Лъжите за климата и истините за човека

Всяко лято и при всяка гореща вълна четем: лъжат ни, заблуждават ни, климатични промени няма. Тази година действието се развива на фона на рекордно продължителни горещи вълни (горещини е имало и в миналото, отговарят), рекордно затопляне на световния океан и рекордно унищожителни пожари от Канада до Гърция (пожари също е имало преди, разбира се). Но кой и защо разпространява климатична дезинформация и каква е логиката зад твърдението, че някой "лъже" относно климатичните промени?

Гореща вълна от неверни твърдения

С горещите вълни "Цербер" и "Харон" се надигна и вълна от "алтернативни мнения", които отричат антропогенното влияние - ролята на човешката дейност в промяната на климата от индустриалната епоха насам. Това провокира учени като проф. д-р Климент Найденов, декан на Геолого-географски факултет, да коментират темата публично. В позицията му се казва: "Уважавам плурализма в научните дискусии и вярвам в свободата на словото, но същевременно съм убеден, че всяка гледна точка трябва да бъде подплатена със солидни научни изследвания и безспорни аргументирани факти. Има хиляди научно верифицирани свидетелства, които доказват климатичните промени като резултат от човешкото въздействие."

Ясна позиция относно човешкото въздействие поискаха експерти в отворено писмо до НИМХ и БАН. Сред тях има еколози, международни експерти по политиката в сферата на околната среда, икономисти и основатели на граждански асоциации, свързани с опазването на природата. Към момента официален отговор няма.

Източниците на климатична дезинформация са силно предвидими и отдавна маркирани като гнезда на разпространение на неверни твърдения: анонимни профили във Фейсбук с проруски и антизападен уклон, сайтове и анонимни платформи, които разпространяват съдържание в социалните мрежи.

Климатичната дезинформация прелива в дискусиите около т.нар. "зелена сделка", която определя условията за адаптирането на Европа към съществуване с по-малък климатичен отпечатък. Тя включва мерки за опазване на биоразнообразието, справяне със замърсяването и преход към по-екологични индустрии и енергетика. Предвижда се и помощ за работници в отрасли като въгледобива. Сред основните противници на "зелената сделка" в България са Костадин Костадинов и "Възраждане", както и неоконсервативни инфлуенсъри като Мартин Карбовски и Кристиян Шкварек.

"Те" идват

Според дезинформационните наративи, климатичните промени и зелената сделка са предпоставка за "нов комунизъм" и поробване на човечеството, като версиите се променят според говорещия. Не е ясно нито кой, нито как точно смята да пороби човечеството. Ясно е само, че ТЕЦ-овете трябва да продължат работата си (казва Костадин Костадинов) и че всякакви опити за преход към по-устойчив начин на живот са "диктатура".

Теорията за "елити в сянка", които се опитват да установят тоталитарна власт над "обикновените хора", не е нова. Нейни вариации са проследими до началото на XIX век, а съвременните ѝ версии набират сила от средата на XX век.

През 70-те години в Съединените щати борбата за граждански права на чернокожите и изграждането на социалната държава са представяни като част от плана на "дълбоката държава" да зароби хората. След края на Студената война през 1991-а година президентът Буш старши казва в реч пред Конгреса, че е възможен "нов световен ред". Тези думи са подети от различни конспиративни източници и с времето стават нарицателни, адаптирайки се към нови и нови проблеми.

Такава адаптация видяхме по време на пандемията, когато част от обществото беше сигурна, че санитарните мерки са стратегия на нов световен авторитарен режим. Въпреки официално обявения край на пандемичните ограничения, из социалните мрежи продължават да циркулират подобни теории, които се обвързват както с климатичните промени, така и с други актуални събития като войната в Украйна.

Всъщност "те" отдавна са тук

Затоплянето на климата е една от първите мишени на модерните дезинформационни кампании и кампаниите за влияние на общественото мнение (т.нар. influence operations). Проучвания показват, че невярната информация относно климатичните промени се разпространява системно и от специфични източници.

Покрай глобализирането на комуникацията, в България навлиза климатична дезинформация основно от два първоизточника: американски и руски. Затова едни и същи спекулации и неверни твърдения относно антропогенния фактор, като например теорията за "соларните цикли", откриваме в руски, български и американски източници.

В САЩ над 90 процента от литературата, която изразява скептицизъм спрямо климатичните промени, е свързана с консервативни мозъчни тръстове. Между 2000-та и 2016-а година са похарчени над два милиарда долара за лобиране срещу закони, които целят справяне с климатичните промени. Същевременно разследвания на вътрешната комуникация в най-голямата нефтопреработвателна компания в света - ExxonMobil - разкриват, че големите корпорации отдавна са наясно с фактите: антропогенният фактор играе роля за затоплянето на планетата.

Русия пък е един от най-големите износители на въглища в света, а икономиката на държавата разчита до голяма степен на износа на горива, които произвеждат парникови газове. Това обяснява защо и самият Путин се представя като скептичен спрямо климатичните промени, макар Русия да е част от множество климатични споразумения и стратегии. В допълнение, елемент от руската външнополитическа дезинформационна стратегия е както да произвежда, така и да усилва дезинформационно съдържание от други източници, включително крайнодясната медийна екосистема в САЩ. Руски тролове например споделят дезинформационно съдържание по време на протестите срещу газопровода в Северна Дакота, включително и невярна информация относно шистовия газ, потенциална алтернатива на руския газ.

Медиен парников ефект

Сред стратегиите за създаване на климатична дезинформация са: уронване на престижа на науката; непропорционално фокусиране над онова, което учените не знаят; разпространение на псевдонаучни становища през инфлуенсъри, сайтове и други комуникационни мрежи. Всичко това намира благодатна почва в българските медии, които безпрекословно работят по модела "всички гледни точки" за сметка на "всички налични факти".

В телевизионните студия темата присъства основно през лятото, въпреки че ефектите от климатичните промени се усещат целогодишно от земеделците например. Задълбочените репортажи по темата са по-скоро единични събития. Липсата на институционална комуникация допринася за формирането на вакуум по въпроса. Този вакуум се запълва от нестихващ поток спекулации. Атмосферата се насища. Докога е възможно да продължаваме така е въпрос, на който още няма отговор.

Автор: Йоанна Елми