Времето на конформиста

Страхът да не бъдеш изхвърлен от борда, ражда конформно поведение. Поддаваш се на натиска на групата, приемаш доминиращи норми. Търсиш самоодбрение чрез приемането на нови оценки и посоки. Проявата на самоинициатива, опониране на доминиращия глас на групата се наказва – най-малкото с пренебрежение, а често и с изключване.

Групата оформя твоето мнение и поведение. Ти приемаш за вярно и истинско всяко твърдение, морална оценка. Страхът от социална изолация те кара да приемаш образи и демонизации, в които не си вярвал. Нуждата от информация - да се ориентираш в случващото се, се превръща в необходимост.

Процесът на убеждаване, че „ти си прав” – а онзи е „заблуден”, задейства пропагандни ефекти – „истина, само истината, но не цялата”; усилване на страхове; рестарт на обществени тайни, които се израждат в тиражирани слухове, обслужващи егото на групата.

Неформалната институция на „другарския съд” е феномен не само в общества на тоталната сила и власт (държава), но и в преломни моменти – на преход и обрати. Ситуации на промяна – когато се сменя властово статукво, когато има ясни искания за нови „правила на играта”… когато има ясно разделение на „ние и те”.

Разделното време очертава групи на противопоставяне – „ранното мнозинство” поема щафетата на мисионер, който налага и новите правила, морални оценки. „Изоставащите” са друга група, която не желае резки промени.

Тук няма добри, няма лоши.

Има остро противопоставяне, сблъсъци, драматургията на конфликта разгръща серия от сюжетни линии. Ситуация на тревожно натрупване на напрежение – една искра („капка кръв”) довежда до непредсказуеми обрати.

Идеална среда, в която се развива конформиста…