Кога беше гаврата?

Някакъв ромски „славей“ изпял като чалга песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“. Само че в текста заменил България с Германия, тъй като там - във Федералната република, си печелел парите.

Социалните мрежи се напълниха с коментари като „подигравка“, „кощунство“, „гавра“... Някои телевизии също отразиха „новината“ и показаха интервю с мургавия наш сънародник, както и част от видеоклипа. Изпълнението си е напълно в стила – девойки се кършат в ритъма на кючека, певецът вие на ориенталско маане.

Така го правят Слави, Кондьо или Сашо Роман – Кристиян, новият кандидат за номер едно в чалга-класациите просто им подражава. Какво толкова скандално?

Ама бил посягал на светиня, най-патриотичната песен!

Бях подрастващ, когато светът слушаше „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“. У нас те бяха забранени като проводник на западно влияние. Тук трябваше да се възпитаваме по социалистически, затова нашето радио ни набиваше всеки ден „Моя страна, моя България!“. Още тогава се заслушах в текста и във вайканията на изпълнителя колко нощи не спал, колко пътища извървял да се върне. И се чудех защо така ни уверява: „Ще се върна... В мойта хубава страна, майка, татко и жена да прегърна...“

Питах се: „Че какъв ти е проблемът, бе. Емиле, да се върнеш? Невъзможно е да заминеш, не да си дойдеш! Как ще заминеш, кой ще ти даде паспорт за чужбина! До Драгоман не можеш да идеш без открит лист!“

В посланието „ще се върна“ е целият фалш на тази песен – тя беше възхвала на тоталитарна България, държавата, която не пускаше гражданите си да заминават, защото едва ли ще се върнат.

Трябва ли сега да се възмущаваме, че „чалга-кавърът“ бил кощунство?

Оригиналът беше кощунство навремето. И гавра с всеки млад българин, който искаше да пътува по света.

А сега е просто „чалга“ - и нищо повече.

Автор: Михал Мишковед, в. „Стършел“