-подскок през моралната ограда и озовал се върху територията на презираното ренегатство. Ето как обществото губи своите традиционни ценностни ориентири.
Тоталното отричане на предходните периоди поражда хаотични процеси в цялата сфера на обществените науки. Идеологическите критерии претърпяват радикална, понякога и на сто и осемдесет градуса, промяна. Това е благоприятна почва за извличане на дивиденти от индивидите с нагаждачески нагласи спрямо новоустановената господстваща идеология, породила съответното обществено-политическо статукво.
Сблъсъкът на интересите на външните сили върху територията на България, реализиран посредством „агентите на влияние“, които изразяват външната зависимост, поражда непрекъснато напрежения в политическото пространство. Към тях се присъединяват и интересантите, които се стремят да синхронизират собствените си амбиции за задоволяване на материалните си и/или психологически интереси с конкретните геополитически щения на дадена външна сила.
Родоотстъпващите и майкопродавците експлоатират готови пропагандни платформи на „фобии“ и „филии“, на „прозападни“ или „проевразийски“ клишета. Като се опитват да поддържат бонтон във фабулата за търговията им с бъднините на България. Несъмнено загубите при тази търговия се социализират, тоест заплащат се от всички български граждани, а печалбите се приватизират (до време!) от безродниците и майкопродавците.
Поредната трагикомедия със слагачески сюжет, например, беше по казуса „съдия Андон Миталов“.
Как би могло да се противодейства на тази утвърдена, вредноносна за българските граждани, традиция сред политическата прослойка?
Възможността е скрита сред затрудненията. Необходимо е българските граждани да установят контрол върху сферата на държавното управление. И не им се налага да откриват велосипеда за втори път!
Налице е достатъчно многопосочен чуждестранен опит: промените в конституцията да бъдат правени единствено посредством национален референдум; отзоваване на лица, заемащи изборни длъжности преди изтичане на мандата; мажоритарен избор на народните представители, на висшите магистрати и на членовете на министерския съвет, които е необходимо преди това да бъдат одобрени за членове на парламента. И пр.
Справедливост за българския народ е възможно да бъде установена, само ако самият той си я осигури. По мирен път или със сила!
* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Просто човек
17:31 30.06.2023
2 Нито едното,нито другото
17:31 30.06.2023
3 Махмуд
17:32 30.06.2023
4 Последния Софиянец
Коментиран от #7
17:32 30.06.2023
5 родител
17:37 30.06.2023
6 Коментар
17:39 30.06.2023
7 София
До коментар #4 от "Последния Софиянец":
Къде е Бате Генчо Вестикарчето от Централна Жп Гара София не съм го ВиждалаКоментиран от #8
17:39 30.06.2023
8 Последния Софиянец
До коментар #7 от "София":
Там си е.Коментиран от #10
17:43 30.06.2023
9 Опааа
17:44 30.06.2023
10 София
До коментар #8 от "Последния Софиянец":
Благодаря азащо СТАМАТ постояно гаври Козлодуйския какво му е направил Козлодуйския за да го подиграват17:50 30.06.2023
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Българин
17:57 30.06.2023
13 Петър Младенов
До коментар #11 от "Бесен-_ Язовец":
"...Другари, картината в икономиката е ПОТРЕСАВАЩА! От 1983 г. сме с отрицателен прираст, нужни са ни най- малко по 2, 6 млрд долара заеми годишно от Запада. Изолацията ни Докара до просешка тояга. Единствен приятел ни е Чаушеску. Сменихме Живков, защото стигнахме пропастта... Можехме да издържим още седмица, още две. Да кажем, можехме да издържим още месец. Е, с помощта на органите на МВР, ако ги включехме, можеше да задържим властта за себе си още два, три, шест месеца. Но нещата вървяха така, че не можеше да не Докараме нещата до взрив..."Коментиран от #14, #15, #35
18:00 30.06.2023
14 Върви народе възроден
До коментар #13 от "Петър Младенов":
От кой ли не осемененКоментиран от #16
18:07 30.06.2023
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Комуниста
До коментар #14 от "Върви народе възроден":
Малко са те били милиционерите по време на възродителния процесКоментиран от #17
18:09 30.06.2023
17 Браво
До коментар #16 от "Комуниста":
Така ли се поумняваше по време на възродителният процес?Коментиран от #19
18:13 30.06.2023
18 ха ха
18:18 30.06.2023
19 Иисус
До коментар #17 от "Браво":
Искаш ли да те образоват пак с дървеното евангелие?18:22 30.06.2023
20 Айнщайн
18:27 30.06.2023
21 Вън на рашибоZука от България !
НИЕ категорично настояваме Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“ да се отнеме в полза на държавата и за анулиране на сделката с Правителството на Москва, поради неизпълнение на неговите финансови и други задължения в продължение на години.
България в никакъв случай не бива да удовлетворява желанието на Москва СОК „Камчия“ да се превърне в „основна чуждестранна културно-хуманитарна площадка за прокарване на руските интерес
Коментиран от #23
18:30 30.06.2023
22 !!!?
18:30 30.06.2023
23 Защо
До коментар #21 от "Вън на рашибоZука от България !":
Царя и Станишев го дадоха на кмета на Москва.Журналистите си мълчаха а народа и неразбра каквмо значи това.И сега не разбира.Такова население масова ограничено е срам за 21 век и такива нороди не оцеляват.Е и тука е пълно с б. мозъци бивщи и озлобени.Само чакат да им дадат автоматите.Масово са и троловете на възраждане както се похвали една от тях.Чак от русия пишат е су издават.18:41 30.06.2023
24 бай Даньо
До коментар #15 от "Бесен-_ Язовец":
Тия цифри имат и друг прочит . СоциализЪма остави над 100% отношение дълг/БВП ( БВП на НРБ беше около $10 млрд) а днес имаме само 40% и за сравнение е един от най-ниските в Европа , Гърция която в очите на българското прocтoлюдие е успяла държава има 150% ... Между другото в тоя днешния и дълг се крие целия "успех" на Румъния ...Коментиран от #29, #30
19:20 30.06.2023
25 Емо
19:58 30.06.2023
26 Емо
До коментар #15 от "Бесен-_ Язовец":
Но пък БКП открадна и преразпредели и към други, за да си траят, 100 млрд. национално богатство. Българинът остана с 25 000 инвестиционни бона от цялата работа, след като 40 години вземаше заплата само 10 % от това, което изработва, за да могат другарите да трупат имоти. Средата на 80-те години работещ в България вземаше минимална заплата 100 лв. , а в САЩ - 1500 долара при горе-долу една и съща покупателна споскобност на валутата - лев и долар. Същевременно комунистическата мласт продаваше една Жигула за 7000 лв. плюс вноска от 1500 лв, внесени 10 години предварително. В САЩ един Форд Ескорт, от най-евтините модели струваше около 6000 долара - четири месечни заплати. И тъй, ето голямата и пазена тайна - не заплатите са били ниски, а някой е вземал 90% от тях. Трябвало е да се 1000 лв., хората са вземали 100. От тези невзети 900 лв с една част 20-30% са се покривали "безплатното" здравеопазване, осигуряване и образование, а другите са отивали във вилите на Политбюро. Друга част - като инвестиции в икономиката, но не винаги доходоносни, а баш доходоносните бяха приватизирани от точно определени лица. Това е накратко българския преход.Коментиран от #28
20:07 30.06.2023
27 измекяр соросоиден
СЕга какво изнасяш бе гьотверен ?!!!!И чушкопеците никой вече не ги търси .
20:15 30.06.2023
28 до третополовия
До коментар #26 от "Емо":
Ало стратега , успокой топката ! Моя съвет е , излез на улицата и се огледай - не всичко е София !20:18 30.06.2023
29 уйко-калеко
До коментар #24 от "бай Даньо":
БАЙ ДАНЧО КОГАТО ПИШЕТЕ НЕЩО ПЪРВО ПРОВЕРЯВАЙТЕ ДАЛИ Е ВЯРНО.Не съм защитник на ,,СОЦИАЛИЗЪМА,,НО ВСЕ ПАК ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ ИСТИНАТА.БПВ на НРБ 1989 год е 21,99 милиарда щатски долара при външен дълг от 10 милиарда.Излиза ,че СЪОТНОЧЕНИЕТО ДЪЛГ / БПВ Е ОКОЛО 49% А НЕ КАКТО ВИЕ ПИШЕТЕ 100 НА 100.Коментиран от #31
20:36 30.06.2023
30 Верно ли е
До коментар #24 от "бай Даньо":
Ма сигурна ли си?20:48 30.06.2023
31 бай Даньо
До коментар #29 от "уйко-калеко":
Прав си . Статистиката за 1989 казва $21,99 млрд БВП , но премълчаваш че 1994 пада на $9.7 млрд след Луканово и Станишевите управления , продължения на същата траектория на нереформиран и провалящ се соц , а дълга си стоеше същия. Помълчаваш че сега (за 2022 от същия източник) БВП е $89,04 . От същия източник може да научиш че общия дълг днес е 32,8% от БВП ...Уважавайте истината и не четете статистика йезуитски!Коментиран от #34
21:28 30.06.2023
32 ганев
10:51 01.07.2023
33 Демократични Хроники
Коментиран от #36
15:00 01.07.2023
34 Какъв е проблема
До коментар #31 от "бай Даньо":
Променила се е и покупателната стойност на парите . Един добър футболист , една сграда , един автомобил , завод , или бизнес начинание , тогава в края на 80-те , са стрували около 10 пъти по евтино , спрямо сега . Така , че тези близо 22 милиарда тогава , реализирани от реална икономика , сега биха имали равностойността на 200 милиарда . Проблема на сегашните 89 милиарда и нам-колко си е , че те не са реализирани реална икономика , а от неясни финансови стъкмистики , алабалистики , в която участват огромно количество банкови кредити , обороти , и държавни акцизи. И никой не пита , колко преработена стомана си изнесъл . Колко тракторчета "Булгар" , колко мотокари , колко риба си хванал за японските компании , колко торове , енергия , цимент , домати , цигари , консерви , и алкохол ?15:24 01.07.2023
35 някой
До коментар #13 от "Петър Младенов":
Петър Младенов , Луканов , Дойнов , и компания , вече се бяха вживяли в ролята си на бъдещите капиталисти. И смело си раздадоха натрупаните национални активи.15:34 01.07.2023
36 Демократични хроники 2
До коментар #33 от "Демократични Хроники":
Къде се вписват държащите икономическите лостове и раздаващите порциите владел на българската икономика ахмед меди доганов агент на кгб сава, делян бекаоеевски, георги пловдивския па аирджия гергов, марешки, господарят на тецовете христо ковачки, киро гела и т.н. и т.н. ...? Американски и европейски подлоги или русофилски такива?08:43 03.07.2023